Древен ядрен реактор, работил преди 2 милиарда години на Земята. Тази новина обикаля от дни в информационните сайтове и с радост е приемана сред онези ресурси, които се занимават с всякакъв тип конспиративни теории.

На пръв поглед изглежда като поредната сензационна измислица, но този път си е съвсем истинска новина, която не влиза в противоречие с науката, а дори напротив - намира съвсем научно обосновано потвърждение.

Грешното възприемане идва може би заради факта, че зад термина ядрен реактор сме свикнали да възприемаме изградено от човешка ръка съоръжение. Всъщност, реакторът, за който става дума, е регион с естествен уран в земните недра, открит в Окла, на територията на африканската държава Габон. Уранът е естествено радиоактивен, това е известно на всеки. А условията в скалистата местност, където учените са направили своето откритие, са позволили ядрените реакции да протичат в съвсем естествена среда.

Това, че подобно нещо може да се случва в естествени условия, вероятно е досадно за много учени. За да построят първия ядрен реактор, учените полагат неимоверни усилия. Реакторът започва работа през 1951 година и произвежда "нормални" количества енергия, която се използва, за да изпарява вода, която да задвижва турбините на електрически генератор. И изведнъж - “купчината камъни” в недрата на Окла, която се оказва, че е произвеждала  атомна енергия преди 2 милиарда години.

Откритието е направено през 1972 година, когато френски ядрени специалисти вземат проби от урановата руда от Габон, за да изследват съдържанието на уран. Да уточним: нормално в урановата руда се срещат три разновидности (изотопи) на урана, всеки от които има различен брой неутрони: уран 238, който в процентно съотношение е в най-големи количества; уран 234, който е в по-малки количества; и уран 235, който представлява най-голям интерес за ядрените физици, защото на него се крепят верижните ядрени реакции.

Учените очакват, че в урановата руда ще открият  0,720% съдържание на уран 235, защото това е процентното съдържание на този елемент, откривано в проби от скали на Земята и скали от Луната, както и в метеорити. Обаче, френските учени се натъкват на нещо неочаквано. Съдържанието на уран 235 в пробите от уранова руда от Габон показват 0,717% съдържание. Може и да изглежда нищожна разликата от 0,003%, но тя е от съществено значение, когато става дума за уран.

Това отклонение показва, че около 200 килограма от уран 235 от това находище на уранова руда са изчезнали. Обаче не си мислете, че са били откраднати или загубени. Всъщност, липсващите 0,003% уран 235 са участвали в ядрени реакции и вследствие на това са се трансформирали в други химични елементи. За мнозина това би прозвучало като налудничаво заключение, защото за да се задейства ядрен реактор трябва да са налице три много специфични условия, така че реакцията да не прекъсва. И след като дори специалистите в наши дни изпитват затруднения в създаването на ядрените реактори, звучи почти невъзможно в природни условия нещо подобно да се е случило от само себе си.

Невероятно е, да, но не и невъзможно, защото точно това се е случило.
Ето и какви са изискванията, които естественият ядрен реактор е трябвало да изпълни, за да “заработи”.
Първо, трябва да разполага с достатъчно в процентно съотношение съдържание на уран 235, за да поддържа верижната ядрена реакция. Дори и да изглежда малко, 0,720% е напълно достатъчно. Сравнението на урановата руда от Окла с образци от други краища на света, води до извода, че подобно процентно съдържание на уран 235 е имало преди около 2 милиарда години, когато природният реактор се е задействал.

Второто задължително условие е да има източник на неутрони. При разпадането на уран 235 се образува торий и се освобождава неутрон. Този неутрон после може да се сблъска с друг атом на уран 235 и да предизвика процеса на делене. Ядрената реакция всъщност е точно това – разпадането на атома на един елемент до атомите на “по-малки” елементи и отделянето на енергия, съпътстваща процеса на делене. Отделените неутрони се “прикачат” към уран 235 и от комбинацията им се получава нестабилният уран 236. Нестабилността на уран 236 пък е причината атомът му да се “разпадне” на няколко по-малки, но стабилни атома на други елементи плюс отделянето на няколко неутрона. Тези неутрони от своя страна имат възможността да срещнат други атоми уран 235 и да продължат верижната реакция, и после пак, и пак…

Ядреният реактор се нуждае и от още - трето -  нещо, което да е в изобилие и да може да регулира протичането на реакцията. В случая – поток от естествена, натурална подпочвена вода. Когато атомите започнат да се разпадат, освен неутроните се отделя и енергия. Водата забавя неутроните, но енергията загрява водата. След време, водата се загрява дотолкова, че започва да ври. А след като заври, започва да се изпарява и настъпва момента, в който се е изпарило такова количество, че в реактора не остава вода, която да забавя неутроните. Неутроните започват да "бомбардират" скалите без да “уцелват” нужните атоми и реакцията спира. Тогава се намесва естествения ток на подземните води. Когато се събере отново достатъчно количество вода, за да забави неутроните, те пак са в състояние да уцелят правилните атоми уран и това довежда до стартиране на реакцията отново. Този воден цикъл вероятно е продължавал с хилядолетия.

Но за съжаление добрите дни винаги приключват, даже и ако си  “щастлив” природен ядрен реактор. Нивата на концентрация на уран 235 спадат и достигат до критичната точка, в която вече не са в състояние да поддържат верижната реакция. Реакторът се забавя и спира, като оставя само няколко следи за това, че някога е съществувал. И една от следите е “липсващите около 200 килограма уран”.