Човек може да бъде истински щастлив, едва когато разбере смисъла на живота, едва когато оцени всичко, което има и прецени колко му е нужно това, което няма.

Понякога изглежда, че нямаш нищо, а всъщност си много богат. Когато има къде да се прибереш, когато знаеш, че някой там те чака, когато има с какво да се нахраниш и къде да си легнеш, когато има кого да обичаш и когато ти си обичан – тогава животът изглежда по-хубав.

Времето, в което живеем, ни кара да забравяме тези малки неща от съществуването ни, носещи толкова много смисъл.

Когато попаднеш на една вдъхновяваща история за две влюбени хлапета от Русе, разбираш че истинските неща в живота все още ги има, просто трябва да се огледаме около нас.

Представяме ви историята на Адриан и Вероника, публикувана в социалната мрежа:

"Случайно, вчера се запознах с тези две хлапета. Бях много очарован от тяхната история, та искам да ви я разкажа и на вас.

Това са Адриан (на 17 години) и Вероника (почти на 18 години) от Русе. Тези две хлапета са гаджета от 2 години. Дотук нищо специално нали? Обичат се малките, такива ученически гаджета колкото щеш. И типично в мой стил се бъзиках с тях и им обяснявах “какво им предстои в живота”.

Да, ама Адриан и Вероника не са просто поредната ученическа любов. 

Малките живеят заедно от 1 година. Самостоятелно при това. Работят на едно и също място и със спечелените пари си плащат сметките и се оправя сами. Сега даже на море ще ходят 
(Не си мислете че родителите им са ги оставили на произвола - напротив помагат когато трябва, но те държат да се оправят сами).

Понеже малките учат в различни училища, Адриан всеки ден пропускал или бягал от последния час, за да чака Вероника пред нейното училище и да се прибират в къщи заедно. 

Питах ги дали им е скучно заедно и дали имат нужда от лично пространство, а те бяха в шок от въпроса ми. Какво ти лично пространство?!? Те искат да прекарат всеки един момент заедно...
Но най-трогателното за мен беше следното:

Догодина Вероника завършва 12-ти клас и възнамерява да ходи във Търново за да учи журналистика. Само че когато Вероника стане студент, Адриан ще бъде 12-ти клас. Малкия джентълмен е помислил и за това. Ще последва любимото си момиче, и ще се прехвърли от Русе в някоя търновска гимназия. Само за да са заедно...

След запознанството ми с тия хлапета изпитах две неща. Вдъхновение и непонятност. Все още не мога да разбера обаче, защо ми е странно...

Дали защото когато бях на 17 си мислех с ... и от първенствуващо значение бяха плътските и материални удоволствия, или защото това което видях, че те имат, е много ценно и рядко. Толкова рядко, че вече почти не го виждам никъде....

Как искам пак да съм на 17."