Идеята за възобновяване на полетите от София до Русе и обратно беше представена на бизнес форум в крайдунавския град, проведен на 17 декември.

Гост на събитието беше току-що назначеният министър на транспорта Николай Събев, чиято първа командировка беше в родния му град и посветена точно на това - претворяването на тази идея в дела, припомня Белчо Цанев в Банкеръ.

По-паметливите помнят, за останалите ще "притоплим манджата": редовните полети между София и Русе бяха прекратени през 1990 г. като крайно неизгодни за тогавашния държавен монополист БГА "Балкан". В продължение на четвърт век тази популярна навремето дестинация бе потънала в тотална забрава, докато един прекрасен ден България влезе в Европейския съюз (1 януари 2007 г.) и отново взе да става актуална. И то толкова сериозно, че през периода 2007-2011 г. Министерството на транспорта обяви цели три процедури за отдаване на летище Русе на концесия. Провалът обаче беше пълен - никой не прояви никакъв интерес, камо ли да подаде оферта.

След още три години активно бездействие, на принципала явно му писна и в началото на 2015 г. собствеността върху летището бе прехвърлена безвъзмездно на Община Русе. Междувременно то бе загубило статута си на „Летище за обществено ползване“ и беше сертифицирано като „Летателна площадка“. Това ще рече, че летището може да обслужва единствено самолети, които летят по правилата за визуални полети и нямат право да превозват пътници и товари срещу заплащане.

Следователно, за да бъдат възобновени редовните полети на пътници и товари, летателната площадка Русе ще трябва да бъде сертифицирана от ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация“ като летище. За да се случи това обаче трябва да бъдат покрити една камара изисквания, за което пък са необходими много сериозни разходи от страна на собственика – Община Русе.

Тъкмо това беше причината, поради която на последното си заседание за 2021 г. Министерският съвет отпусна на Община Русе целево и безвъзмездно 2.6 млн. лева. С тези пари трябва да бъдат възстановени оградата, полосата за излитане и кацане и т.н., да бъдат закупени рентгени, а също и да бъдат платени държавните такси за прелицензирането на "площадката" като летище.

Дотук посочихме известните факти, следват логичните въпроси и анализи.

Не е ли странно държавата да инвестира пари на данъкоплатците от Бургас, Благоевград и Видин, например, за развитие на летище край Русе? И логично ли е бюджетът сам да плаща държавните такси, които би трябвало да събира от определени със закон ползватели на регулационните авиационни услуги?

Според авиационните среди у нас това е непазарно, тъй като изчисленията ясно показват, че полетите от София до Русе и обратно ще са на загуба, а вложените в летището средства няма да бъдат възстановени никога. Следователно инвеститорите в идеята за възстановяване на полетите – основно българската държава и частично Община Русе – накрая ще пият по една студена вода.

Разчетите показват, че при 90 минути полет в двете посоки, самолетът ATR72-600 ще изразходва гориво за около 1400 лева. Заедно с таксите за кацане и прелитане, преките разходи по двупосочния полет ще бъдат около 2000 лева. А с разходите за лизинг, поддръжка и пр., масрафът скача над 8000 лева.

Ако седалките на самолета се запълват средно 70%, това ще рече по 50 пътника в посока или общо 100 за двупосочния полет. За да излезе на себестойност, еднопосочният билет трябва да се продава за 80 лева. Или най-малко за 90 лв., ако добавим някаква печалба за превозвача.

Само че Русе не е Бургас и 70% заемане на местата ще си остане мечта. Защото автобусните билети от София до Русе струват 24 лв., а като избере самолета, човек ще трябва да плати четири пъти повече. И какво ще спечели? Единствено време. И то не кой знае колко, че да си заслужава парите.

За да лети, човек трябва да пристигне на летището 45 минути преди полета. Трансферът град - летище при нормален трафик е поне 30 минути. За двата трансфера плюс времето на летището и във въздуха се губят общо два часа и половина. Пътуването с автобус е 4.30 часа, следователно за да спечелим 2 часа, ще трябва да платим 4 пъти повече.

Едно нормално пътуване с кола Русе – София е около три часа и половина, следователно със самолет се печели около час. Цената е между 38 и 50 лв. в зависимост от разхода на гориво, а ако колата е на газ – излиза още по-евтино. Тук не смятаме косвените разходи за винетка, поддръжка и т.н., тъй като колата е налична и нейният собственик ги плаща независимо дали пътува с нея само до летището или до другия град. Така че за сам човек пътуването с кола е 2-3 пъти по-евтино! Ами ако се качи втори пътник? Или пък трети, четвърти?

Е, при това положение кой ще пътува по бъдещия "въздушен мост" София - Русе - София?

Да предположим, че някой бизнесмен има спешна задача край Дунав и за него един спестен час има голямо значение, независимо от цената. Но, колко такива предприемачи трябва да има, та редовните полети да са печеливши?

Големият смях обаче започва по-късно - когато въпросният бизнесмен трябва да се върне. Поне засега транспортната схема е леко безумна: полетите от София до Русе и обратно ще са два пъти седмично. Така че всеки, който иска да спести два-три часа от пътуване с автобус и кола, да се приготви за двудневен или тридневен хотелски престой. Или да си вземе такси за 310 километра? Или да се примири с влака или автобуса? Големият бизнесмен да се тъпче в рейс?! Наистина си е за смях!

Всички тези сметки са ги правили през годините немалко бизнесмени и ако уравнението е излизало, полетите от София до Русе отдавна щяха да са възстановени. При направените по-горе сметки стана ясно, че обещанията билетите за самолета да струват колкото билета за рейса, също са приказки за наивници. За няколко полета може, но за целогодишно покриване на разликата

между малките приходи и големите разходи на авиопревозвача...

И още няколко неясноти "дразнят" трезвия разум.

Кой, например, ще покрива разходите на летище Русе, след като то бъде отново сертифицирано? След като приходите от два полета седмично най-вероятно няма да стигнат дори за режийните, камо ли за заплатите на персонала и останали разходи, присъщи за една аерогара.

Не се знае и кой ще изпълнява ролята на аварийно-спасителна група, тъй като летището едва ли ще намери отнякъде излишни пари, за да си купи линейка и противопожарна кола. С други думи - те ще трябва да пътуват от Русе до летището за всеки полет, а това си е гориво за 35 километра в двете посоки плюс хонорари на екипите.

Изводът не е кой знае колко оптимистичен. Дори и да бъдат открити, в крайна сметка редовни полети между Русе и София едва ли ще просъществуват дълго. Ще бъдат похарчени немалко държавни и общински пари, ще бъдат разпределени и някакви комисиони от доставки и ремонти. Това ли обаче е промяната? И дали няма да се окаже по-евтино, ако тунелите на „Хемус“ бъдат прокопани наново? Защото по цяла и права магистрала 310 километра се вземат точно за два часа и половина – т.е. колкото със самолета, нали така?!