Като нямаш какво умно да предложиш вадиш стари, изтъркани номера за отвличане на вниманието на министъра

На страницата на Министерство на финансите беше публикуван за обществено обсъждане нов устройствен правилник на Агенция „Митници“. На 21.05.2021 г. на пресконференция, министърът на финансите обяви мерки за борба с корупцията и увеличаване на приходите в НАП и митниците. Директорът на митниците Павел Тонев обяви обаче само една мярка - нов устройствен правилник.

Като нямаш какво умно да предложиш вадиш стари, изтъркани номера за отвличане на вниманието на министъра, защото човека нищо не разбира от митници, и на обществото, защото то харесва заявки за реформи, обещания за борба с корупцията и вдигане на приходите. Пълен фейк. По стара бюрократична традиция този финт цели да се поставят „правилните“ хора на ключови позиции в системата и да се отстранят неудобните. Като се зачетем по-внимателно в предложението истината изглежда различно. В проекта няма нищо ново, модерно и реформаторско. Връща се старата структура на агенцията от 2014 г., когато начело на агенцията бе същото ръководство, поставено от правителството на Орешарски. За това управление помним, че приходите започнаха да падат, контрабандата и незаконната търговия започнаха да се покачват и корупцията процъфтяваше, както обикновено.

Нека да видим какви са основните „промени“: 

1. Създава се дирекция „Последващ контрол“ с мотиви, както каза министъра на финансите, че звеното е било закрито през 2019 г. и „не могат да се правят инспекции на рискови фирми след преминаване на стоките през границата“. Тонев заблуждава министъра и той говори неистини. Всички правомощия за последващ контрол на митническите органи са вменени с регламенти и закон и никога не е спирало прилагането им. Звената за последващ контрол бяха част от структурата на специализираните дирекции за митнически и акцизен контрол. Сега се предлага изваждането им от там и нелогичното и механично събиране на тези дейности под една шапка. Ще се смесят ревизии и проверки по реда на „Данъчно-осигурителния процесуален кодекс“ на акцизни стоки и „последващ контрол“ на вносни стоки по реда на митническия регламент. Прозират мотиви за концентрация на този контрол в ръцете на един „правилен“ човек. Скоро ще видим кой е човека.

2. Разформирова се Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ и се прехвърля целият оперативен състав към териториалните митници, под контрола на териториалния директор. За публиката това може да изглежда като децентрализация, но на практика ще започне едно безмислено преназначаване на хора и крайният резултат ще е разкъсване на връзките и потока на разузнавателна информация и връщане към модела на местен „феодализъм“. Този модел работи, когато при териториалния директор е и хляба и ножа и обикновено местните играчи знаят предварително кой и кога ще ги проверява, естествено срещу съответната благодарност. Това сме го виждали години наред най-вече на граничните пунктове, където винаги са протичали процеси на симбиоза на митничари и контрабандисти. Дали това е търсения ефект предстои скоро да разберем.  За да стане по-ясно на читателя, това е все едно да закриеш ГД БОП и да прехвърлиш звената към областните дирекции на МВР.

3. Трансформиране на Главна дирекция „Информационни системи и аналитична дейност“ в дирекция. Това действие също е със съмнителен смисъл и е сигурно, че ще се отрази негативно в дългосрочен план на действащите ИТ екипи, работещи в момента по големи и сложни проекти за изграждане, развитие и поддръжка на информационните системи, финансирани от ЕС. 

4. Изваждане на дейността по обучението в агенцията извън дирекция „Човешки ресурси“ и отделянето й в самостоятелна дирекция. За това предложение не може да бъде намерена никаква функционална логика. Учебният процес е естествена и неделима част от политиката по управление и развитие на човешките ресурси в една организация. Създава се още една излишна дирекция, като предложената численост от 8 щата не дава заявка за съществено развитие на учебния процес.

5. Най-спорна от всички е гръмко заявената от министъра мярка за борба с корупцията в агенцията, която се изразява във въвеждане чрез устройствения правилник на „Декларация за съгласие на служителите за извършване на проверка от органите на НАП“. Това предложение, ако бъде прието, освен, че е откровено безсмислено и популистко, според мнението на юристи, запознати с административното право, може да се разглежда като незаконосъобразно и дискриминационно. Към настоящия момент по силата на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконното имущество всички държавни служители подават ежегодно декларации. В тях те писмено заявяват съгласието си да бъдат проверявани техните сметки, доходи и имущество, да бъде разкривана данъчна тайна пред компетентните контролни органи. Предложената в правилника декларация не произтича от изискване на закон, няма ред за съхранение и защита на личните данни, не е ясно кой и по-какви критерии ще избира служителите за проверка.

Дискриминационността на предложената декларация се съдържа в това, че към всички митнически служители се подхожда предварително, като към потенциални престъпници без наличие на основателни съмнения или данни за извършени от тях престъпления или нарушения. Те се поставят в различно и унизително положение спрямо всички останали държавни служители, за които това задължение не важи.

Министърът би трябвало да си дава сметка, че приемането и влизането в сила на този проект ще принуди за дълго време администрацията да се занимава със себе си вместо да се концентрира в своите основни задължения да предоставя бързо и своевременно обслужване на бизнеса и гражданите, да защитава фиска на държавата, да разкрива и предотвратява контрабанда, митнически, акцизни и валутни нарушения и престъпления. И това ще се случи на фона на очаквано намаляване на приходите в следствие на тежките икономически последици от пандемията и навлизане на страната в предизборен период. Необходимото времето за вътрешна реорганизация надхвърля значително хоризонта на действие на служебното правителство и ще отнеме възможността на следващо редовно правителство да предприеме свои действия за оптимизиране и модернизиране на управлението на агенцията. Приемането на нов устройствен правилник с нищо няма да допринесе за подобряване на събираемостта и до борба с корупцията поради простата причина, че устройствения правилник сам по себе си не може да реши какъвто и да е от тези въпроси. Необходим е много по-дълбок експертен анализ на проблемите и пречките пред агенцията за ефективно справяне с тези задачи, а не реставрация на стари бюрократични подходи.

Това, което би могло да се направи реално в момента е министърът да да оттегли разглеждането на проекта, като остави възможност на следващото редовно правителство да реализира своите виждания за подобряване на работата и реформиране на митническата администрация, а той нека съсредоточи своите усилия да гарантира законосъобразно и ефективно изпълнение на функциите на агенцията .

Асен Асенов, експерт по митнически въпроси / FrogNews

(Името е сменено от редакцията, авторът е дългогодишен служител в митниците и е доказан експерт по темата.)