Специализираната прокуратура поде показни акции срещу знакови фигури в българския бизнес.

На прицел за укриване на данъци попаднаха Ветко и Маринела Арабаджиеви, както и алкохолният бос Миньо Стайков. 

Не са ли закъснели акциите, каква е ролята на прокуратурата, както и дали показността им по медиите е обоснована – на тези въпроси отговори бившият вътрешен министър от СДС Емануил Йорданов, цитиран от ПИК.

- Г-н Йорданов, тези акции срещу т.нар. олигарси през последната седмица и последвалите арести, хората ги чакаха през годините. Сега, когато те се факт, сякаш са посрещнати от незаинтересованост, задават си въпроса „Защо точно сега” и „Защо точно тези хора”?

- Аз съм малко скептичен към тия акции. Въпросите им си имат основание. Това са хора, които от години са популярни, знае се каква е дейността им. Освен това те са били свързани с всички управляващи, тъй че ако някой е управлявал 9 години и изведнъж сега се е сетил какво се било случило, е нормално да си задаваме въпроса „Защо точно сега”.

- След ареста на Миню Стайков стана ясно, че през годините е дарявал средства на фондацията на Елена Костова „Бъдеще за България”, както и на БСП. Може ли да се каже, че това е един вид купуване на нещо, като сигурност или погледите да са настрани от дейността на Стайков?

- Възможно е. За едно дарение може да има най-различни мотиви. Има един-единствен човек, който може да каже истината и мотивите да направи това и това е самият дарител. Ние с вас можем само да гадаем.

- Акциите се реализират от Специализираната прокуратура, а полицията остава в сянка и остава впечатлението, че я няма?

- Няма как да я няма. В Наказателния процес има строго разпределени роли. Прокуратурата е водеща в случая. Прокурорът ангажира полицаите с това какво трябва да свършат, независимо дали говорим за разследващи полицаи или за оперативни.

- Вие лично смятате ли, че тези акции трябва да продължат? Ако не е твърде силна думата – чувството за безнаказаност на определени хора се изпарява след събитията от последните дни?

- Хората, които се интересуват от тази тема са имали възможност да видят, че твърде често шумно започнали дела завършват много тихо. В този смисъл мисля, че прокуратурата трябва по-стриктно да спазва закона, защото има забрана за огласяване на материали от досъдебното производство. Законът предвижда изключение това да се прави само с разрешение на наблюдаващия прокурор. Тук при нас правилото стана, че всяко едно дело се превръща в медийно, неведнъж съм участвал в подобни дела и в момента участвам.

Прави впечатление, че информацията, която се изнася, в много случаи не е подкрепена с доказателства, които са събрани по делото. На ваши колеги е давана информация, която ги принуждава да пишат пълни глупости без да знаят това. Това е некоректно и към обществото, и към медиите. Нека си разследват без да вдигат излишен шум и когато внесат обвинителен акт в съда, тогава да дават гласност, защото съдебният процес е публичен по правило и е нормално тогава нещата да се разгласяват. Но практиката показва, че всяко едно дело, първите две-три заседания са интересни за медиите, след това делото се забравя, а цялото внимание се насочва към други дела.