Пътническите превози по делтата на Дунав плавно се възстановяват

Интервю на Монитор с директора на „Речен надзор – Русе“ - Иван Жеков:

- Г-н Жеков, дирекцията, която ръководите, контролира корабния трафик по Дунав в 270-километровия български участък от Силистра до с. Байкал. Как пандемията се отрази на транспорта по реката?

- Данните сочат, че извънредното положение заради коронавируса не се е отразило особено на трафика на товарните плавателни съдове по реката за разлика от круизните. Независимо от налаганите ограничения в някои сектори товарните кораби не са спирали да се движат през цялото време на пандемията. За периода от 1 януари до 10 август пристанище Русе е посетено през 2019 г. от 1303 кораба, през 2020-а - от 1092, а през 2021 г. – от 1239. Правя уточнението, че това са само самоходните съдове. Транзитно преминаващите край Русе самоходни кораби за същия период през 2019 г. са 2343, през 2020-а – 2029, и през 2021 г. – 2088.

- Ако трафикът на товарните кораби е някакъв косвен показател, може ли да се направи извод за икономиката по време на пандемията?

- Такъв анализ не мога да направя, но факт е, че товарните кораби не са спирали. Това говори за нуждата на предприятията от суровини и готова продукция, каквато се транспортира по реката с търговските плавателни съдове.

- Все пак прави впечатление, че през 2019 г. акостиралите край Русе самоходни кораби са 1303, а в първата година на пандемията - 1092 – с 211 по-малко.

- Това е заради круизните кораби. За периода от 1 януари до 10 август 2019 г. на пристанище Русе са спрели 300 пътнически кораба с 41 651 туристи, а за същия период на 2020 г. са само 8 с 849 пасажери. От началото на тази година до момента край Русе са спрели 28 круизни кораба с 2988 туристи, като първият акостира на 25 юни. Тези данни показват, че круизният туризъм до долното течение на Дунав е пострадал сериозно по време на пандемията, но плавно започва да се възстановява. За цялата 2020 г., преди още да се появят ваксините срещу COVID-19, на русенското пристанище акостираха само 24 круизни кораба. Пътуванията започнаха късно и спряха рано – към средата на септември, а обикновено сезонът е до края на октомври. В тази първа година на пандемията Сърбия и Унгария забраниха влизането на круизни кораби в техните пристанища. Малкото желаещи да отидат до делтата бяха лишени от възможността да видят Белград и Будапеща, трябваше да пътуват транзит от Австрия до България и това най-вероятно ги е отказало. Като цяло круизите до делтата на Дунав не са толкова много и са сезонни, докато в горното течение са целогодишни. Най-много са в отсечката Пасау – Будапеща и може би съставляват 80 процента от всички круизни пътувания по реката до пандемията. Има интересни места за посещение - Будапеща, Братислава, Виена, Мелк... Освен това тези круизи са кратки – от 5 до 7 дни, което е по-удобно за голяма част от пасажерите. Пътуванията до делтата и обратно са обикновено 14-дневни, но туроператорите предлагат различни пакети - например отиване до делтата, връщане до пристанище Гюргево, оттам с автобус до Букурещ и после със самолет за Германия.

- Туристите от кои страни са тази година?

- Преди пандемията круизните туристи до делтата бяха предимно от САЩ, Германия, Канада, Австралия, имаше също от Великобритания и Франция. Сега пасажерите са най-вече от Германия. Преди извънредното положение наблюдавахме нарастващ интерес у хората и от други континенти да посещават делтата - тя си има своята екзотика. Тези хора спираха в Русе за обиколка на града, посещаваха Ивановските скални църкви, средновековния град Червен, отиваха и до Велико Търново. До пандемията корабите, които оперираха по Дунав, бяха около 180. Няколко от тях плават под български флаг, което е достойно за уважение, тъй като средата в този бизнес е изключително конкурентна.

- Имате ангажимент да извършвате проверки на корабите и екипажите. Какви нарушения установявате, стигало ли се е да спрете от движение плавателни съдове?

- Към дирекцията има отдел „Контрол на корабоплаването“ и една от неговите функции е да осъществява контрол на плавателните съдове по българските пристанища в териториалния ни обхват. Проверява се за техническото състояние, за изправността на документите на кораба и екипажа и други. Нямаме случай да сме задържали кораб за по-дълго да не отплава. При круизните кораби трудно могат да се установят нарушения. По-скоро пропуски има при товарните, но те са бързо отстраними. Това са най-често нередовно водене на корабни документи, липса на спасителни пояси и жилетки, някакъв проблем с противопожарните средства и други неопасни за корабоплаването и околната среда нередности, които се отстраняват още докато плавателният съд е на пристанището в Русе.

- Вероятно не е възможно да проверите всички кораби.

- Нямаме такъв капацитет, но смятам, че не е нужно. Извършваме избирателно проверки след анализ на информацията, с която разполагаме – например за кораби, които в минали години са имали технически проблеми, аварирали са, липсвали са им документи. За цялата 2020 г. инспекторите са проверили 66 кораба, като при 21 са установили пропуски, които са били отстранени до отплаването. Проверките точно през тази година не са много заради ограниченията, наложени от пандемията. Обикновено към корабите, които се движат до Германия и Унгария, нямаме забележки, но не е така при други, пътуващи от Молдова и Украйна до Сърбия.

- Проверявате ли дали екипажът е употребил алкохол?

- Не можем да проверим всички, но да, извършваме и такъв контрол. Преди години капитан на украински кораб беше направил странна маневра на понтон № 4. Направихме проби с техническо средство и се оказа, че капитанът и целият екипаж са солидно почерпени. Забранихме отплаването, хората изчакаха известно време на кораба да изтрезнеят и след това ги пуснахме да продължат.

- Дирекцията „Речен надзор“ следи и за засядането на кораби по Дунав. Прави впечатление, че тази година няма заседнали в критичните участъци плавателни съдове. На какво се дължи това?

- Чрез речната информационна система БУЛРИС следим на картата движението на всеки кораб и разбираме кога е заседнал. С радиовръзка установяваме контакт с капитана и го питаме има ли нужда от помощ. Голяма част от капитаните правят опити със собствени сили да се освободят от мястото, други изчакват чужда помощ. Засяданията са по няколко причини. Основната е, когато водата в реката намалее. През последните няколко години имаме по 150 дни в годината, когато дълбочините в нашия участък са били по-ниски от 250 см – стойността, под която вече започват да се обявяват критични участъци и корабоплаването се следи с повишено внимание. Понякога намалява не само дълбочината, а и ширината на фарватера (плавателния път – б.а.). Тогава въвеждаме ограничение за броя на съдовете, които могат да преминат през този праг – т.е. с колко секции може да бъде един тласкач. Другата причина е, когато фарватерът рязко преминава от единия към другия бряг на реката и това създава условия корабите да засядат. В най-тежките години сме имали от 40 до 60 заседнали кораба, като сравнително голяма част от тях са били извън фарватера и корабоплаването не е затваряно. Нямаме случай досега кораби да са се сблъскали заради засядане в критичен участък.

А тази година досега не сме имали заседнали кораби, защото водните нива не са критично ниски. Нямаше продължително време високи води, които рязко да паднат и да създадат предпоставка за образуване на прагове. Водата падна бавно и това позволи на течението да оформи леглото на реката. Но основното според мен е, че през последните три години колегите от Агенцията за проучване и поддържане на река Дунав (АППД) осъществиха много успешно изправяне и удълбочаване на критичните участъци чрез драгиране. Изпълниха го чрез външна фирма, а от догодина ще го правят със собствена супермодерна драгажна техника. Честно казано, не очаквах, че резултатът от драгирането ще има толкова добър ефект.

Визитка:

-Роден е през 1963 г. в Русе

-Завършва Техникума по речно корабостроене и корабоплаване в родния си град

-През 1987 г. се дипломира във Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ във Варна

-От 1987 г. до 1990 г. работи във военноморската база „Атия“

-Следващите 22 години – от 1990 г. до 2012 г., е в параходство „Българско речно плаване“ първоначално като помощник-капитан, а след това като капитан на кораб

-През 2012 г. става началник на отдел „Контрол на корабоплаването“ в дирекция „Морска администрация - Русе“

-От 2013 г. досега е директор на дирекцията, която през 2015 г. променя името си на „Речен надзор – Русе“ към Изпълнителната агенция „Морска администрация“