Социална политика по БоАйкоборисовски през 2020 г.

Управляващите твърдят, че 2020 г. е била по-добра, защото са похарчени повече пари. Българите обаче виждат, че и тази година не беше по-различна от предишната - безработица, бедност, липса на достъп до социални услуги. По думите на бивш социален министър повечето опити за подкрепа са на принципа: "Ето, давам ви, целувайте ръка и бягайте!".

Това пише Ева Костова в коментара си за вестник Дума.

Празните приказки на Бойко Борисов бяха подкрепени със споразумение между коалиционните партньори, в което няма оценка за върховенството на закона, нито за институции, работещи прозрачно в интерес на гражданите, създаващи условия за достоен живот и развитие на всеки. Социалната политика у нас е на парчета - ако се прави нещо, то е под натиск и е дотолкова, че да не застрашава управлението и лично премиера. Неравенство е другото име на т.нар. социална политика в България, която показва най-добре капацитета на управлението и отношението на държавата към хората. В групата на бедните, които живеят под жизнения и социалния минимум, са възрастните, безработните, нископлатените работници. Хронично болни, инвалиди, самотни родители, многодетни семейства мизерстват. За кого е тогава социалната политика? Може би за богатите? Министри стигнаха до цинизма да обясняват, че ако наетите получават повече пари, няма да имат стимул да работят! Особено в кризата се видя: за работодателите - стимули, за другите - санкции. Затова и възгласите "Оставка!" заглушиха аплодисментите, които това правителство на Борисов очакваше за "добре изпълнени приоритети".

***

Най-голямото предизвикателство, с което правителството не се справи, беше пазарът на труда. В ЕС като цяло коронакризата пречупи сравнително положителните тенденции и в безработицата, и в заетостта, да не говорим за страната ни. КОВИД-19 причини щети, които силно напомниха загубата на 400 000 работни места в икономическата криза от 2009 г. При обявяването на извънредното положение през март Агенцията по заетостта отчете 201 000 регистрирани безработни, а през май вече имаше бум от 295 000 записани в бюрата по труда. Усилията на социалния министър Деница Сачева бяха насочени най-вече

в посока "спестяване"

на реалните данни и в хвалебствия за ефекта от единствената мярка, която този кабинет роди като противодействие - 60 на 40, която се оказа полезна за малцина работодатели. Добре, че благодарение на усилията на част от тях и на синдикалните организации тя претърпя три-четири модификации, за да стане поне една идея по-адекватна. Другото бяха съвети към най-обеднелите да "ядат пасти" - т.е. да теглят заеми, които никога няма да могат да върнат. Най-силния удар понесоха туризмът, търговията, културата. Сачева не спря да повтаря, че все пак имало и редица сектори, в които се наемат хора - в логистиката, доставката на храни и стоки и т.н.

Данните на Националния статистически институт от специализирано наблюдение на пазара на труда заради пандемията от 3 февруари насам дава представа поне за официалната картина. А тя е, че до 20 декември новорегистрираните безработни надхвърлиха 376 000, а започналите работа чрез бюрата по труда са малко над 233 800. Неспециалистите могат да се хванат за главата в

морето от противоречащи данни

Човек се чуди на кого да вярва - на социалното министерство, на националната статистика, на Евростат или на джоба си.

От ноември броят на официално безработните спада. Това се дъжи повече на отпадналите от регистрация, а не на постъпилите на работа. Солидна част от загубените работни места не се възстановяват и съответно броят на загубилите трудов доход през годината е повече от ръста на безработните.

В крачка към края на годината се родиха и други странни схеми като "Запази ме", по която за хора в неплатен отпуск бе решено да се дават кой знае защо по 24 лева на ден, което за 21 работни дни не прави дори и минималната заплата. Става ясно, че и това "спасително" недоносче също ще търпи корекции. В края на годината властта засипа хората с нова порция гениални идеи и намерения за поправка на мерките. За пореден път ще се прекрояват правилата по 60 на 40. А корекцията на "Запази ме" ще замени 24-те лева със 75 процента от осигурителния доход.

Бизнесът и синдикатите предложиха веднъж завинаги да се сложи край на тези мерки, които раждат постановление след постановление, а да се запише законов регламент какво прави държавата в кризи като сегашната, за да помогне на фирмите и на работещите. Засега няма реакция от властта и мерките на парче продължават. Обаче пък спешно Народното събрание одобри

промени в Кодекса на труда

в ущърб на работещите - вече се допуска увеличение на извънредния труд от 150 на 300 часа годишно за работник при колективно договаряне. Въпреки острата реакция и железните аргументи на народните представители от БСП, че българските работници не са роби, мнозинството прие промените в трудовата конституция, без да му мигне окото. И дори се похвали, че те били полезни, защото като работят повече, хората щели да получават повече!

Лутането на властта из дебрите на спорни законодателни промени бе отличителна черта на 2020-а. Те предизвикаха нова порция от протести на родители и искания за оставката на социалния министър Сачева, които започнаха само два месеца, след като тя смени Бисер Петков на поста, и не стихнаха през цялата година. Гласът на майките от инициативата "Системата ни убива" така и не бе чут. Според тях в заложените промени в Закона за личната помощ, предложени от социалното министерство, има ощетяващи текстове. В крайна сметка те бяха одобрени от мнозинството. Бяха гласувани и промени в Закона за хората с увреждания, които дават още една година отстрочка на властта да изпълни поети ангажименти като създаването на Държавна агенция за хората с увреждания и прехвърлянето на помощните средства към Националната здравноосигурителна каса.

Най-сетне в края на мандата на парламента социалното министерство пусна за обществено обсъждане поправките в Кодекса за социално осигуряване, които регламентират фазата на изплащане на

пенсиите от задължителния втори стълб

от частните фондове. Горещ картоф, който се прехвърляше из работни групи и ведомства повече от две години. Той така и не стигна до парламента преди коледната му ваканция, въпреки основателните критики на БСП, че решението закъсня и че стихийните политически идеи през годините превърнаха осигурителния модел в нарицателно за хаос и ненадеждност. А няма време - първите масови пенсии от универсалните пенсионни фондове трябва да се плащат през септември 2021 г. Дотогава хората ще стоят на нокти и ще чакат отговор две пенсии повече ли ще бъдат от една и какъв е бил смисълът държавата да ги кара под строй към частните фондове, без да е ясно какво ще получат в замяна.

Пенсиите смело могат да се определят като

най-големият провал

в социалната политика на 2020 г. Политическото говорене за бъдещото им евентуално увеличение е поредица от нелогични и взаимоизключващи се идеи, които показаха пълната безпомощност на управляващите и нежеланието им да се вслушат в единственото адекватно решение за парите за старини - преизчисляването им. То не бяха варианти за индексации, за диференцирано повишение, за какво ли не, които само объркваха хората и нагнетяваха напрежение сред най-бедните в най-бедната страна в ЕС. Пенсионерите бяха "зарадвани" с по 50 лева на калпак. Упражнение, което струва близо 700 милиона лева за шест месеца и което нагледно показва разхищение на обществени средства без реален ефект. Което, освен всичко друго, руши устоите на осигурителната система, взривявайки основни принципи. Това се отнася и за решението от догодина минималната пенсия административно да се вдигне на 300 лева, защото... така искат "Обединени патриоти". Това обезсмисля правилото пенсията да зависи от осигурителния принос. Какво излиза - внасял, не внасял осигуровки, ще вземеш пари по политическа милостиня. Нали избори идат...

В типичния си стил ГЕРБ се отказаха и от първоначалните си намерения месечните детски надбавки през 2021-ва да са без доходен критерий и за всички семейства. Управляващите дори не можаха да оттеглят адекватно идеята си, а се оказа, че го правят... за да спестели пари за МВР и лекарите. Обществото реагира остро на опитите за нескопосано противопоставяне на групи от населението.

Традиционно, след спорове кабинетът определи минималната работна заплата за догодина да е 650 лева. Явно нито пандемията, нито сътресенията са в състояние да променят нещо в "свещената" тригодишна бюджетна прогноза, правена много преди да се заговори за КОВИД-19. За повечето бюджетни организации тия 650 лева ще изядат нетното увеличение на парите за догодина. Частниците пък ще освободят нови работници. За пореден път замръзват ключови плащания като обезщетението за гледане на дете от 1 до 2-годишна възраст или минималното обезщетение за безработица от 12 лева на ден.

Няма да растат доходите на мизерстващия българин и през 2021 г. Няма да настигнем дори на йота другите в Европейския съюз, които са на светлинни години пред нас.