Стотина едри фермери прибират лъвския пай от евросубсидиите за българското земеделие 

Начинът, по който парите се отпускат, изкривява целия сектор и тласка земеделските производители към производство на суровини с ниска добавена стойност, които са възнаграждавани щедро със субсидии.

Поради това българският земеделски износ се състои все повече от зърно и все по-малко от зеленчуци, трайни насаждения, месни и млечни продукти. Фермерските продукти с висока добавена стойност почти отсъстват в общата картина на българското земеделие, което генерира бедност и обезлюдяване в много райони на страната

Това показва детайлен доклад за ролята на европейското финансиране върху земеделския сектор в най-бедната страна в ЕС. Проучването е направено по инициатива на групата на “Зелените/Европейски свободен алианс” в Европейския парламент, а българската секция е написана от Димитър Събев. Той базира изследванията си на официални данни, експертни доклади и медийни публикации, включително няколко разследвания на Валя Ахчиева и статии на EURACTIV България.

Данните показват шокиращите неравенства в българското земеделие 

През 2018 година 2.4% от най-големите получатели на евросубсидии са прибрали 45% от всички директни плащания от ЕС. Всеки един от тези едри бенефициенти е прибрал по най-малко 100 хиляди евро субсидии.

Ако фокусът бъде приближен още, излиза, че 230 от най-едрите фермери са взели субсидии за 120 милиона евро в рамките на една година. С други думи 0.33% от бенефициентите са взели 15% от парите през 2018 година.

Какво се случва с най-малките фермери? 82% малките и средните фермери са получили по-малко от 18% от европейските пари. ЕС изсипва в българското земеделие сума, която се равнява на 2% от брутния вътрешен продукт на страната. Това са над 1.1 милиарда евро.

Порочен модел на усвояване

Докладът цели разкриване на порочния модел на усвояване на европейските субсидии, който е част от Общата селскостопанска политика на ЕС. През данни той дава примери как се подхранва земеделската олигархия в България и превръща родното земеделие в безперспективен сектор, който ражда бедност в земеделските райони. Докладът е кръстен Къде отиват парите на ЕС? и бе публикуван в четвъртък (25 февруари).

Преобладаването на култури в България са пшеница, царевица и слънчоглед – в ущърб на други като зеленчуци и трайни насаждения – понижава търсенето на работна ръка и води до миграция и обезлюдяване в селските региони.

Димитър Събев описва как системата на крупното оземляване оказва влияние върху независимите малки земеделски производители и има отрицателни социални и демографски последици върху селските райони

Какво става в България?

В България се засилват процесите на крупното оземляване, което оказва влияние върху независимите малки земеделски производители и има отрицателни социални и демографски последици върху селските райони.

Понастоящем няма таван за индивидуална собственост на земеделска земя от български граждани и някои от новите арендатори са изкупили десетки хиляди хектари земя. Най-големият дял от земята обаче остава разделен между многобройни малки собственици.

Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС стимулира производството в определени сфери и това изостря структурните проблеми в българското земеделие. Още преди доклада на Събев в България се говореше за “зърнарите” – едри земевладелци и арендатори, които парадират със скъпи автомобили. Те отглеждат огромни площи със зърнени култури, вземат стотици хиляди евро субсидии на година, но дават работа на много малко хора за кратко време.

Появява ситуация, при която огромни корпоративни структури получават средства от ЕС в размер на милиони евро. Те прокарват своите интереси в правителството и други обществени структури – което в крайна сметка води до силна земеделска олигархия и широко разпространена корупция.

Последните данни на Евростат за концентрацията на земеделска земя са от 2016 г. и разкриват, че 48,6 на сто от земята в България се обработва от селскостопански компании с годишен оборот над 500 000 евро. България, заедно с Чехия и Словакия, са сред страните от ЕС с най-висок дял земя, обработвана от големи стопанства.

Според доклада, делът на арендаторите в България най-вероятно се е увеличил през последните години. Този процес се отразява от бързата гибел на малките и средните семейни ферми. През 2013 г. собственици са обработвали една трета от земята в България; през 2016 г. този брой е спаднал до 12,4%.

През 2018 г. платените ренти са били в размер на 1,138 милиарда лева. Те са освободени от данък и се разпределят най-вече между обикновените български домакинства, които притежават земята. Оказва се, че усвоените средства от ЕС са два пъти повече от разходите на арендаторите за изплащане на рентите.

Според доклада настоящият дизайн на ОСП, който разпределя субсидии главно за единица обработвана земя, като същевременно се пренебрегват икономическите резултати. Пренебрегват се още социалните и екологичните въздействия върху селските стопанства и региони, създават – поне в България – порочен кръг по отношение на икономическите стимули.

ОСП и обикновените плащания за площ индиректно благоприятстват култури с ниска добавена стойност и ниско търсене на работна ръка, като пшеница и царевица, докато селскостопанската продукция с по-висока добавена стойност, която може да се търгува на крайните потребители в чужбина – като същевременно осигурява работа в селските региони – получава относително малка подкрепа.

Захранва ли ОСП олигархията?

Преди време редица разследващи журналисти, неправителствени организации и академични изследователи в България направиха връзка между земеделската олигархия и изкривеното разпределение на земеделските субсидии.

ERI 2016 (тематичният доклад на Икономическия изследователски институт) посочва, че крайните бенефициенти на лъвския дял от европейските средства в България отиват при приблизително 100 лица. Този брой може да е условен и все пак е извън съмнение, че някои от най-богатите хора в страната се субсидират чрез ОСП с милиони евро годишно, се посочва в доклада.

Парите от ЕС затвърждават икономическата мощ и засилват политическото влияние на земеделската олигархия. Има индикации, че публичните институции и агенции осигуряват политически и правен комфорт за най-големите играчи, пише в доклада.

Най-големият получател на европейски фондове в областта на земеделието в България е група компании, чийто собственик е Светлозар Дичевски и неговия холдинг “Октопод”, който стана главен герой на разследване на Валя Ахчиева.

Официалната информация, публикувана от Фонд “Земеделие”, разкрива, че през 2018 г. пет компании от кръга на Дичевски са получили директни плащания на стойност 11,3 милиона евро. За същата година 21 български компании са получили директни плащания на стойност над 1 милион лева.

Как работи системата?

Честа практика, според доклада, е арендаторите да разделят своите огромни селски стопанства на няколко компании, които формално са собственост на членове на семейството. В други случаи една холдингова компания контролира няколко големи получатели на еврофондове директно или чрез пълномощници.

Един от недостатъците на системата е, че тя разчита най-вече на публични данни, предоставени от Търговския регистър и не може автоматично да открива конфликт на интереси. В допълнение Фонд “Земеделие” се сблъсква със значителни трудности при доказването нa исковете си в съда за свързани компании. Въпреки това, макар и български съд установи, че определени получатели на европейски средства не са свързани, Европейската сметна палата или Европейската служба за борба с измамите все пак могат да наложат санкции.

Чрез използване на т. нар. “дата майнинг”, е напълно възможно да се разкрият конфликти на интереси или свързани фирми, избягващи ограничаването на директните плащания, посочва експерт в Министерството на земеделието, храните и горите. Той обаче признава, че българските власти нямат интерес да прилагат мярката.

Как е при другите?

Докладът разглежда злоупотребата с европейски земеделски фондове в общо пет страни от Централна и Източна Европа и системните слабости в земеделските фондове на ЕС. Той ясно очертава как европейските фондове допринасят за измами и корупция и подкопават върховенството на закона у нас, както и в Чехия, Унгария, Словакия и Румъния. Засегнати са измамни претенции за земеделски евросубсидии в Словакия; конфликтите на интереси около компанията на чешкия премиер “Агроферт” и държавна намеса в сектора от правителството на “Фидес” в Унгария.

Докладът излиза в момент, в който институциите на ЕС са в процес на преговори за Общата селскостопанска политика (ОСП) за новия дългосрочен бюджет на блока 2021-27.

Виола фон Крамон, евродепутат, член на Зелените / Европейски свободен алианс в Комисията за бюджетен контрол, коментира:

“Доказателствата показват, че земеделските фондове на ЕС подхранват измамите, корупцията и големите бизнесмени. Въпреки многобройните разследвания, скандали и протести, Европейската комисия изглежда си затваря очите за неистовите злоупотреби с парите на данъкоплатците, а държавите членки правят малко за решаване на систематичните проблеми. Общата селскостопанска политика просто не работи. Тя предоставя грешни стимули за начина, по който се използва земята, което уврежда околната среда и вреди на местните общности. Масовото акумулиране на земеделска земя не е устойчив модел и той със сигурност не трябва да се финансира от бюджета на ЕС”.