Не гледам и не участвам в официалните чествания на 19 февруари.

Така и не разбрах, защо отбелязваме обесването му, тържеството на враговете му, по-официално отколкото раждането му. За Христос разбирам, ама той е възкръснал, а с това и надеждата, за това Воскрението е най-големия християнски празник.

А Апостола все още чака да възкръсне във всеки от нас.

Да, тази смърт го изпратила на пиедестала на историята, но всеки път трябва да звучат имената на Граф Игнатиев, на Хаджи Иванчо Пенчович - за да се знаят и да ги проклинаме.

Не приемам, че Апостола и гибелта му, трябва да се телевизионират, футболни агитки да викат "само", костюмирани началници да ходят под строй да полагат цветя пред паметника, охранявани !?, пред Дякона ?!

Това място е Голгота на българската демокрация и политика, там трябва да се ходи тих и сам, за да се покаем и да потърсим прошка.

Имаме 365 дни, в които можем да намерим време и да се поклоним пред делото му, но не с цветя, а със собствените си постъпки. Можем и без цветя, колко по-красиви са те неоткъснати, но поне със сигурност може да запалим свещица

в черква, се помолим за себе си, за България да стане мястото, което той желаеше.

Иначе тези ритуали се превръщат в фарисейски сборища, протоколни задължения, които буквално убиват Левски - заветите и делата му.

Еле пък като баш фариесите турят и едно българско знаме до букета.

Всичко това е толкова далеч от земното и човешко послание на Дякона - да обичате България и ближния, да не крадете, да слагате отпред общите нужди.

И Дякона гледа на всичко отгоре тих и невъзмутим, и пак пита тези с цветята и озвучения от уредби патос - това ли разбрахте от живота и смъртта ми?

Дяконе, прости!!!

Илиян Василев