Корупцията минава през законите и подкопава икономиката, твърди Елеонора Николова

Корупцията, която подкопава свободната конкуренция, създава монополи и влияе негативно на основни отрасли на икономиката, се заражда и разраства именно чрез законодателството. Това е основното послание на Елеонора Николова, бивш ръководител на Центъра за противодействие на организираната престъпност - БОРКОР, което тя сподели в интервю пред Българското национално радио.

Николова подчерта, че корупцията, която има най-сериозно въздействие върху обществото и икономиката, се осъществява през законите и нормативните актове. Според нея, именно през законодателството минават каналите, които позволяват корупционните практики да се развиват и задълбочават.

„Най-съществената, тежката корупция, която касае основно отрасли на икономиката ни и големи групи хора, и минира свободната конкуренция, създава монополи, се случва през законодателството“, заяви Николова. Според нея, основната роля на БОРКОР е била да анализира и идентифицира слабите места в законите, които позволяват корупционните практики да процъфтяват.

Провалът на антикорупционните органи

В интервюто си Елеонора Николова също така обсъди провалите на антикорупционните органи и причините, поради които те често се възприемат като политически "бухалки". Според нея, въпреки усилията, които са били положени през годините, тези органи не са успели да реализират своите цели поради системни проблеми, като липсата на политическа воля и непрекъснатите атаки срещу тях.

„Успех имахме, но беше замъглен, бяхме под непрекъсната атака, което показваше, че нямаше желание да се случат нещата“, коментира Николова, като подчерта трудностите, с които са се сблъсквали служителите на БОРКОР.

Проблемите със законодателството и кадровата политика

Елеонора Николова сподели, че един от основните проблеми на антикорупционните мерки в България е забавянето на процедурите за назначаване на ръководители в ключови комисии, което води до системни неуспехи в борбата с корупцията. Тя отбеляза, че Народното събрание е бездействало по този въпрос, като не е изпълнило задължението си да попълни съставите на двете комисии по Закона за корупцията и Закона за отнемане на незаконно придобито имущество.

„Обществото не може да не установи, че ръководството на двете комисии по Закона за корупция и Закон за отнемане на незаконно придобито имущество, са натоварени с отговорности и изборът трябваше да е в 3-месечен срок от приемането им. Това не се случи. НС бездейства, за да се сетим в 12 без 5, че Славчев не изпълнява задълженията си. В чл. 12 на Закона за незаконно придобито имущество има такава възможност, при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения. Но и двете комисии са с непопълнен състав – мястото на Цацаров не е заето, Славчев изпълнява неговите функции", коментира Елеонора Николова.

Тя също така изрази съжаление за липсата на ефективни резултати от мегакомисията, създадена през 2017 година по инициатива на тогавашния вицепремиер Миглена Кунева. Според Николова, въпреки добрите намерения, мегакомисията не е успяла да изпълни своите задачи и сега отново се разделя на две отделни звена.

"Всички напъни са били да рапортуваме пред европейските партньори, че имаме воля и желание да борим корупцията. Но нито веднъж на създадените институции не им се даде възможност да произведат продукт за държавата".

Политическото влияние и кадровите проблеми

В интервюто си Николова подчерта и значението на кадровата политика в борбата с корупцията, като отбеляза, че всяка политическа сила се стреми да овладее антикорупционните органи, което допълнително подкопава тяхната ефективност. Тя припомни, че при създаването на мегакомисията през 2017 година, общественото внимание беше съсредоточено върху кадрови скандали като случая с Тони-Балкони и Пацо-терасата, което само по себе си показва дефицита на реални антикорупционни резултати.

„Общо взето това произведохме около кадровото укрепване на тези институции“, добави тя.