Пациентите трябва да доплащат по-малко за лечението си.

Това е сред препоръките на Съвета на ЕС към България, посочени в доклад, който преди дни беше публикуван в Официалния вестник на ЕС. Към България се отправят три основни препоръки за реформи през 2018 и 2019 г., пише Труд.

Първата е да подобри събирането на данъците и ефикасността на държавните разходи, включително чрез ускоряване на мерките за намаляване на сивата икономика. Втората е да завърши реформата на правната уредба на несъстоятелността и да насърчава развитието на функциониращ вторичен пазар на необслужвани кредити.

В момента липсват правила за опрощаване на задълженията и за предоставяне на втори шанс на предприемачите в разумен срок след обявяване в несъстоятелност. Третата препоръка е да се подобри достъпът до здравни услуги, включително чрез намаляване на преките плащания от страна на пациентите.

Ограниченият достъп до здравеопазване, причинен от ниските държавни разходи, неравномерното разпределение на ограничените ресурси и слабото покритие на здравното осигуряване продължават да бъдат сериозни предизвикателства, пише в доклада. “Ниското равнище на публичните разходи трябва да се компенсира с високи частни разходи, главно под формата на преки плащания от страна на пациентите. Делът на българите без здравно осигуряване е голям в сравнение с дела в повечето държави членки на ЕС.

Различията в разпределението на лекари между отделните области и малкият брой медицински сестри продължават да са проблем”, посочват от Съвета на ЕС. Положителен е фактът, че броят на лекарите, напускащи България, е спаднал. Но от ЕС настояват да се предприемат мерки за справяне с посочените слабости.

Ефикасността на публичните разходи в някои сектори е много ниска, пише още в доклада. Икономическите показатели на държавните предприятия са слаби в сравнение с други държави от региона и в сравнение с частния сектор и това създава несигурност и риск за публичните финанси заради просрочените задължения на тези предприятия. Като цяло корпоративното управление на държавните предприятия продължава да е предизвикателство и не отговаря на международните стандарти, посочват от Съвета на ЕС.

Трудът на черно води до ниски пенсии

Неравенството на доходите е най-високото в ЕС

Равнищата на недеклариран труд в България остават високи, което има сериозно отражение върху данъчните приходи, условията на труд и адекватността на доходите след пенсиониране, посочват от Съвета на ЕС. Неотдавна България предприе мерки за подобряване на положението. Те включват еднодневни трудови договори в селското стопанство, подобряване на сътрудничеството между данъчните и органите по труда и активизиране на усилията, за да се повиши осведомеността за отрицателните последици от недекларирания труд за работещите граждани. Тяхната ефективност обаче ще зависи от действителното изпълнение, констатират от Съвета на ЕС. Ускоряването на прехода към официално декларирана икономика е от съществено значение за постигането на растеж и гарантиране на справедливи условия на труд за всички, пише в доклада.

Неравенството в доходите и в достъпа до услуги (образование, здравеопазване и жилищно настаняване), както и рискът от изпадане в бедност са сред най-високите в Съюза, се посочва в доклада за България. Две пети от населението е било изложено на риск от бедност, а доходите на най-богатите 20% от домакинствата са били почти осем пъти по-високи от доходите на най-бедните 20%. По този показател България е на първо място в ЕС.

Въпреки подобряването на адекватността на социалното подпомагане и на минималните пенсии, системата за социална закрила не предоставя достатъчна степен на подкрепа на най-уязвимите групи, като например ромите, децата, възрастните, хората с увреждания и хората, живеещи в селски райони, посочват от Съвета на ЕС.