Балансирано развитие на цялата територия на страната, а не съсредоточаване в големите градове е целта на новото регионално деление, което трябва да бъде готово до средата на годината.

Предстои още една извънредна дискусия в сегашния Североизточен район на планиране, каза заместник-министърът на регионалното развитие Деница Николова в интервю за предаването „Преди всички“, предава БНР.

От трите предлагани варианта за ново райониране – с 6, 5 и 4 района, преобладава консенсус около разделяне на 4 района - Дунавски, Западен, Черноморски и Тракийско-Родопски, които да са устойчиви като население и обхват на територията. Брюксел изисква да няма региони с население, по-малко от 800 хиляди жители. 

Стремежът е към по-добра регионална политика за силни региони, които в по-голяма степен да използват ресурсите си и потенциала си за икономическо развитие. 

Заместник-министър Николова коментира какво трябва да се направи, за да няма обезлюдяване на регионите, включително чрез вътрешна миграция: 

„Ако имаме такива дисбаланси, те са свързани с фокусирането на финансирането в по-големите градове в страната. В краткосрочен план това дава своя позитив, защото от гледна точка на центрове на растеж те развиват своя потенциал, привличат инвестиции и по този начин би следвало да издърпват и развитието на околните населени места. В дългосрочен план обаче, когато фокусираме инвестиции само в големите населени места, това води след себе си своите негативи, а именно – точно тази вътрешна миграция и тя е свързана най-вече с това, че в големите населени места се фокусират и възможностите за повече заетост и по-добър стандарт на живот. Ние се стремим, обособявайки нови региони, да концентрираме и регионалната политика много по-целенасочено, за да може да се развива всеки от регионите спрямо потенциалите и ресурсната осигуреност в тях. Стремим се към това да имаме инвестиции на регионално ниво. Не трябва да търсим конкуренцията между градовете, а трябва да водим разговори как заедно могат да се постигат регионални проекти, които да имат ефект за развитие на територията“. 

Николова обясни, че след районирането следва да се вземе решение за това кои ще са структурите, които ще водят регионалната политика. По думите й тези структури не е задължително да бъдат нови, а може да са съществуващи такива. Новите структури обаче задължително трябва да включват в себе си и бизнеса, и неправителствения сектор, и гражданското общество, подчерта тя и добави, че към настоящия момент това не се забелязва. По думите й все още не ясно какви точно ще са структурите. Следваща задача след районирането е да се оптимизира броят на документите: 

„Към момента множеството планови документи със сигурност не водят до добри резултати от гледна точка на регионално развитие“. 

Целта е в дългосрочен период да се постигне икономически ефект, но и да се търси възможност за преодоляване на негативния демографски тренд, който към момента е сериозно предизвикателство за всички региони на страната, коментира още Деница Николова.