Единият е президент, другият "бос". Според прокуратурата, висок обществен интерес има явно само към първия. Подслушван ли е президентът Радев? И защо около кореспонденцията на Бобоков с Борисов все още цари мълчание, пита Дойче Веле 

Българската прокуратура напоследък е свръхактивна, но усещането за двоен стандарт в работата й става все по-силно.

В четвъртък Пламен Бобоков показа есемеси, които бил разменил с министър-председателя Бойко Борисов през март 2019. В тях бизнесменът, който управлява "Приста ойл", настоява за среща по повод на задържания либийски танкер "Бадр" и нарича г-н Борисов "бос" - той бил "началник на държавата".

За безпристрастността на прокуратурата

Но дали г-н Гешев ще разследва и министър-председателя Борисовза "търговия с влияние", както президентския секретар Пламен Узунов? За кореспонденцията между секретаря и бизнесмена, в която впрочем също става дума за влошените отношения с Либия, прокуратурата е много словоохотлива. Тя разпрати разпечатки на разговорите до медиите, оправдавайки се с "големия обществен интерес". Същевременно за разговорите между Бобоков и Борисов обаче се пази мълчание. Нима "общественият интерес" към тях е по-малък? 

Вместо да отговорят директно на хвърлената от бизнесмена ръкавица, от прокуратурата разпратиха до медиите други разпечатки, от които изглежда, че г-н Бобоков е комуникирал и с президента Румен Радев. Те би трябвало да поставят бизнесмена в гореща вода, защото той отрича изобщо да има телефонния номер на държавния глава.

Пиарът на г-н Бобоков обаче заяви, че тези разпечатки не са от неговия телефон.

Поредният "ход" на прокуратурата не разсейва съмненията в безпристрастността ѝ, а дори ги засилва. Да, ако г-н Бобоков е излъгал, че няма координатите на президента, това не говори добре за него. В разговорите между тях, разбира се, само по себе си обаче може да няма нищо укоримо, а и не е ясно за какво точно е ставало дума - държавното обвинение не разкрива "репликите" на президента.

Така възникват нови, неприятни за прокуратурата въпроси. Може би двата най-важни сега гласят: Подслушван ли е държавният глава в скандално нарушение на закона? И защо се бави отговорът по темата за комуникацията между Борисов и Бобоков?

Дори подчинените на г-н Гешев да наваксат, залавяйки се и с подадената от бизнесмена "нишка", това няма да разсее съмненията в тяхната пристрастност.

Въпреки че в чл. 103 от Конституцията ясно е разписана процедурата за повдигане на обвинение срещу държавния глава, през януари 2020, г-н Гешев попита Конституционния съд при какви обстоятелства прокуратурата може да разследва президента и вицепрезидента. От държавното обвинение не си направиха труда да аргументират внезапния интерес към този специфичен казус.

Според Конституцията, процедурата по чл. 103 се инициира от народните представители; т.е. предвидено е "моторът" на едно обвинение срещу държавния глава да бъде парламентът, не прокуратурата. Причината е, че парламентът е институцията, която в най-голяма степен би трябвало да отразява констелацията от различните интереси в обществото.

Нужно ли е да припомняме на г-н Гешев, че - поне според Конституцията - България е република с парламентарно, а не с прокурорско управление? Или дефектите в работата на прокуратурата, трябва да бъдат компенсирани чрез промени в Наказателния кодекс?

България е "есемес демокрация"

По-рано през 2020 имаше сходен скандал - от разпространения от прокуратурата запис между президента Радев и командира на ВВС ген. Стойков се разбра, че държавният глава, въпреки имунитета му, е подслушван. Подслушването най-вероятно е било осъществено от ДАНС, които са пряко подчинени на Министерския съвет. 

Нима работата на г-н Гешев и колегите му не е базирана на правото, а на партийни и/или бизнес интереси? Интереси, които, например, им повеляват да внушават, че в президента и неговите секретари има "нещо гнило", нещо "престъпно"?

Що се отнася до случая с Пламен Бобоков, тезата му, че търсел контакт с високопоставени политически фигури, защото не желаел да се стига до драматично влошаване на отношенията между Либия и България (от което бизнесът му би загубил милиони), изглежда достоверна. Той няма как сам да "назначава" посланици; процедурата за определянето им е сложна и включва няколко институции, включително МВнР (вж. чл. 63 от Закона за дипломатическата служба).

Презумпцията за невиновност трябва да се спазва. Въпросите за "премълчаната кореспонденция" на Бобоков с Радев и Борисов, за "съмненията", "паднали" върху президентските секретари, трябва да се обсъждат и доказват единствено в съда.

Едно е ясно отсега: България е "есемес демокрация". Но какво правят обикновените граждани, които нямат достъп до финия слух на "босовете"?