Всеки пети българин има или е имал някакво психично разстройство, показват данни на Световната здравна организация. На Световния ден на психичното здраве обръщаме поглед към грижата, която е редно да получи тази уязвима група от населението. България е на последно място в ЕС в грижите за здравето на хората с психични проблеми

Психиатричната грижа е важна, но колко качествена може да бъде при положение, че за нуждата от реформа се говори от десетилетия, но на практика проблемите само се задълбочават, пита БНТ? Един от резултатите е, че все по-малко хора искат да стават психиатри.

Данните показват, че на 15 хиляди души у нас се пада 1 психиатър. Едва ли има психиатрично лечебно заведение, което да покрива изцяло изискванията по отношение на персонала.

Има области, в които няма нито един детски психиатър. За цялата страна те са 22-ма, като близо половината са концентрирани в столицата.

Промяната в начина, по който се осъществява грижата за хора с психични проблеми, е наложителна. Потърпевши са и пациентите и работещите в системата. Новият проект на стратегия за психичното здраве обещава тази промяна. Но освен да бъде приета, стратегията трябва да бъде и приложена. Нещо, което не се случи с предишните стратегии и затова днес системата е в колапс.

Близките на хора с тежки психични разстройства бързо разбират колко фрагментирана и неефективна е системата за грижи в общността. Най-често те просто няма към кого да се обърнат за помощ и налучкват какво да правят. Понякога се отказват.

Психиатричните болници се превръщат в дом за хора, които просто няма къде да отидат. Психиатричната грижа у нас е на ръба на разпада - в това от години са единодушни и лекари, и пациенти.

"Представете си, че вие се изправяте срещу една система, в която хората са изконсумирани,

И вие нямате условия да ги замените. Тя е в едно апокалиптично състояние, в което аз не бих пожелал на най-големия си враг да му се наложи да се лекува или да му се наложи да работи", обясни акад. проф. д-р Дроздстой Стоянов - психиатър.

"Хората нямат достатъчно усещане, че трудът им е ценен. От много години има като дупка между медицинската част и социалната част", допълни д-р Петра Маринова - психиатър в Александровска болница.

Липсата на адекватно финансиране е в основата на това разпокъсано здравеопазване, което получават хората с психични проблеми. Затова и досега не е изпълнявана в цялост нито една от стратегиите.

"Не е отговорно спрямо националните здравни интереси. Като лекар и като професионалист не съм готов да ги оправдая", посочи акад. проф. д-р Дроздстой Стоянов.

Вероятността и тази стратегия да бъде приета, след което просто да не се отпуснат необходимите средства за изпълнението й, е реална.

"И тогава ще си останем с един аналитичен доклад, който за пореден път ще казва това трябва да се промени", заяви акад. проф. д-р Дроздстой Стоянов.