Кои са кметовете на Русе в новата история на града

64 души са управлявали Русе от Освобождението до наши дни - някои по два мандата. Сред тях има само една жена - Елеонора Николова.

Ето кои са кметовете на Русе в новата история на града. Данните са от книгата „Русенските кметове 1878-2005 г.“ на Иван Радков и Любомир Златев, издадена в Русе през 2005 година от Държавен архив.

1. Атанас Гарвалов, мандат 15 февруари 1878 - 1 януари 1879.

Първият българин - кмет на Русе. Той е председател на временното общинско управление, наречено „Градски управителен съвет“, в което са още Ахмед Хамди - член и Иван Данев - секретар.

2. Иван Данев (1856-1891), мандат 1 януари 1879 - 24 февруари 1879.

Роден е в Русе през 1853 г., завършва петокласно училище в родния си град през 1869 г. и реалната гимназия в чешкия град Табор през 1873 г. със стипендия от общината. След завръщането си в България е учител в Русе. Става част от революционния комитет в града. Народен в представител в Учредителното събрание и още два парламента.

3. Никола Доганов (1843 - ?), мандат 24 февруари 1879 - 1 май 1879.

Роден е в Копривщица през 1843 г. Преди Освобождението учителства в Пловдив, Шумен, Русе и Берковица. За малко повече от 2 месеца е начело на Русенската община, следва разпорежданията на органите на Временното руско управление.

4. Петър Чернев, мандат 1 май 1879 - 19 октомври 1879, Консервативна партия.

Роден в Русе, завършва класно училище в родния си град и след това Робърт колеж в Цариград като стипендиант на русенската община. От 1873 г. е учител по английски и турски в Русе. Известен е и като читалищен и театрален деец и секретар на читалище „Зора“. Народен представител в Учредителното събрание и още три парламента.

5. Димитър Селвели (1829-1896), мандат 19 октомври 1879 - 22 септември 1880, Консервативна партия.

Роден е около 1829 г. в Русчук или Търново. С княжески Указ 285 от 19 октомври 1879 г. е назначен за кмет на Русе. Негови помощници стават Стефан Трифонов, Хамди ефенди и Георги Малчев. По време на тяхното управление в цялата страна протича цялостна административна реорганизация, свързана с утвърждаването на българския характер на управлението.

6. Симеон Златев (1834-1886), мандат 22 септември 1880 - 12 ноември 1881, Либерална партия.

Роден в Русе през 1834. Активен участник в църковно-националните борби, заради което е заточен в Сивас, Мала Азия, през 1862 г. По-късно учи в земеделското училище в Табор и следва на собствени разноски в Прага. Завърнал се отново в България, през 1875 г. става секретар на търговската къща на Хаджи Атанас Петкович. Народен представител в Учредителното събрание.

7. Иваница Симеонов, мандат 12 ноември 1881 - 15 септември 1883, Консервативна партия.

Лидер на Консервативната партия в Русе. Постоянно критикуван в опозиционния печат както относно събираните такси и данъци от населението, така и от опитите му да организира публична дискусия по проектите за благоустройствения план на Русе. Депутат в III обикновено Народно събрание и става негов подпредседател.

8. Георги Цанков (1843-1892), мандат 15 септември 1883 - 19 февруари 1884.

Роден е в Габрово през 1843 г. и не е известно кога се преселва в Русе. Депутат от II обикновено Народно събрание. Мандатът му е краткотраен - от 15 септември 1883 г. до общинските избори на 19 февруари 1884 г. Помощници са му М. Киселов и Коста Пенев Армянов. Съпартийците му очакват от него не толкова да решава наболелите проблеми на града, а да обнародва сметките на предната управа.

9. Симеон Златев, мандат /втори/ 19 февруари 1884 - декември 1884, Либерална партия.

10. Константин Доганов (1841-1900), мандат декември 1884 - 1 юли 1885.

Роден през 1841 г. в Копривщица. Учи в Роберт колеж (Цариград). Осъден по делото за покушението над хасковския чорбаджия хаджи Ставри Примо на заточение в Диарбекир. Заедно с Станьо Врабевски, Петко Милев (Страшникът) и Бойчо Русев успява да избяга през 1876 г. След Освобождението живее в Русе. Тук се жени, негови кумове са Наталия и Любен Каравелови. По-късно е кум на Захари Стоянов и Анастасия Обретенова. Брат на управлявалия през 1879 година кмет Никола Доганов.

11. Петър Винаров (1851-1926), мандат 1 юли 1885 - 9 ноември 1887, Съединената опозиция (Прогресивнолиберална партия и Консервативна партия).

Роден през 1851 г. в Русчук, брат на българския генерал Върбан Винаров (1856-1908). Като младеж активно участва в акцията по изгонването на гръцкия владика Синесий Червенски от града (1865 г.). По време на Руско-турската война (1877-78) подпомага руското разузнаване. Попада в ръцете на турските власти заедно с Михаил Хаджикостов, Върбан Дочев и Атанас Краев и е заточен в Халеб, Сирия, където престоява от 1 август 1877 до 23 април 1878 г.

12. Димитър Мантов (? - 1921), мандат 9 ноември 1887 - 15 януари 1888.

По време на проруския Офицерски бунт през февруари 1887 година Димитър Мантов е окръжен управител в Русе и участва активно в разследването, последвало неговото потушаване. Практически не успява да заеме ефективно длъжността си, бламиран от стамболовисткото общинско мнозинство начело с Петър Винаров. След отстраняването му от длъжността новият кмет го дава под съд за самоуправство заради приобщени няколко квадратни метра към двора му.

13. Петър Винаров, мандат /втори/ 15 януари 1888 - 30 юни 1893.

14. Панайот Попов (1848-1910), мандат 30 юни 1893 - 3 септември 1894.

Роден в Русе на 30 ноември 1848 г. Той е преди всичко стопански деец, но принуден от обстоятелствата, става председател на Тричленната общинска комисия, чиято основна задача е организирането и провеждането на местните избори.

15. Георги Губиделников (1859-1938), мандат 3 септември 1894 - 3 февруари 1895.

Роден на 2 май 1859 г. в Котел. Политическата му кариера започва след падането на Стамболов. Организира манифестация в Русе, в която настоява за мъст за загиналите офицери русофили и обявява Стамболов за тиранин. Депутат в 6 парламента, по време на един от тези мандати е и кмет на Русе.

16. Георги Михайлов (?-1940), мандат 4 февруари 1895 - 14 април 1899.

Известен главно като успешен стопански деец. През двадесетте години на ХХ век се преселва в Германия, където умира на 24 юли 1940 г.

17. Стефан Желтов, мандат 14 април 1899 - 7 февруари 1901, Либерална партия (радослависти).

Дълго време е бил училищен инспектор. Назначен е за председател на тричленна комисия с членове Райко Райков и Марин Пенев от Либералната радославистка партия. На 14 април поемат управлението на общината, а на 16 май печелят общинските избори.

18. Атанас Данев, мандат 7 февруари 1901 - 9 март 1901, Демократическата и Прогресивнолибералната партия.

Краткотрайното му управление на общината като председател на тричленната комисия е свързано главно с подготовката на следващите общински избори.

19. Христо Баларев (1851-1922), мандат 9 март 1901 - 6 февруари 1902, Прогресивнолиберална партия.

По негово време общината тегли 4 млн. лева заем от БНБ и разгръща широка строителна, културна и социална дейност. Окончателно е завършено Доходно здание, започва инсталирането на градската телефонна мрежа.

20. Симеон Златов (1852-1903), мандат 6 февруари 1902 - 9 април 1902.

Оглавява общинското управление около 2 месеца като председател на тричленната комисия. Членове са Георги Мартинов и Константин Кръстев. Остава кмет, докато прогресивните либерали в Русе направят своя окончателен избор за бъдещ кмет на града и това е Георги Мартинов.

21. Георги Мартинов, мандат 9 април 1902 - 2 юни 1903, Прогресивнолиберална партия.

По време на неговото управление се отпускат средства за построяване на паметник на загиналите офицери и войници в Сръбско-българската война от 1885 г., издигане на надгробни паметници на Любен Каравелов и Стефан Караджа, за опълченски паметник и др. Увеличават се средствата, отпускани за нуждите на началните училища и забавачници.

22. Лазар Динолов (1860-1944), мандат 2 юни 1903 - 15 януари 1904.

Известно време е собственик на содено-бирената фабрика „Света Петка“ в Русе /първата в страната/. Като председател на дружеството „България за себе си“ в Русе, той е и една от основните действащи фигури при потушаването на Русенския офицерски бунт (1887). За осеммесечното си кметуване няма възможност да остави трайна диря в Русенска община.

23. Панайот Ангелов (1858-1919), мандат 15 януари 1904 - 12 май 1908.

Роден през 1859 г. в Търново, в заможно търговско семейство. Завършва Робърт колеж в Цариград. Служи в Русчукска 23 пеша дружина като командир на сапьорската рота. В края на 1885 г. става командир на портовата рота в Русе и завеждащ минното дело в Дунавската флотилия. През 1886 г. е назначен за началник на Дунавската флотилия и морската част, а през 1887 г. - за командир на кораба „Александър I“. На 15 февруари 1900 г. напуска армията по здравословни причини и се включва активно в обществено-политическия живот на Русе. След кметуването си е отново временно началник на флота, а по време на войните е командир на Втори пехотен искърски полк.

24. Ангел Павлов, мандат 12 май 1908 - 17 септември 1911.

Кметската управа подготвя тръжните книжа и отдава на предприемач работите по водоснабдяването и канализацията на града. Започват сондажи на брега на Дунав и на остров Матей срещу устието на река Русенски Лом за проучване на количеството и качеството на водоносните пластове. През 1908 г. общинската управа се убеждава, че електрифицирането на града е неотложен неин ангажимент.

25. Васил Кръстев, мандат 17 септември 1911 - 26 ноември 1911, коалиция на Народната и Прогресивнолибералната партия.

Поставен е начело на тричленна общинска комисия, за да може да осигури успех на предстоящите местни избори на коалицията на Народната и Прогресивнолибералната партия. С тази задача се справя успешно. Другите членове са Роман Маринович и Георги Михайлов.

26. Стефан Огнянов (1865-1940), мандат 26 ноември 1911 - 19 май 1915, коалиция на Народната и Прогресивнолибералната партия.

Роден през 1865 г. в Котел. След Освобождението завършва политехника в Прага. През 1888 г. следва курса по приложна и експериментална химия в „Ecole de chimie“ в Женева, а след това е назначен за учител в Русенската мъжка гимназия. В периода 1898-1899 е неин директор. Една от големите му заслуги е създаването на Общинския магазин в началото на 1915 г., който изиграва много голяма роля за социалното подпомагане на русенското гражданство в трудните за града и държавата години. Подава оставка на 19 май 1915 г., след като е даден под съд за манипулации по провеждането на търга за електрифицирането на града.

27. д-р Иларион Буров (1873-1931), мандат 20 май 1915 - 9 декември 1916, Народна партия.

Иларион Буров е роден на 24 април 1873 година в Лясковец. Баща му, Атанас Буров, е лекар и първи братовчед на банкера Иван Буров и политика Атанас Буров. Завършва медицина в Тулуза и след това специализира в Париж. След завръщането си в България е назначен за полкови лекар в Свищов (1900-1906). По време на Балканската и Първата световна война е военен лекар. Управлява в трудно време. За най-належащите нужди на общината е принуден да сключи заем за 300 хил. лв. Независимо от това е завършено главното трасе на градската водопроводна мрежа.

28. Георги Михайлов (?-1940), мандат /втори/ 9 декември 1916 - 19 септември 1918.

29. Ангел Павлов, мандат /втори/ 20 септември 1918 - 9 май 1919.

30. Роман Маринович, мандат 10 май 1919 - 19 декември 1919, Народна партия.

Участва в тричленката, начело с Васил Кръстев (кмет на Русе), управлявала Русе през септември - ноември 1911 г. Встъпването му в кметската длъжност е свързано с промяната в политическата обстановка в страната с идването на власт на втория кабинет на Теодор Теодоров. Единственото, което успява да направи по същество за облекчаване на положението на гражданството, е да сключи общински заем от 1 250 000 лв.

31. Ростислав Блъсков (1884-1921), мандат 20 декември 1919 - 21 март 1921, БКП (т.с.).

Роден е в Шумен, завършва средно образование във Варна, а след това право в Софийския университет. От 1911 г. се установява в Русе, където постъпва като юрисконсулт в общината. Изготвя многократно по-високи бюджети, които държавата коригира. От 1920 г. театърът минава на пълна общинска издръжка, а артистите се ползват от всички социални придобивки като общински служители. Така поддържа жива културната традиция на града в най-трудните години на следвоенната криза.

32. Руско Попхристов (1888-1952), мандат 24 март 1921 - 6 август 1921, БКП (т.с.)

Продължава опитите на предшественика си да прилага в общината програмните принципи на БКП (т.с.). Той отпуска на бедните бежански семейства общински парцели за застрояване на жилища. Издава заповед за нормиране цените и качеството на хляба, предвижда се и реквизиране на фурни при неспазване на нормите. Не завършва мандата заради разпускане на доминирания от комунистите общински съвет.

33. Александър Хаджипетров (1882-1925), мандат 6 август 1921-10 юни 1923, БЗНС.

В управлението се ръководи от принципите на своята партия. Опитва да реформира общинските служби, като засилва оперативността в тяхното ръководство и ги направи по-ефективни от гледна точка на ползата за общинската каса. Този стремеж в някои случаи води до сблъсък с работещите в общинското стопанство и със служители, заемащи важни постове в общинската администрация, назначени от предишния кмет-комунист. Неведнъж публично декларира, че въведенията на предшественика му не са били „съобразени със съществуващия държавен строй и най-належащите нужди на измъченото гражданство“.

34. Христо Стоянов (1884-?), мандат 12 юни 1923 - 2 май 1927, Конституционен блок.

Управлява в сложна и напрегната обстановка след въоръжените сблъсъци в юнското и септемврийското въстание от 1923 г. Обявява „нова политика“ в общината. Основното в нея е икономии, свиване на бюджета, ограничаване на разходите и търсене на нови приходи. След изборите на 18 ноември 1923 г. Общинският съвет е разтурен и градът се управлява от тричленка, начело със Стоянов. Нейната задача е да подготви нови общински избори. Те са проведени на 9 ноември 1924 г. и на тях печели нов мандат. Успява да нормализира цената на брашното и хляба чрез общинския магазин и гарнизонната фурна, макар и за сметка на качеството и цената. Проваля се в амбицията си да реши генерално въпроса с водоснабдяването на града от о-в Матей.

35. Панайот Константинов (1869-1933), мандат 2 май 1927 - 12 март 1929.

Още в началото на кметуването си издава специална заповед, в която се конкретизират задълженията на всеки служител, за да може да се търси и лична отговорност за несвършена работа, включително и неполучаване на заплата. Подобрява събираемостта на данъците и увеличава средствата за благоустрояване, като балансира между центъра и периферията. С активното участие на общината усилено се изгражда лиманът (зимното пристанище) и кейовата стена.

36. Никола Червениванов (1863-1939), мандат 12 март 1929 - 12 декември 1930, Националлиберална партия.

Като кмет продължава политиката на предшественика си Панайот Константинов, но е с по-мек характер, по-толерантен към опонентите си и е по-чувствителен към социалните проблеми. Бюджетът е рестриктивен, насочен към икономии, но полага усилия да задоволи поне отчасти неотложните нужди на бедните и част от безработните, а за други общината осигурява сезонна работа през летните месеци. С кредит от Захарната фабрика се довършва павирането на източната изходна артерия - улица „Доростол“, по която се осъществява връзката с централната част на града.

37. Васил Кръстев, мандат /втори/ 12 декември 1930 - 12 януари 1931, Националлиберална партия.

38. Станчо Нешев, мандат 13 януари 1931 - 15 март 1931

След отстраняването на Васил Кръстев, окръжният управител назначава тричленка начело със Станчо Нешев, която временно (до избори) да управлява общината. Неговата главна задача е да подготви изборите за общински съвет, които се провеждат на 14 февруари 1931 г. На тях Станчо Нешев е избран за общински съветник от „Национална задруга“.

39. Панайот Константинов (1869-1933), мандат /втори/ 16 март 1931 - 28 април 1932.

40. инж. Йордан Павлов (1869-1959), мандат 28 април 1932 - 30 май 1934, Демократическа партия.

Трудностите по време на кметуването му са свързани основно с продължаващата световна криза и силната поляризация в общинския съвет. Като строителен инженер става инициатор за разработването на дългосрочна програма за благоустрояване на Русе, а не да се работи на парче. По негово време е построен Църковният салон до храма „Св.Троица“ (в по-ново време реконструиран и обновен за нуждите на Русенската опера), в началото на ул. „Ангел Кънчев“ е издигнат бюст-паметник на българския революционер.

41. Емануил Габровски (1888-1969), мандат 31 май 1934 - 24 декември 1934.

Назначен за кмет от праветелствата ня Кеман Гуаргеув след преврата на 19 май.

Отказва се от заплата, по-късно с тези средства е изграден „Мостът на въздишките“. Решава много важни въпроси - приемане на бюджета и изясняване на строежа на градска кланица и градски хали. Осигурява средства за довършване разширението на Девическата гимназия и училищата „Ангел Кънчев“ и „Стефан Караджа“. По негова инициатива се откриват „народни кухни“ за бедни и безработни.

42. инж. Кирил Старцев (1895-1962), мандат 24 декември 1934 - 14 септември 1944, Звено.

Сочен за най-успешен кмет на Русе с многобройни постижения, които неведнъж са описвани и коментирани.

43. д-р Никола Ковачев (1890-1974), мандат 14 септември 1944 - 29 септември 1944.

Управлява кратко. По споразумение между ръководствата на партиите от коалицията Отечествен фронт, най-високата длъжност в региона - областен директор (управител), се предоставя на Социалдемократическата партия, а кметското място се дава на Работническата партия. Така на 29 септември 1944 г. Русе отново е с нов-стар кмет - адвокатът Руско Попхристов.

44. Руско Попхристов (1888-1952), мандат /втори/ 29 септември 1944 - 8 февруари 1945, Работническа партия.

45. Стоил Машев (1904-1991), мандат 8 февруари 1945 - 30 април 1947, Отечествен фронт.

Отделя специално внимание на стопанската дейност на общината, която създава работа за доста хора и носи печалба. Става инициатор за откриването на Висше техническо училище в Русе (ВТУ). Кметът предлага и общинската управа единодушно подкрепя идеята, като за целта отпуска 300 млн. тогавашни лева и определя подходящи сгради за първоначално настаняване и място за строеж на нова сграда.

46. Александър Ковачев (1891-1972), мандат 1 май 1947 - 3 юни 1949.

Длъжността му всъщност, според новата терминология, е председател на Градския народен съвет /ГНС/. Назначен е с указ на парламента. По негово време е завършена и пусната в експлоатация централната баня. Започва жилищното строителство в района на стадион „Локомотив“ и Захарната фабрика, създадени са симфоничният оркестър и Русенската опера.

47. д-р Димитър Хаджиев (1901-), мандат 3 юни 1949 - 10 октомври 1949.

Избран е за кмет на избори на 15 май 1949 г. Поради конфликт с новия първи секретар на Окръжния комитет на БКП в Русе напуска поста след няколкомесечно управление.

48. Димитър Теохаров (1905-1996), мандат 10 октомври 1949 - 24 юни 1950.

Активен деец на комунистическата партия, преследван за това преди 9 септември 1944 г. Завършва Международната ленинска школа в Москва /1934 г./. Става председател на ГНС на 10 октомври 1949 г. След сблъсък с първия секретар на БКП в града /това е времето на процеса срещу Трайчо Костов и търсене на „врага с партиен билет“/ на 24 юни 1950 г. е освободен като председател на ГНС.

49. Никола Чакалов (1900-?), мандат 24 юни 1950 - 23 декември 1952.

Избран е за председател на Градския народен съвет (ГНС) с пряката намеса на първия секретар на БКП Фанко Титоренков. Ползва се с голямо уважение и авторитет в града, но се усеща липсата на опит и умение за тази отговорна работа. По негово време започват подготвителните работи за изграждането на Дунав мост.

50. Димитър Екзеров (1919-1992), мандат 23 декември 1952 - 15 февруари 1956, БКП.

Попада в полезрението на тогавашния първи секретар на ОК на БКП в Русе Пенчо Кубадински и е избран за председател на ГНС. По време на неговото кметуване се актуализира градоустройствения план и започва мащабното строителство в града. Някои от обектите са с национално значение: Дунав мост, новата жп гара, Домът на културата и Операта. Изградени са Паркът на младежта и Градският стадион.

51. Димитър Димитров (1916-1989), мандат 15 февруари 1956 - 23 април 1959, БКП.

Остава в сянката на Пенчо Кубадински и за него остават дребните текущи въпроси на гражданите. Най-големият успех по негово време е завършването на монументалната сграда на Русенския университет.

52. Димитър Екзеров (1919-1992), мандат /втори/ 14 април 1959 - 10 февруари 1961, БКП.

53. Вълко Вълков (1911-1981), мандат 10 февруари 1961 - 3 октомври 1969.

По време на кметуването му се завършва изграждането на водопровода от кладенците при Сливо поле, хлебозавода и фабриката за хлебна мая. Изградени са още ТЕЦ Русе-Изток, Кожарският завод, Винзаводът, Месокомбинатът и др. Водеща по това време обаче е ролята на държавата.

54. Димитър Аврамов (1924-2005), мандат 3 октомври 1969 - 27 март 1979.

Един от създателите заедно с Иван Донев на ФТТ „Найден Киров“. Това става преди назначаването му за кмет.

55. Керчо Джамбазов (р. 1930), мандат 27 март 1979 - 8 март 1988.

По време на кметуването му се строят интензивно жилища в новите квартали на града. Изграждат се детски градини, супермаркети и др. Изградени са четири училища и започва строителство на нов корпус на ВИММЕСС. Завършена е сградата на партийния дом в центъра /където днес са общинската и областната управа/, започната е новата сграда на МВР, Телевизионната кула на Левента. Започва изграждането на хирургическия блок, на Стоматологичната поликлиника, спортната зала, разширението на театъра. Започва експлоатацията на тролейбусния транспорт.

56. Георги Драгоев (1944-2013), мандат 8 март 1988 - 2 октомври 1990, БКП.

Наред с интензивното строителство на тролейбусната мрежа, продължава строителството, макар и с по-бавни темпове, на хирургическия комплекс, спортната зала, реконструкцията на театъра. Завършено е строителството на надлеза при ЛВЗ, Стоматологичната поликлиника, училище „Н. Обретенов“.

57. Тодор Цанев (1931-2023), мандат 2 октомври 1990 - 26 октомври 1991, СДС.

Един от инициаторите за създаване на СДС-Русе и пръв негов председател. С негово участие се решават най-острите сблъсъци, характерни за началото на прехода - окупациите на обществени сгради и Дунав мост, стачки, нарушаване на обществения ред и т.н. Осигуряват се клубни помещения за всички партии. Извършва се „голямата въртележка“: съдът се връща в Съдебната палата, БКП/БСП се връща в старата си сграда, която след това е предоставена на Музикалната гимназия, а общината се нанася в новата сграда на партийния дом. Читалище „Зора“ е настанено в бившия Дом на българо-съветската дружба.

58. Асен Тасев (1934-2016), мандат 27 октомври 1991 - 11 ноември 1995, СДС.

Първият демократично избран кмет на Русе. По негово време започва връщането на старите имена на улиците. В края на мандата смята, че не е бил разбран дори от съпартийците си.

59. инж. Димитър Калчев (1945-2008), мандат 12 ноември 1995 - 7 декември 2001, БСП.

По време на управлението си успява да поляризира мненията за действията си. Печели избори два пъти последователно, не довършва втория си мандат, защото става министър в правителството на Симеон Сакскобургготски през 2021 г.

60. Володя Попов (р. 1954), мандат 7 декември 2001 - 27 април 2002, БЕЛ.

Като заместник на Димитър Калчев управлява до провеждане на предсрочни избори.

61. Елеонора Николова (р. 1950), мандат 27 април 2002 - 5 ноември 2005, Професионалисти за просперитет на Русе.

Печели предсрочните избори, а година по-късно печели пълен мандат още на първи тур с впечатляващиге 72%. През 2005 г. е избрана за депутат от листата на СДС. Прави солидна кариера в столицата, преди да се прибере в Русе и отново да се включи в местния политически живот.

62. инж. Божидар Йотов (р. 1956), мандат 5 ноември 2005 - 23 октомври 2011, БСП.

Действащият кметски наместник в квартал Средна кула печели частичните избори през ноември 2005 година, а след това и редовните през октомври 2007.

63. Пламен Стоилов (р. 1962), мандат 23 октомври 2011 - 11 ноември 2019, ГЕРБ, два мандата.

Пламен Стоилов беше от успешните русенски кметове, но ГЕРБ отказа да го подкрепи за нов мандат и той се оттегли от политиката.

64. Пенчо Милков (р. 1978), мандат 11 ноември 2019, Местна коалиция „БСП за Русе“.

Пенчо Милков е кандидат за втори кметски мандат и при успех на балотажа в неделя Русе ще трябва да почака за своя 65-и кмет.