Започнах работният си ден просто "чудесно".

Ей, така с много яд и позакъсняла. Защо ли, ами защото шофьорът на тролей 24 тази сутрин явно е сляп, хем да види в колко часа е подкарал тролея, хем е нагъл да тръгне 5 минути по-рано за курса си.

Та, виждам аз че се задава по булеварда и хуквам да бягам да не го отърва. С риск за живота си бягам по шосето, да ме види и да ме изчака - но не на 2 метра от возилото, шофьорът потегли. Дори не си отвори вратите за пътници, понеже такива нямаше, а нямаше защото бе тръгнал по-рано и хората още не се бяха появили. По-късно дойдоха и ми идеше да им кажа "Не се надявайте на тролея, той мина и замина отдавна", но хайде преглътнах си яда и зачаках "спасението", а то е раздрънкана маршрутка, в която всеки път съм застрашена да се озова на пода. Шофьорът така взема завоите, че ако имах трета ръка и с нея щях да се хвана, то не че има къде де-един лост в средата, където центробежната сила съвсем ме изхвърля навън.

Всичкото това "веселие" можеше да ми бъде спестено, ако чисто и просто шофьорът/шофьорката на 24-та, беше тръгнал по разписание - в 6,25 часа, а не в 6,20ч.

Знаете ли, вече започвам да си мисля, че на тези шофьори не им се работи и затова тръгват по-рано-просто пътниците да ги няма още по спирките.