Публикуваме разказа на една ученичка за мъчителното разочарование от несподелената любов.

Сърдечните драми в тийнейджърска възраст винаги оставят траен отпечатък в живота ни...

Ето какво сподели Цвета:

"Здравейте! Ще ви споделя история, която се ми се случи доста отдавна.

Запознанството ни не беше нищо особено. Имахме общи приятели, които ни запознаха. В началото си мислех, че ще се окаже поредният тъпак със самочувствие по-голямо от него, но греших.

Той беше съвършен. Е, под съвършен нямам предвид, че е бил някой нацепен, висок, с плочки и т. н. Не, той не притежаваше никое от тези качества.

Беше перфектен заради самия него и не мога да си обясня, защо не го оцених по-рано. Сега съжалявам и за това, че не научи за чувствата ми към него от мен. Може би тогава всичко щеше да бъде по-различно.

В началото, когато се запознахме ми беше безразличен. Бяхме просто приятели. Всеки ден излизахме заедно. Винаги се държеше адски мило с мен. По едно време дори ми се стори възможно, че той ме харесва. Бях си втълпила тази идея и се държах по-дистанцирано към него. Не исках да му давам напразни надежди, защото тогава не изпитвах нищо към него.

Няколко седмици по-късно разбрах, че най-добрата ми приятелка го харесва. Реших, че ще й помогна да се съберат. И тогава, може би в усилията ми да ги сближа, започнах и аз да изпитвам чувства към него.

Първоначално не обръщах внимание на това, но когато ги виждах заедно го ревнувах. Наистина, не знам дори какво точно харесах в него. Може би още от самото начало съм имала чувства към него. Не знам, не мога да си обясня. . . и, защо се случи точно след като научих, че и тя го харесва.

След няколко седмици разбрах, че тя вече уж не го харесвала. Реших да й споделя, че аз също съм имала чувства към него и все още имам. Тя реагира съвсем спокойно.

Дори ми предложи да му споделя какво изпитвам към него и ми каза, че можело да се получи между нас. Тогава не я послушах.

Естествено, че нямаше как да му кажа какво чувствам към него при положение, че досега се държах толкова дистанцирано към него, въпреки че в последните няколко седмици бях решила да се сближа с него колкото се може повече.

Един следобед се бяхме събрали у тях. Дори не подозирах, че той беше разбрал за всичко. Най-добрият му приятел беше разбрал и му беше разказал. За да се почувствам още по-зле може би му разказа всичко отново, но този път пред мен.

Той не каза нищо. Просто стоеше и мълчеше. Не каза абсолютно нищо. Бях адски объркана. Не знаех какво си мисли за мен в този момент. Не исках да слушам повече нищо, защото не знаех какво още може да му каже. Просто станах и си тръгнах.

На следващия ден отново бяхме излезли заедно. Държеше се така, сякаш не се беше случило нищо. Исках да го попитам какво ще стане, дали и той изпитва същото към мен и още много, но не го попитах. Реших да го оставя сам да ми каже, ако наистина имаше нещо такова.

Дойде лятната ваканция и всеки се разотиде на някъде. Когато се върнах от село разбрах, че се е преместил с техните да живеят в друг квартал. Беше ми адски гадно, защото знаех, че вече нищо няма да е както преди.

Всъщност бях права. Виждахме се все по-рядко. В училище почти не се засичахме, защото бяхме в различни класове. И така и не разбрах, кога се бяхме отчуждили толкова много.

Някъде след две години се върнаха отново на предишното място, където живееха. Въпреки това повече нищо не се промени. Вече дори не си общуваме."