Жителите на южноазиатското кралство Бутан са сред най-щастливите нации в света, сочат актуални проучвания.

Планинската страна е единствената на планетата, в която е въведен официален показател за „измерване” на щастието сред населението от малко над 750 000 души.

Оказва се, че ключът към задоволството от живота се крие в мислите за… смъртта.

Културата на кралството предполага, че всеки човек там трябва да преживява мислено собствената си кончина. И то по пет пъти на ден!  

За необикновеното отношение към живота в Бутан разказва пътешественикът Ерик Уайнър в материал за Би Би Си, цитиран от Нова телевизия.

По време на престоя си в южноазиатската страна той среща интересен човек – Ура, директор на Националния изследователски център. Именно той разкрива на Ерик тъмната тайна на щастието в родината си.

„Богатите хора на Запад никога не са докосвали мъртво тяло, нито отворена рана. А това е проблем. Както смъртта, така и болката са нормални човешки състояния. Трябва да бъдем готови за момента, в който ще престанем да съществуваме”, казва Ура.

Че да мислиш за смъртта е полезно за психическото здраве, вече е и научно доказано. При изследване, проведено в Университета в Кентъки през 2007 г., учени разделят няколко десетки младежи на две групи. На едната е поставена задача да мисли за болката при стоматологична интервенция, а на другата – да си представя смъртта. Минути по-късно двете групи трябвало да напишат думи с корен „jo-“. Мислено преживелите собствената си смърт масово написали думата „joy” (щастие, веселие). Това накарало специалистите да заключат, че „смъртта е плашеща, но когато хората се вгледат в нея, мозъкът им автоматично започва да „произвежда” позитивни мисли”.

Този извод вероятно няма да изненада бутанците. Те знаят, че кончината е част от живота, независимо дали това ни харесва или не. А игнорирането й води до тежки за психиката ни последствия.  

В Бутан смъртта гледа отвсякъде – особено от будистките икони, на които има множество цветни, но страховити илюстрации. Нито един бутанец, включително и децата, не са предпазвани от това да ги гледат и обмислят.

В традиционните за кралството ритуали също има много скръб. Когато някой си отиде от този свят, се обявява 49-дневен период на траур. През това време се извършват множество добре организирани ритуали. За тях местните казват, че са по-ефективни от всеки антидепресант.

Освен това, бутанците вярват в прераждането. А, ако си сигурен, че ще имаш още един живот, няма да се страхуваш толкова много от края на настоящия.

Вероятно тайната на спокойствието и душевния мир е в приемането. И тъгата не е нещо, което непременно трябва да се лекува, заключава пътешественикът Ерик Уайнър.