"Дунавските острови са малко посещавани и познати. Те са уникално късче от дунавската екосистема, опазени от цивилизацията, от нашествието на хората. Проблемът е обаче, че участъци от тях са замърсени с отпадъци".

Това заяви в интервю председателят на туристическото дружество "Приста" в Русе Сашо Попов, предаде БТА.

Някои от островите се ползват за стопански цели. Там, например, се засаждат гори от топола за дървесина. Останалата част от островите обаче са диви - парченце джунгла, която е на една ръка разстояние от нас, достижима лесно с лодка.

"Може да се види девствена природа - с птиците, с животните, със следите от видра по пясъка, с растителността. Другата красота са фините пясъчни плажове. Когато падне нивото на река Дунав, покрай някои от островите се откриват големи фини пясъчни плажове - по-фин пясък дори от морския. Водата е бистра, няма тиня и кал, подходяща за къпане. Цялата тази красота природата я е защитила, слагайки водна бариера. Достъпът е ограничен и е само за хора, които имат по-специално отношение към реката", казва Попов.

Рибарите се възползват също от островите - за тях е рай. Преживявайки красивата природа, те си практикуват и хобито. Заради голямата влажност в дивите острови е избуяла страшно много лонгозна растителност. Има зелен взрив от всякакъв вид влаголюбиви растения. На етажи са разположени различните видове пернати. "Най-горе на пирамидата стои морският орел, който всъщност е речна птица. Има десетина двойки, които гнездят в българския участък на река Дунав.

Той е царят на птичия свят. Най-многобройни са кормораните, чайките, пеликаните. Има диви прасета, сърни, много видри по брега, чиито лапички виждаме по пясъка. При някои острови водната връзка със сушата през лятото пресъхва и така през канала свободно се движат животни", обяснява председателят на туристическото дружество. Доброволни акции за почистване на островите "Нашата традиционна дейност по Дунава като туристическо дружество е да правим водни походи с каяци.

Виждайки тези красиви места, но и отпадъците, които реката е изхвърлила по бреговете им, решихме, че трябва да започнем тяхното почистване. Как обаче да стане това - трябва да отидат група хора, да направят верига, да се раздалечат един от друг и в чували да събират отпадъците. Не всички туристи са стигнали до тази идея - освен ходене за удоволствие сред природата трябва да има и почистване на тази природа", казва Попов.

Той дава пример, че за почистването на града отговаря общината, но за островите никой няма ангажимент - поне няма практика, не се чистят от никого. "Решихме, че можем да се захванем с това. Така направихме пробен обход, като видяхме, че наистина има замърсени терени - островите Мишка, Безименен остров, Люляка, Батин, Алеко", обяснява Попов. За да се осъществи почистването, е необходим и финансов ресурс. Така кандидатствали с проект, който спечелили, като през 2015 и 2016 година организирали първите доброволни акции. Включили се хора от различни градове на България.

Доброволците събрали повече от 900 чувала с отпадъци само за шест месеца - от юни до декември 2015 година. Участвали 156 души. Отпадъците били събирани разделно и след това извозвани с моторна лодка до брега, а оттам - с камион до пункт за рециклиране или сметище.

Сред събраните отпадъци преобладавали пластмасовите бутилки. Имало също стъклени предмети, както и туби от гориво. Една от основните цели на проекта "Заедно за устойчиво развитие на Дунавските острови" е повече хора да обърнат внимание на проблема със замърсяванията и да се включат в неговото решаване, както и да се повиши информираността за биоразнообразието и възможностите за туризъм на островите по река Дунав.

Попов разказва, че продължили да организират акции и след приключването на проекта. След това кандидатствали и спечелили отново финансиране. Проектът, макар и по-малък от предишния, предвиждал още акции. Първата била осъществена в началото на юли тази година и преминала при много голям интерес.

"Пуснахме се от Свищов с лодките. Спряхме на остров Вардим, след което стигнахме и до остров Люляка край Русе. Така за два дни организирахме почистване, като нощувахме край устието на река Янтра. Следващата акция ще се състои през есента", обясни Попов. По думите му островите не са пренаселени - туристите и рибарите, които ходят там, са сравнително малко на брой, и то през почивните дни. Замърсяванията не са от тях, а основно от плуващите по реката отпадъци, които реката е "взела" от нерегламентирани сметища по брега.

Друг фактор са корабите, допълва той. "Имам чувството, че е масова практика в наши води всички кораби - и български, и чуждестранни, да си изхвърлят отпадъците в Дунава. По островите сме намирали опаковки от хранителни отпадъци, бутилки от масло, от перилни препарати, обувки, джапанки, стъклени бутилки. Намирали сме на два пъти дори хладилници", обяснява Попов. Той казва, че се наблюдава и бракониерство по Дунавските острови, но то не било толкова масово и очевидно, както по язовирите. "Намирали сме заложени забранени рибарски мрежи - винтери", допълва той.