Ако искате да се уверите, че историята е едно вечно предизвикателство, си заслужава да се отправите към Индокитай.

Дестинацията - Лаос, където ще откриете едно от най-тайнствените места в цяла Югоизточна Азия.

Представете си долина, осеяна с хиляди огромни каменни гърнета, някои от които даже с похлупаци, пише Обекти. Човек може да влезе почти до кръста в тях, а в по-големите направо се скрива целият. Някои ги наричат „азиатския вариант на Стоунхендж” - само че са по-малки и не така известни.

Това е Долината на гърнетата - най-тайнствената туристическа атракция в Югоизточна Азия. Разположена е в отдалечен район в Североизточен Лаос - провинция Сиангкхуанг. В долината има повече от 60 площадки с гърнета, разпръснати по билата на хълмчета, на площ от десетки километри в подножието на Анамския хребет между Лаос и Виетнам.

Делвите са високи от 1 до 3 метра и имат кръгла или квадратна форма.

Някои от тях достигат диаметър 1 м и тегло от 7 тона! Изработени са от здрав камък, предимно гранит, а също и от пясъчник. Въпреки огромната си тежест те по всяка вероятност са били правени на друго място и след това придвижвани по някакъв начин до сегашната си позиция. Наскоро изследователи открили и каменни кариери, от които вероятно е вземан материал за гърнетата. В района имало и полузавършени делви. За разлика от повечето древни паметници в Азия, които вече са разкрили много от тайните си на учените, историците все още са в пълно неведение за това откъде са се появили тези гърнета, на каква възраст са и какво означават.

Най-много гърнета има в района на гр. Пхонсаван, където на една площадка са събрани около 250 делви с различна големина. Най-интересното е, че повечето от тях са украсени! Издълбаването им в този рядко населен район, като се има предвид, че са хиляди, си е направо подвиг! И кой е направил всичко това?

Според легендите в Лаос някога по тези земи живяла раса от великани. Гърнетата били изработвани, за да съхраняват ориз и вино за великан, живеещ наблизо.

Един от митовете разказва, че в района господствал жестокият владетел Чао Ангка. Народният герой Хун Джеуам обаче дошъл от Южен Китай, за да помогне на хората да се освободят. За да отпразнува победата, той наредил на местните селяни да изработят огромните гърнета. Според тази версия те били излети във форми от вид цимент, направен от изсушена биволска кожа, пясък, вода и захарна тръстика, и изпечени в близката пещера, наречена векове по-късно от откривателите ѝ Гроте Крематоар.

Според друга легенда имало крал на име Кхунг Чън, който водил дълга битка и накрая победил врага си. След това той наредил да направят гърнетата, за да складира в тях за ферментация голямо количество оризово вино лао-лао, с което да отпразнува победата си.  

Легендата явно преувеличава някои неща, тъй като за изработката, украсата и транспортирането на гърнетата се е изисквало много време. Нужни са били години, дори десетилетия, за да бъде изпълнена такава гигантска задача. Освен това има доказателства, че много от гърнетата са правени по различно време, като разликата между съседни делви може да е дори столетия.

Според общоприетата в момента теория те са били създадени от мегалитна цивилизация, живяла в началото на желязната епоха, за която не се  знае почти нищо. А това прави долината един от най-ценните праисторически археологически паметници по света. Дори най-малките гърнета тежат по няколко тона. Мистерия е как точно са били придвижвани до върховете на хълмовете, но това не е най-голямата загадка. Още по-чудно е за какво всъщност са служили те на хората, които са положили толкова огромни усилия, за да ги пренесат там.

Според учените възрастта на гърнетата е между 1500 и 2000 години. Някои от тях са толкова богато украсени, че за това вероятно е било използвано гигантско грънчарско колело. По тях са изобразени призми, а тук-таме дори човешки фигури. В древността повечето делви вероятно са имали кръгли каменни похлупаци. Намерени са някои от тях, украсени с цилиндрични кръгове от горната страна. Смята се, че повечето капаци постепенно са били махнати от местното население, за да се използват за други нужди. Същото важи и за съдържанието на гърнетата, като почти всички в момента са празни. Любопитните туристи, които държат да се напъхат в някои от тях, ще открият само паяжини и някой и друг гущер.

Френският археолог Анри Парментие първи научава за гърнетата в началото на миналия век. Прави му впечатление, че местните търгуват с някакви стъклени и каменни мъниста. Очевидно те били вадени от гърнетата заедно с други изработени в древността предмети. Това довело Парментие до извода, че гърнетата всъщност са гробници, където са били полагани телата на мъртъвци заедно с дарове към боговете. В едно от тях изследователят намерил предмети, типични за погребение - две черни тенджери за готвене, няколко брадви, лампа и мъниста.

Гърнетата били най-подробно изследвани от  археоложката Мадлен Колани през 30-те години на миналия век. Французойката открила три вида делви - ниски и тумбести, високи и тесни, както и с формата на призма. Според нея древните хора обработвали твърдия камък с помощта на бронзови сечива.

Французойката и екипът й направили разкопки в района и  открили пещерата Гроте Крематоар. В нея те намерили останки от човешки тела, както и обгорени кости и пепел. Пещерата, дълга 23 метра, се състои от една-единствена зала, която има естествени отвори на тавана. Заради следите от дим Колани сметнала, че може би пещерата е служела за крематориум. Изследователката твърдо вярвала, че гърнетата са били използвани за погребални церемонии. Според нея телата, преди всичко на племенни главатари, първоначално били кремирани изцяло или частично, а след това погребвани в делвите. Теорията й се подкрепяла и от факта, че екипът открил в някои от гърнетата кости, мъниста, бронзови и железни сечива и други изработени от човека предмети. Всичко намерено в момента е далеч от делвите, пренесено във Франция.  

При по-нататъшните разкопки в пещерата били открити още човешки останки, както и неизгорени кости. Тъй като намерените тела са датирани от различни периоди, възможно е мястото да е било използвано като гробище и в по-късни времена, като са били спазвани по-новите традиции на местното население.

Разбира се, има и друга теория за откритата пещера. Според някои тя всъщност е била пещ, където са се изпичали излетите преди това гърнета от смес от естествени материали като глина, пясък, захар и различни животински продукти. Много учени обаче са скептични към тази теория, тъй като повечето  от гърнетата са направени от доста по-твърда каменна смес, за която най-вероятно са използвани отломки от скали от рода на гранитите.

Колани  забелязала, че гърнетата са

разположени по протежението на древен търговски път на керваните, който тръгвал от крайбрежието на Виетнам и достигал до хълмовете на Северен Качар в Индия. Площадки с гърнета са открити също така и в Тайланд и в Индия. Линейното разположение на площадките с делвите се вижда и от снимки, направени от въздуха. В някои от гърнетата по този път били открити и останки от човешки тела.

Ако са разположени по древен път на керваните обаче, не е ли по-логично делвите да са служели за складиране на търговски товари или пък на жито и ориз, питат се някои учени. Много е вероятно през различните епохи гърнетата да са били използвани за различни цели. Първоначално те може да са бази с храна по пътя, а по-късно и погребални урни. Вероятно по-нататъшни археологически експедиции ще установят кой и защо ги е поставил там.

Оказва се обаче, че разплитането на загадката ще е изключително трудна задача. Защото Долината на каменните гърнета в Лаос

е един от най-опасните археологически обекти в света! Точно над това поле американските пилоти изхвърляли невзривилите се муниции от самолетите си, връщайки с към базите си по време на войната във Виетнам.

Районът е нагледно доказателство и за това какво се е случило през т.нар. Тайна война, която САЩ водят срещу Лаос през 60-те и 70-те години на миналия век, за да спрат разпространението на комунизма в района. Докато вниманието на света е приковано от войната във Виетнам, САЩ засипват Лаос с повече ракети, отколкото са пуснали общо над Германия и Япония през Втората световна война. Това превръща Лаос в най-бомбардираната страна в човешката история, въпреки че никога официално не е вземала страна в конфликта във Виетнам. По време на войната лаоското революционно движение Патет Лао използва пещерата Гроте Крематоар като скривалище и американски самолети я бомбардират неколкократно. Районът около Пхонсаван и до днес е осеян с невзривени снаряди.

Ужасното наследство продължава да гърми от време на време и да убива или осакатява местните фермери. Всяка година много хора намират смъртта си или губят ръце, крака и дори зрението си, като се опитват да се приближат към гърнетата. Така че това е нож с две остриета - от една страна, учените не могат да се приближат до гърнетата, но от друга - мунициите пазят съдържанието на делвите от грабители.  

Засега три от основните площадки с гърнета са изцяло изчистени от мунициите, като най-голямата е близо до гр. Пхонсаван. Други все още са забранени за посетители. С прочистването на долината се е заела неправителствената организация Mines Advisory Group, която от 2004 г. насам извършва контролирани взривове всяка седмица.

В момента властите в Лаос кандидатстват пред ЮНЕСКО долината да получи статут на световно историческо наследство. Макар и изпълнена със загадки.