Лихвените проценти по кредитите ще започнат плавно да се повишават от втората половина на годината.

Това сочат прогнозите от последния икономически преглед на БНБ. Основните фактори, които ще определят динамиката са два - цената на привлечения от банките ресурс и лихвеният цикъл в еврозоната.

Въпреки това, отпускането на заеми ще продължи да нараства, но с по-бавни темпове в сравнение с миналата година. Причината е затягането на условията, при които банките кредитират покупката на имоти. А това ще забави и ръста в цените на жилищата, прогнозират още от БНБ.

Очаква се годишната инфлация да се повиши слабо до 2.6% в края 2019 г. и след това да забави темпа си до 2.1% в края на 2020 г. Влияние върху инфлацията при цените на услугите ще оказва най-вече прогнозираното нарастване на разходите за труд и потребителското търсене на домакинствата.

„Със скока на заплатите в публичния сектор, аналогично увеличение ще има и в частния. Тази година доходите на българите ще растат много повече, отколкото икономиката като цяло”. Това каза в ефира на „Събуди се” финансистът Емил Хърсев. Той е категоричен, че няма да има драстично нарастване на цените след присъединяването ни към еврозоната.

Хърсев каза още, че лихвите по спестяванията в левове ще продължат да бъдат по-високи от лихвите на депозитите в евро.

Според финансиста, заради агресивната външна политика, която води администрацията във Вашингтон и конфронтацията между големите икономически сили - САЩ, Китай, ЕС, започва да се проявява ефектът на бумеранга.