Цигани вдигат врява. Първо в Русе, след това и в Гълъбово. Размахват брадви, псуват, кълнат, заканват се люто, налитат и удрят. На едните им развалили кефа. Изродът от Русе бил пиян и не помнел какво е станало с Виктория Маринова.

Не помнел, но жената е убита по садистичен начин, непобиращ се в нормален ум. Близките и познатите му – ах какво добре момче, боксьорче – днес пискат, че полицията, не, цялата държава трябва да ги пази от отмъщение. И държавата изпраща жандармеристи. Загрижена е.

И кой е виновен за цялата тази шумотевица?

Ами българите, тези гадни белчовци. Белчовците, видите ли, застрашават гетото. Гетото, което спазва законите, плаща данъци, плаща си сметките за ток и вода, строи законни къщи, което не спи, за да си пише домашните по физика, математика и български, и което всяка сутрин тръгва на работа. На работа. Знаете ли, че във Великобритания няма български роми на ягодовите градини? Защото било трудно. Е, вече знаете.

При всяка ситуация като сегашната чевръсто се появяват обяснители, много лошо нещо е етническият конфликт, опасно за здравето, говорят. Колумбовци. Най-усърдни са политиците от ресора „патриотизъм“. И направо отсичат: химическа кастрация за извратените ебльовци, доживотен затвор и смъртна присъда, а жалко че я отмениха…

Само че нали точно те докараха нещата до това дередже? За своя полза. Ще поясня по-долу.

Години наред политически кречетала вдигат врява около българския етнически модел. Негов баща е Ахмед Доган, световният лидер от Дръндар, който купи за етностотинки ТЕЦ - Варна, барабар с пристанището и договор за трийсетина милиона по линия на студения резерв годишно. Който създаде политико-икономическия Франкенщайн – Пеевски и го пусна да шета из държавата, докато той пише философски писма в Боянската си бърлога.

Всеки може да инвестира като г-н Доган, оригва се нагло един случайник от ДПС пред микрофоните. И вместо да го оставят сам с брътвежите му, медийните пешки го гледат в очите сякаш е възкръсналия Мохамед… Гнусно по нашенски.

Нещата са ясни отдавна. Т.нар. „български етнически модел“ е продукт на задкулисието. Етикетът му „толерантност и мирно съжителство“ е по-страшно менте от фалшивия алкохол. Но скритата картинка е важната. Там е заредена заплахата, че ако не слушкаме, ще натиснат спусъка. Слушкане означава да не бъдат закачани за корупция и престъпления вдъхновителите модела. Част от големия модел на отвратителния преход.

Всеки конфликт, бунт и протест е социален. Източник на конфликтите е несъвместимостта на претенциите на страните и ограничените възможности те да бъдат удовлетворени. Етническият конфликт е част от социалния. Подкофликт, така да се каже.

Представите у нас за етнически кофликт са примитивни. Повече от 30 години те се изчерпват със „заплахата“ от междуособици. Ще стане като в Югославия, размахват ни пръст. Основният мотив мизерията, се замита под черджето. Мизерията – материална и духовна, – е майка на политическото благополучие.

Идеята е проста: колкото повече несретници – толкова по-устойчиво статукво. Колкото повече българи в чужбина – толкова по-малко алтернативи тук. Царството на примитивизма. Глас на избори – 30 лева, 500 да бъде пребит или ограбен някой, малко повече – изнасилване, убийство… Хуманизъм в действие.

От МВР се перчат, разкривали над 90% от убийствата. Ама битовите. Тях дори Младен Маринов може да разкрие. Големите престъпления: ограбените милиарди, поръчковите покушения, корупцията – за тях нито дума.

Това, което се случи с Виктория се случва всеки ден по села и паланки. Виковете на жертвите са заглушавани от чалга вакханалията, пиянските изстъпления и обещанията на политиците. За всеки случай изпращат жандармерията.

Етническите конфликти са два вида: между етнически групи – „хоризонтални“ и между етнически групи и държавата – „вертикални“. Етническият конфликт е бързо възникваща и бързо променяща се ситуация. И възникването и промяната са дело на подбудителите. Те са важният фактор. Дърпат конците на своите хора по места. На тях пък им дърпат конците кукловодите. По даден сигнал се задейства цялата верига. Колко му е да се предизвика скандал на сватба, кръщене или обикновен запой. Следват побоища, изнасилвания, убийства. Появяват се и дежурните отмъстители – мъже на мотори или футболни агитки. Рицари на справедливостта. Честно казано намеренията им понякога наистина са искрени. Понякога обаче от ги използват. Щом напрежението стигне кресчендо, на сцената излизат „патриотите“. Онези, професионалистите по чевермета, облечени с потури и калпаци на празниците. И заповат да ни плашат. Знаят, че страхът сковава. Ако сега не смажем примитивите, ще насилват дъщерите ви, гаджетата ви, ще убиват родителите ви.

Че извергите, извършили брутални престъпления, трябва да бъдат ударени от закона като парен чук, спор няма. Но че примитивите са продукт на политиката на същите тези деятели – също е факт. Създават проблем и после се хвърлят да ни спасяват. Упражнението е много, много скъпо. Плащаме го ние. Разбунената тълпа е тяхната банка. Една от банките, де.

Друга причина за етническите ексцесии е недоверието в институциите и държавата. Циганите у нас се чувстват като у тях си. Превръщат села и квартали в гета. Мартин Лутър Кинг бе казал, че чернокожите в гетата не искат привилегии, а право на образование, труд и равен старт. Българската Конституция гарантира всичко това. Но се случва обратното: тук гетото иска привилегии и нехае за гражанските права и задължения.

Циганските вопли в Русе и Гълъбова вече сме ги чували в Столипиново, Асеновград, Бяла, Айтос, Гърмен, Катуница, Бохот, Бъркач, Раднево, Орландовци, Бакърена фабрика, Самоков, Варна, Угърчин, Ботевград… Почнат ли да се разместват пластовете по върховете – идва етническото напрежение. Нищо ново и все по-отвратително.

По света най-честите причини за етнически конфликти са културните и езикови различия. У нас – социално-икономическите неравенства. Бедни срещу богати. Онеправдани срещу властимащи. Унизени срещу самодоволни. Цинизмът е в това, че не се търсят решения, а се имитират такива. Напрежението се инсценира, а целта е да се изсмучат още средства. И понеже българските турци са все по-наясно с манипулацията, на въоръжение идват циганските общности.

Цялото общество носи вина, е любимият отговор на политиците и техните подизпълнители. А обществото не издава дори звук. И корабът потъва по план. Отсъствието на над 2,5 млн българи е фатално, вече няма съмнение. Все едно са ни отрязани краката, едната ръка и… главата. Останалата тук ръка е тази, която краде и раздава шамари. Торсът е тежко болен. Кому е нужно такова тяло?! Какво бъдеще има осакатен и полужив труп?

Етническите изцепки обаче крият неприятни изненади и за своите вдъхновители. Натрупването винаги води до неуправлаем хаос и насилие. Това за натрупването би трябвало да го знаят от Маркс. Бунтове, митинги, шествия, погроми, кръв, хаос – такива неща. Бащите на българския етнически модел имат много какво да губят.

Но има и надежда в цялата свинщина. Като си изпотрошим главите, изгорят къщи и имоти, а болниците се напълнят с ранени – ще ни дойде акълът. Батак трябва да изгори… Тогава ще се събудим. По цивилизационен път явно не става. Така е казал и турчинът: Да имам акъла на българина, ама след това…

Знаете ли защо в Япония и Исландия няма цигани? Там много се работи, законите са строги и се спазват. Тук. Тук… „бум“ и етническия мир се пръска.

Огнян Стефанов

П.П. Много пъти са ме предупреждавали, че който критикува открито Доган, Пеевски и корупционния модел на ДПС (турците и правото им на политически убеждения и формации дълбоко уважавам) го чакат проблеми. Прокуратурата, НАП и тайните служби направиха всичко, да ме убедят в това. Научиха го и близките ми и мои колеги. Но мълчанието и снишаването като че ли са по-болезнени.