Днес много от тях са изчезнали

Колко много могат да ни кажат писмените свидетелства на древните цивилизации за животните, с които са живели заедно? Ново изследване, базирано на отровните змии, описани в древноегипетски папирус, разкрива доста подробности, пише The Converstion. В страната на фараоните са живели много по-разнообразни змии, отколкото сме си представяли - което обяснява и защо египетските автори са били толкова загрижени за лечението на змийски ухапвания.

Подобно на пещерните рисунки, текстовете от ранния период на историята често описват диви животни, които авторите са познавали. Те могат да предоставят някои забележителни подробности, но определянето на съответните видове все още може да бъде трудно. Например древноегипетският документ, наречен Бруклински папирус, датиращ от около 660-330 г. пр.н.е., но вероятно копие на много по-стар документ, изброява различни видове змии, познати по онова време, последиците от ухапванията им и тяхното лечение.

Освен симптомите на ухапването, в папируса е описано и божеството, свързано със змията, или божеството, чиято намеса може да спаси пациента. Ухапването от "голямата змия на Апофис" (бог, който приемал формата на змия), например, било описано като причиняващо бърза смърт. Читателите са били предупреждавани също, че тази змия има не обичайните два кътника, а четири, което и днес е рядкост за змиите.

Отровните змии, описани в Бруклинския папирус, са разнообразни: В списъка са включени 37 вида, като описанията на 13 от тях са изгубени. Днес в района на древен Египет се срещат много по-малко видове. Това е довело до множество спекулации сред изследователите относно това кои видове са описани.

Четиризъбата змия

За голямата змия на Апофис в границите на Древен Египет понастоящем не живее нито един разумен претендент. Подобно на повечето отровни змии, които причиняват по-голямата част от смъртните случаи от ухапване от змии по света, гадовете и кобрите, които сега се срещат в Египет, имат само два кътника - по един във всяка горна челюстна кост. При змиите челюстните кости от двете страни са разделени и се движат самостоятелно, за разлика от бозайниците.

Най-близката съвременна змия, която често има четири кътника, е бумслангът (Dispholidus typus) от африканските савани на юг от Сахара, който сега се среща само на повече от 400 мили (650 км) на юг от днешен Египет. Отровата ѝ може да накара жертвата да кърви от всички отвори и да причини смъртоносен мозъчен кръвоизлив. Възможно ли е змията на Апофис да е ранно и подробно описание на бумсланг? И ако е така, как древните египтяни са се сблъскали със змия, която сега живее толкова далеч на юг от техните граници?

Студентката Елиша Макбрайд е използвала статистически модел, наречен моделиране на климатичните ниши, за да проучи как се е променял ареалът на различни африкански и левантийски (източносредиземноморски) змии във времето.

Моделирането на ниши реконструира условията, при които живее даден вид, и определя части от планетата, които предлагат подобни условия. След като моделът бъде научен да разпознава местата, които са подходящи днес, можем да добавим карти на климатичните условия в миналото. След това се създава карта, показваща всички места, където този вид може да е могъл да живее в миналото.

По следите на древни змии

Проучването показва, че в много по-влажния климат на ранния древен Египет е имало много змии, които днес не живеят там. Изследователите се фокусират върху десет вида от африканските тропици, района на Магреб в Северна Африка и Близкия изток, които биха могли да съответстват на описанията в папируса. Сред тях са някои от най-известните африкански отровни змии, като черната мамба, пухкавата змия и бумслангът.

Установено е, че девет от десетте вида вероятно са живели в древен Египет. Много от тях биха могли да обитават южните и югоизточните части на тогавашната държава - днешен Северен Судан и крайбрежието на Червено море. Други може да са живели в плодородната, обрасла с растителност долина на Нил или по северното крайбрежие. Например бумсанг може да е живял по крайбрежието на Червено море на места, които преди 4000 години са били част от Египет.

По подобен начин в един от записите на Бруклинския папирус се описва змия "с шарка на пъдпъдък", която "съска като мех на златар". На това описание би отговаряла пухкавата змия (Bitis arietans), която обаче в момента живее само на юг от Хартум в Судан и в северна Еритрея. И отново моделите показват, че някога ареалът на този вид се е простирал много по на север.

От периода, който е моделиран, много неща са се променили. Засушаването на климата и опустиняването са започнали преди около 4200 години, но може би не равномерно. В долината на Нил и по крайбрежието например земеделието и напояването може да са забавили засушаването и да са позволили на много видове да се запазят в исторически времена. Това предполага, че по времето на фараоните в Египет е можело да има много повече отровни змии, които познаваме само от други места.

Изследването показва колко поучително може да бъде, когато съчетаваме древни текстове със съвременни технологии. Дори едно фантастично или неточно древно описание може да се окаже много информативно.

Моделирането на древните ареали на съвременните видове може да ни научи на много за това как са се променяли екосистемите на нашите предци в резултат на промените в околната среда.

Можем да използваме тази информация, за да разберем влиянието на взаимодействието им с дивата природа около тях.