Онези, на които пречех да крадат, почти ме бяха „сготвили”, затова напуснах Русе и станах депутат.

Това казва Елеонора Николова в интервю, публикувано то вестник Бряг.

- Госпожо Николова, Вие вече сте били кмет на Русе. Какво ви дава сили да се хвърлите отново в  предизборната надпревара?

- И аз не знам. Много ми е трудно да отговоря. Всички неудобни въпроси, всички минуси по отношение на моята кандидатура аз ги зная по-добре от всички. Премислила съм ги, направила съм баланса, включително и чисто политическия, и съм си дала сметка, че мога - . мога да бъда отново кмет, при това  много добър кмет, стига хората да повярват и да застанат зад мен. Другите неща аз ги знам и ги мога.

- Все пак, познатата писта плаши ли Ви, или Ви помага?

- Ще направя едно сравнение, слушах споровете около последния мач на Григор Димитров. И си мисля, че аз съм като Медведев. Колкото повече ме плюят, колкото повече ме ругаят, колкото по-несправедливи са с мен, толкова аз съм по-нахъсана и успехът тогава идва задължително. Просто съм като Медведев, той в спорта, аз на тая писта.

- Професионалният и политическият Ви път, разбира се, са публични. Но припомнете какво се случи с Вас, след като напуснахте предсрочно кметския пост през 2005 г.?

 - През 2005 г. бях избрана за депутат и имах един пълен мандат в 40-тото Народно събрание. След това се върнах за кратко в Русе, после бях експерт към Парламента. Тогава от името на Бойко Борисов ме потърси ген. Румен Миланов. Тъкмо се структурираше Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност /придобил популярност като БОРКОР/ и той ме покани да му помагам като експерт. Познавах генерала, имах усещането, че бихме работили добре заедно, и приех. След това в Центъра назначиха и г-н Петко Сертов. После, в рамките на една година, ги освободиха и двамата и аз останах сама. Така станах временно изпълняващ длъжността, което продължи  пет години. Но след като започнаха да подготвят вливането на БОРКОР в една  мегаструктура с други организации, аз бях наясно, че в огромната си част този интересен проект ще се претопи. Подадох си молбата за напускане, чаках шест месеца да ме освободят и така… Не е имало драма.

- Откога сте в Русе?

- В Русе съм от началото на 2018 година. Втора година вече. Регистрирах се в адвокатската колегия и от 1 октомври миналата година работя като пълноценен адвокат.

- Семейството Ви как гледа на решението да се кандидатирате за кмет?

- Аз очаквах мъжът ми да се съпротивлява по-силно. Той е човек, отдаден на компютрите, и вижда всичко, което се случва в публичното пространство. Знам, че той ще бъде най-притеснен, защото аз бълвочите в нета не ги чета, но той ще ги чете. Затова очаквах, че чисто егоистично /да не си причинява това на себе си/, ще поиска да се въздържа този път. Но много странно, остави ме да си чупя главата…

- А синът Ви?

- Той не знае още, не съм му казала. Ще научи от интернет. Той живее в София. Завърши икономика в Германия и досега е работил само в частни фирми – немски и австрийски. Никога не е бил на държавна работа, аз не съм му помагала. Сам си се явява на конкурси, сам си печели позициите. На 39 години е, млад и красив и все още неженен, а  аз искам да стана баба…

- Защо и Вие не останахте в София, щом детето Ви е там?

- София не е моят град. Живяхме под наем в жилища на Народното събрание. Не съм имала мой дом, моят дом е тук. Дори адресната си регистрация не съм променяла. Отидох с ясното съзнание да поработя, защото тук не ми се предлагаше Бог знае какво, тоест нищо. Исках малко да избягам и от клюката. Когато човек слезе от една позиция,  научава определени подробности за себе си… Исках да си го спестя. Бях много доволна да работя в проекта за БОРКОР. Мисля, че направихме добри неща. Докладът ни за обществените поръчки, специално в частта за електронизацията, беше приет от правителството февруари 2013 г. Едва  вчера чета в медиите, че Министерството на финансите най-после стартира електронна платформа, на която да се качват всички документи. Така че, вижда се,  българската администрация не е готова да работи по такъв модел.  През 2014г.  аз и Петър Москов заедно внесохме проект за обществените поръчки в областта на здравеопазването. И те едва сега се случват.  4-5 години и нагоре ни трябват, за да се размърда машината.

Затова, ако стана кмет, ще направя всичко възможно  нещата  да се случват в спешен порядък. На това отлагане по източен маниер, обмисляне, пък пренастройване трябва да се сложи край. Една от бедите ни е, че много бавно се случват нещата у нас.

- Някога, когато се кандидатирахте за депутат и напуснахте Русе, представяли ли сте си, че ще се върнете отново като  кандидат за кмет?

- Нищо не съм си представяла. Но не съм била безличен депутат. Много активно работих.  Мои предложения - при положение,че съм била опозиционен депутат! - се случиха и в областта на НК, и на НПК. Тоест, имала съм много инициативи. Но в опозиция не можеш да направиш чудеса. Бях доволна и от това, че мои идеи и предложения след 3-4 месеца вече се внасят от името на Тройната коалиция като тяхно предложение, но нещата се случват. Аз никога не съм гледала на София като на място за живот. Винаги съм го разглеждала като временно пребиваване.

- Какво бихте отговорили на злопаметните, които сигурно ще Ви припомнят, че си прекъснахте мандата, оставихте Русе и заминахте за София?

- Аз винаги съм отговаряла на това, че не съм тръгнала сама. През избори минах, голяма част от хората, които ме избраха тогава за кмет, гласуваха за мен и да стана депутат.

- Все пак защо го решихте?

- Защото в един момент всички, на които пречех да крадат, се съюзиха срещу мен. И когато виждаш, че минава бърз влак, е добре да се дръпнеш. Това е инстинкт за самосъхранение, ако щете. Защото почти ме бяха „сготвили”. Сега, вече от разстояние на времето, ще  си позволя да кажа нещо, което не съм споделяла. Покойният генерал Ваньо Танов ми пусна едни записи, които ми дадоха основание да взема това решение. На тези записи чух  едни хора как точно се канят да ме „сготвят”. Хубаво е човек да има приятели - в полиция, в съд, в прокуратура. Не става въпрос да се заобикалят правилата,  аз винаги съм работила по правила. Но когато не по правилата се опитват да те елиминират, е добре да имаш приятел, който поне да те предупреди.

- Имаше ли някаква сериозна издънка във времето, когато бяхте  кмет?

- Не. Издънки не е имало, разочаровали са ме хора. Грешни преценки съм правила за част от екипа си, но издънки не съм допускала. И то се видя, минаха много години. Нито едно мое действие като кмет не е било подложено на някакви съмнения. И все пак аз съм юрист, това много ми помага. Не знам хората как си представят работата в Общината, но тя е 60 на сто право. Ако не познаваш материята, това за „сготвянето” ще ти се случи още на първия месец.

- Нека да припомним на хората коя сте – особено за по-младите, които сигурно не Ви познават.

 - Родена съм в Русе, завърших гимназия в Русе, след това  юридическия факултет в СУ. Започнала съм в Русенския съд като младши съдия, районен съдия, окръжен съдия, окръжен прокурор за 2 години, после адвокат и след това кмет. Мисля, че съм оставила добра диря навсякъде. Когато бях  окръжен прокурор единствено в Русе бяха  осъдени двама банкери, за това, че бяха раздавали  необезпечени кредити. Ако всички прокурори в страната имаха енергията за правят това, което ние правехме, може би щяхме да предотвратим банковия срив през 1996 г. Защото две години по-рано в Русе се издадоха тези присъди. На мен ми беше ясно, че банките ще изгорят. Спомням си, че тогава при мен дойде шефът на банковия надзор Камен Тошков и вика: какво правите вие,  банкерите имат право на собствено мнение. Казвам - да , но в рамките на Закона за задълженията и договорите те трябва да работят с грижата на добър стопанин. Кажете ми, като са ги раздавали тези кредити без никакво обезпечение, къде е грижата на добрия стопанин - това е общият принцип в правото. А това са чужди пари, поверени за пазене, за инвестиции, а те ги раздадоха. Този банков погром според мен е бил планиран, защото тогава приключи мечтата на българина нещата да зависят от него. Хората изгубиха спестяванията си, фалираха и разбрахме,че няма да сме всички равни.

- Вие станахте кмет през 2002 година, веднага след управлението на Димитър Калчев…

- Да. Тогава поех града в такова състояние… С дупки по улиците, че даже мъжът ми не си изкарваше колата. Шофьорът на служебния автомобил няколко пъти ходи по сервизи и всички се смееха, че и колата на кмета остава без джанти.

-Тогава бяха дупките, а сега в какво е проблемът?

- Сега са инвестициите и хората. Абсолютно уверена съм, че ще проведа добри преговори и ще намеря подкрепа в централната власт, за да има в Русе инвестиции, но не от този сорт - за асфалт. Инвестиции в производство, в промишленост, създаване на атрактивни работни места, които предполагат там да се насочат високообразовани хора. Защото ние това не предлагаме в Русе. Няма перспектива, вече се сриваме, вървим към Видин. Не  можем да се сравняваме с Пловдив, Бургас,  Стара Загора,  дори с едно Велико Търново.

- Пътя Русе - Бяла виждате ли го по Ваше време най-после да се случи?

- Трябва да стане. Делата във ВАС приключиха. Вече е на ход правителството, трябва да се осигурят средствата за отчуждаването и да се започне. При добри темпове, в рамките на три-четири години би могло да се завърши една голяма част от пътя. Ние сме отрязани откъм пътища. Това, което министър-председателят казва, не е лишено от логика. Защото, ако нямаш път, как да ти се случат инвестиции. Ние просто сме откъснати от столицата.