Като ти се дояде баничка, отиваш и си купуваш. Като ти се прииска нова конституция, сядаш и си я пишеш.

Добре дошли, годината е 2020 г., реалността е българската. Всичко се прави с изумителна лекота. Закони се приемат между две задремвания на депутатската банка. Конституция се пише, щом на премиера му скимне. До миналия четвъртък според управляващите всичко в държавата беше наред. В петък Бойко Борисов се събуди реши да я рестартира. И с държавнически размах разпореди.

Нова конституция ли? Кога я искаш, бате? Понеделник или във вторник? Ей сега ще я нахвърляме, голяма работа.

Всъщност е наистина голяма. Ама много голяма работа. Време е да се говори сериозно. Това не са лафове от джипа, а основополагащият акт за държавното устройство. Има неща, които може да правиш и такива, които не можеш, пише Самуил Димитров в коментара си за Mediapool.

Не можеш да вземеш действащата конституция, да я разджуркаш, да драснеш вътре пет поправки и да я предложиш като нова за един уикенд. Не може на десетата година от управлението си да осъзнаеш, че държавата се нуждае от рестарт. Не може едно десетилетие да пренебрегваш основни демократични принципи, да управляваш еднолично, да смяташ парламента за досаден израстък, нужен само да подпечата законите ти еднодневки, а накрая да обявиш, че ще дадеш властта на народа. Но най-вече не може да се държиш пренебрежително към всеки закон, а накрая да предложиш с дваж по-голямо пренебрежение и конституция.

И при все това – вътре да наринеш такива глупости, от които на всеки юрист ще му прилошее. И да натовариш парламент, който има 15% обществено одобрение, да напише проекта, предназначен за гласуване от Велико Народно събрание. Кого представлява правителството, за чиято оставка настоява 60% от народа и кого представлява настоящият парламент?

Обаче реалността е друга – явно може. Т.нар. нова конституция на ГЕРБ има едно-единствено единствено предназначение – да спечели време на властта, която народът вече не иска. Първо – дъвката, наречена нова конституция, ще се дъвче няколко месеца в Народното събрание. Това ще даде време на лишеното от обществена подкрепа правителство да продължи да раздава "порции" за стотици милиони от националния бюджет и европейските фондове съгласно нарежданията на оня, който разпределя порциите в държавата.

И така до пролетта, ако изобщо се стигне до свикване на Велико Народно събрание, в което ГЕРБ и ДПС ще опитат да си гарантират "елекорален бонус" чрез мажоритарен вот в комбинация с пропорционалния. След това ВНС на свой ред ще се заеме с конституцията, а неговият мандат е неограничен – ако иска месеци, ако иска – години, а през това време сегашното правителството ще продължава усърдно да разпределя "порциите".

Накрая не само няма да има оставка, а и ще запише рекордно дълъг мандат. Защото мисли за народа и рестартира държавата.

Видно от конституцията на ГЕРБ, даването на "властта на народа" се схваща по доста интересен начин. Всъщност е даване на власт на прокурора. Ако новата конституция бъде приета, главният прокурор ще може да пише закони. Това правомощие всъщност е вменено на новото абсурдното институционално нововъведение "Съдебен съвет на прокурорите" (хем съдебен, хем без съдии, защото е на прокурорите). Този съвет, доминиран от главния прокурор, ще има законодателна инициатива.

Подобна конструкция трудно подлежи на описание. Само си представете, че сте страна по дело. Уж сте равнопоставени, но не е точно така, защото другата страна има право да си напише закон, който го устройва и този закон със сигурност ще бъде приет. Няма да бъде приет ли? Само си представете, че в българския парламент има депутат, за когото прокуратурата няма n-броя папки, с които може да го плаши и държи на къса сиджимка. Пък и да има такива депутати, те ще са изключение и лесно може да бъдат прегазени от мнозинството.

Другият бонус за главния прокурор е, че занапред той няма да се назначава с указ от президента. Тази, по същество наказателна акция срещу сегашния държавен глава, е типичен пример за дребнава политическа отмъстителност. Тук става дума за личността, а не за институцията. Защото предишният президент подписа указ за главния прокурор незабавно, поради което проблем нямаше. Ако обаче се опъва, взимат му правомощията. Мъдро държавно строителство, не ще и дума.

Съкращаването на броя на депутатите от 240 на 120 също не прилича на рестарт на българската демокрация. Ако някой заблуден избирател си мисли, че така от парламента ще изчезнат неприятните депутатски физиономии, греши жестоко. Ще изчезнат тези, които и в момента не вижда, понеже си мълчат като риби. А остриетата на статуквото ще останат. Проблемът с депутатите никога не е бил в броя им, а в качеството им.

В сегашната ситуация е спорна и идеята да се ликвидира Великото Народно събрание. Тази особена фигура в действащата конституция се предшества от тежка, дълга и скъпа процедура. Но тя е последната спирачка пред всеки, решил да твори основополагащи глупости в устройството на държавата. Без ВНС, както предлага ГЕРБ, всяко правителство със солидна парламентарна подкрепа ще може да си пише по една нова конституция. И защо не? Толкова е лесно. Все едно си купиш баничка.

Досега беше ясно, че ГЕРБ и кукловодите им са готови на всичко, за да спасят властта (и най-вече "порциите"). Но май никой не си представяше, че са готови и на това. А защо не? Има ли кой да ги спре?