Човекът, станал известен с това, че оцелява сам и при най-тежките условия, в които съжителства с отровни змии, лошо време и е изложен на безжалостното хапане на всякакви насекоми, се плаши от огромните офис сгради в мегаполисите.

"Направо тръпки ме побиват". А от партитата се пази като от чума. Така описва чувството си Ед Стафърд. С екстремните си преживявания, свързани с оцеляване при тежки условия, бившият военен е един от най-популярните таланти на канала "Дискавъри" (Discovery). Британецът е и първият човек в света, който извървява цялото протежение на река Амазонка за 860 дни и с това влиза в "Рекордите на Гинес".

Движещ се по "естествена" навигация

От 29 октомври "Дискавъри" ще излъчва нова поредица с негово участие. В нея зрителите ще го видят изоставен в някои от най-екстремните райони на планетата. Човешкото тяло започва да спира функциите си след около 10 дни в активно състояние без храна, което е и крайният срок за Ед да открие спасителния екип и да се завърне у дома.

Използвайки само естествена навигация, Ед трябва да разчита на инстинктите и уменията си за оцеляване, за да прекоси някои от най-трудните терени на Земята. Ще се сблъска с безкрайни дилеми, пътувайки без карта, компас, нож, екипировка за лагеруване, храна или вода. Местоположението му се засича от спасителен екип, но той пътува сам и среща множество психологически и физически предизвикателства. 

По време на поредицата Ед попада и в Родопите. Отново разполага с 10 дни, за да открие цивилизация, но предизвикателствата, с които се сблъсква в българските планини го затрудняват в тази трудна мисия, твърдят организаторите. Постоянно променящото се време, непрестанната заплаха от кафяви мечки и липсата на храна са само част от трудностите, пред които се изправя Ед. Липсата на каквито и да е ресурси и инструменти го принуждават да пребивава в мечешка пещера.

Как Родопите станаха място за оцеляване за Ед Стафърд

Решението не беше трудно. Противно на това, което повечето ви сънародници си мислят, България е доста известна по света. Вашата страна беше на едно от първите места в списъка с държави, които искахме да посетим, разказва пред "Дневник" Стафърд. Екипът е искал да заснеме поне един епизод в Европа като се е търсела достатъчно голяма планина, за да може да се направи десетдневен преход през нея. "А в Европа няма много такива", казва авантюристът.

"Това беше една от причините да се насочим към България. Също така моят екип е снимал тук преди и са останали много доволни от условията. Казаха ми, че България ще ми свърши чудесна работа и идеята много ми хареса", допълва той.

Според него "като изключим мечките", българските гори са много подобни на английските и това също наклонило везните в полза на това решение. Стафърд описва Родопите като доста стръмна планина.

"По маршрута ми непрестанно имаше изкачвания и слизания, което е доста изтощително. Трябваше да си припомня доста от основните умения за оцеляване, като например палене на огън, построяване на заслон и т.н. Заплахата от диви мечки и спането в пещери също направиха преживяването доста запомнящо се", спомня си той.

Беше страхотно, защото дори не се наложи да излизаме от Европа, за да намерим такова място. Един от продуцентите на Discovery ми каза, че това е любимият му епизод от поредицата, казва авантюристът.

Не змиите, а офисите плашат

Когато участваш в разговор с човек като Стафърд имаш усещането, че всяка трета дума е змия, всяка четвърта ужилване от насекомо, а в останалите неизменно става дума за други заплахи. Но от какво се страхува бившият военен?

"Като всеки човек и аз си имам страхове, разбира се, но те не са от мечки, ягуари или змии, а по-скоро от различни социални ситуации. Мразя партита, например. Бягам от тях като от чума. Много се притеснявам и когато съм в Лондон, особено за бизнес срещи. Когато погледна онези огромни сгради и си помисля за купищата хора, които работят в тях, направо ме побиват тръпки", казва оцеляващият в природата. Изградените от човека неща го плашат повече от дивите.

Питам го дали при това положение ще продължава да оцелява в дивото и в напреднала възраст. "Когато остаряваш, ставаш по-смел и по-мъдър. Така че се надявам на 70 да съм спокоен и уравновесен човек. Мисля, че осъществявам напредък в тази посока. В 20-те ми години ми беше доста трудно, а в 30-те все още усещах, че не живея пълноценно. Сега съм в началото на 40-те, животът е хубав и вълнуващ, но все още има доста предизвикателства", уверява Ед.

Към предизвикателствата му неотдавна се прибавя и това да бъде родител, с което той смята, че подхожда също така смело и се справя също така добре. "В момента се наслаждавам на живота си повече от всякога. Изживявам най-щастливото време от живота си. Надявам се да продължи поне докато не стана на 70", допълва той.

Мисия военен

Противно на очакването, че обучението му за военна служба и работата му като такъв са го научили на оцеляване при трудни условия, Ед опровергава това. Докато бил в армията не му се наложило да използва демонстрираните след това умения. "Единствената мисия, в която участвах като военен, беше в Северна Ирландия и беше по-скоро разузнавателна операция. Имахме данни за местонахождението на терористична групировка и трябваше да ги наблюдаваме и да съберем информация за тях. Имахме няколко наблюдателни кули и трябваше да ги поддържаме, но изобщо не беше нещо, което изисква умения за оцеляване", разказва той. Тогава нито е в пустошта, нито е бил изоставен на вражеска територия.

"Всъщност, когато напуснах армията, първата работа, която започнах, беше точно такава - наблюдавах подобни банди и групировки в Централна Америка и помагах на полицията да ги залови. Преди това никога не бях стъпвал в джунгла. Имах натрупал опит с Европа, Африка и някои части на Азия, но джунглата беше нещо изцяло ново за мен", разказва Ед в конферентна връзка с журналисти от медии от различни точки на света, сред които и "Дневник".

Ако трябва да съм честен, военното обучение ми помага все по-малко с всяка изминала година. Вярно, помогна ми много при обхождането на Амазонка. Успокоявах се при мисълта, че в армията бях преживял значително по-тежки неща. Но все повече от уменията, които използвам, са усвоени във времената след Амазонка, допълва той.

Не като военене се е научил да пали огън и да построява подслон. Обикновено в първите два дни на ново място се опитва да се адаптира и да общува с местните, от които да научи полезни неща - за полезните и отровни растения, с какво най-лесно може да запали огън и други.

От местата, заснети в новата поредица, най-голямото му предизвикателство се оказва оцеляването в Алтайските планини в Монголия. Тогава се почувствал стъписан. "Дори да бях тръгнал с пълна екипировка този преход пак щеше да е доста труден. Дори тогава ще са ти нужни седмици, може би дори месеци внимателно планиране, за да го осъществиш както трябва. А аз не разполагах с никакви провизии или инструменти и преди да отида бях доста нервен. Може би малко се надцених в този случай", оценява той.

Наслаждава се най-много на епизода в джунглата на Панама, макар да отива с усещането, че познава този вид условия. Само че в Амазонка има мачете, хамак, мрежа против комари, ботуши. А този път е без всичко това. Почти не може да спи заради насекомите, няма почти никаква храна. "Така че макар да се смятам за експерт по джунглите, това определено беше най-тежкият епизод в поредицата", заключава той. В новата поредица освен изредените места Ед се изправя пред свирепи предизвикателства и в пустинята Атакама в Боливия в Лаос, и Мадагаскар.