Обособяването на Дунавски регион за планиране би допринесло най-много за устойчивостта и икономическото развитие на Северна България.

Това обяви във Враца заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова, съобщиха от пресцентъра на Министерство на регионалното развитие и благоустройството.

В града днес тя проведе регионална дискусия за новите статистически райони в рамките на заседание на Регионалния съвет за развитие, председателствано от областния управител на Враца Малина Николова, с участието на областни управители, кметове на общини, заместник-министри, представители на научната общност, бизнеса и др.

“Целта ни е вариантите за ново райониране на страната да получат широка подкрепа като устойчиви модели, които ще дадат основа за по-добри политики на национално ниво и нова посока за развитие на регионите. Търсим възможности за промяна на подхода за регионална политика, така че тя да е водеща за развитие на регионите, а европейските средства да се адаптират спрямо нея и конкретния регион“, каза зам.-министър Николова.

Според нея бъдещият подход на регионална политика трябва да дефинира по такъв начин инвестициите, че да постига регионален ефект за развитие на икономиката и страната като цяло. Зам.-министър Николова напомни, че новото статистическо райониране на страната се налага поради факта, че Северозападният регион за развитие вече не отговаря на основното изискване за район от ниво NUTS 2, тъй като населението му е под 800 хил. души. До 2 години под изискуемия минимум ще е и Северен централен район.

„С новото райониране ще дадем хоризонт за регионалната политика в следващите 20-30 години, като целим регионите да обхващат области с обща специфика и проблематика, географски принцип и свързаност, без да се закриват или променят съществуващите административни единици“, каза Николова.

Заместник-министърът коментира, че за Северозападна България с най-много предимства са първият и вторият от трите предложени варианта от Междуведомствената работна група.

Вариант 1 предвижда към съществуващия Северозападен регион да се добавят областите Велико Търново и Габрово.

Вариант 2 предлага включването на всички области от Северна България в Дунавски регион. Този вариант е с много добра устойчивост в дългосрочен план по отношение на населението и възможност за хоризонтални връзки на общините и областите. Той разглежда и потенциала на река Дунав като основен фактор за икономическо развитие на Северна България.

Третият вариант разглежда обедняване на съществуващите Северозападен и Югозападен район, като София се изключи и се обособи в отделен регион. Според заместник-министър Николова излизането на София ще обособи моноцентричен район за планиране. „Ще остане като регион, който се развива сам за себе си, ще се прекъснат хоризонталните връзки на столицата с останалите области. Ще се създаде дисбаланс, дори ще се попречи на възможностите за бизнес“, коментира тя.

Заместник-регионалният министър обърна внимание, че решението за новото райониране е ключово за европейските инвестиции след 2020 г. по отношение на кохезионната политика. „То е ключово и навременно по отношение на нуждата от защита на ресурс на национално ниво след 2020 г. и ще допринесе за финансиране на подхода за регионална политика“, обясни зам.-министър Николова.

Заместник-министърът отбеляза, че Северозападна България е във фокуса на правителството за развитие с политики и инвестиции. Тя даде пример, че само преди дни е взето решение за строителството на скоростния път с магистрални участъци Ботевград - Видин с инвестиция от 1.6 млрд. лв., която ще се реализира в следващите години. Финансиране се осигурява и по всички възможни европейски програми, които се изпълняват в момента. Само по линия на Оперативна програма „Региони в растеж“ в Северозападна България МРРБ подкрепя 13 града.

„Това, към което се стремим е да търсим по-добър начин и стратегия за развитие на региона, а една от тези посоки е промяната на обхвата на районите от ниво NUTS 2, като възможност за бъдещо определяне на посоката на инвестиции и финансиране. Трябва да постигнем териториално разделяне, отчитащо всички специфики на региона, за да има по-голям ефект от инвестициите, които правим“, обясни Николова.