Като дете трябваше да пиша в клас някакво съчиненийце. Написах как смe другарували, делили джанки и поступвали понякога с едно малко и щедро циганче. Децата се засмяха на думата "щедро", стори им се префърцунено. А учителката, за да ни утихомири авторитетно, ме поправи. Каза, че като пишем, трябва да е не само вярно правописно, но и да е характерно, тоест да избягваме засукани и несъответстващи на действителността изречения. Аз заупорствах, че циганчето е било тъкмо щедро - даде ми шепа джанки от своите, децата още повече зашумяха и захихикаха, което мен обиди, а на педагожката досади. Тя предложи да заменим "щедро" с "ведро". На инат рекох, че ни така, ни така съм съгласен, и написах "едро". Компромисното изречение стана малко нелепо, но поне предизвика живия интерес на задрямалия иначе клас. Помня, че четох как някакво "едро циганче" дало сливи на приятелче, пък едно кученце ги лаело и прочее глупости.

Много по-късно, да не кажем наскоро, четох разказ на писателя Атанас Славов. Разказът се наричаше "Дребните гърци". В него се разправяше, доколкото помня, за фъфлещ пияндур, който дърдори нещо историческо на главния герой. Това се случва в кръчма, с подобаващи за мястото патос, глъчка, несвързаност. Само че не му се получава на пияния събеседник да произнесе "древните гърци" коректно, ами на слушателя се причува нещо като "дребните гърци" .

Поне така му се струва, де. Май Славов беше развил и наплел лапсуса до нещо като фентъзи а ла "Скъпа, смалих децата" по-нататък.

Харесвах Атанас Славов, лека му пръст. Беше чепат и дръпнат, от други чувах за него докачени и понякога нелицеприятни характеристики, но съм бил свидетел само на неговата неистова провокативност, на желанието му да наръси киселината на скепсиса в сладкиша и на най-възторжената заблуда. Мисля, че тъкмо свободомислието го водеше през житейската пустош и го поддържаше бодър, постоянно нащрек. Свободомислие нали идва от свобода - една подозрителна за мен дума, все я смятам за някакъв красив, но все пак мираж... Само че нали миражът де факто съществува някъде реално, какво като не е на една ръка разстояние, важното е, че някъде има такова нещо, философствам днес. Лаская се от мисълта, че и Славов ми харесваше писанията, поне ми е писал неща, с които бих се зафукал, ако не усещах как и двамата ще се захилим криво - той отгоре, аз оттука. 

Та Славов написа и книга за циганите. Тя не е българо-цигански речник, както се указва в някои справочници за писателя, а историческо изследване, отчасти компилация, отчасти ярки лични обобщения. Самият Славов е от Сливен и въпреки че дълго време живя в САЩ и пътуваше доста и навсякъде по света, смяташе себе си за сливналия завинаги. Тоест за своя родина считаше тъкмо Сливен, а не толкоз България - така до края на живота си. А ако си сливналия, не може да не си познавач на циганите. В тази книга за циганите той е краен, както в повечето си концепции. Бързам да кажа, че не споделям част от мненията му, но се радвам на провокациите. Тезата му е горе-долу такава - всички искат да интегрират циганите, да ги направят като себе си. А то е грешка. Те не само не щат да се интегрират; те и не бива да се интегрират. Нека живеят, както са свикнали. Това прави света по-пъстър. Каква точно е ползата от тази пъстрота и кой я е замислил така шарена, не е наша работа да знаем. 

Това го говоря във връзка с евъргрийн темата, която особено вълнува националисти и правозащитници. Първите имат навика да бранят българщинАта по телевизии и радиа веднага щом някъде стане и най-малкият конфликт с циганско участие, а вторите имат навика да скачат срещу всяко бутане на незаконни цигански бараки у нас, без да обръщат внимание на бутането на цели ромски поселища, примерно във Франция. 

И първите, и вторите обобщават по-зле от Славов. После обикновено идват избори и се явяват още едни, които обощават изборни резултати, като преди това водят "мотивационна кампания" с таен ресурс... 

Без да съм съгласен, повтарям, с крайните провокации на Славов, ми се ще да напомня, че циганите са много различни, дори само у нас. Има сред тях трудолюбиви, има адепти на най-различни вероизповедания, има образовани, има и талантливи, има и красиви.

Попадат също така скромни и честни хора, срещат се и крадливи негодници. Като изчетох горното изречение - ми все едно за нас, българите, съм го писал. Сигурно силно сме си заприличали, щом скоро една електрическа компания заяви, че най-много ток й крадели не в циганските махали, а в квартала на богатите.

Разбира се, че една съвременна държава не може да си позволи разпространяване на действащата юрисдикция само върху определени етнически и географски области, както един контрольор в градския транспорт не може да си позволи да проверява само тия, които имат билетчета или които миришат хубаво. Мисълта ми е, че затварянето на даден етнос в някакви скоби, били те и скобите на гетото, не правят другите етноси наоколо венец на мирозданието. Обикновено се случва тъкмо обратното, макар след време. Може би самото мироздание цени повече скобите на естетическото обобщение, когато става думи за етноси. Като например в стихотворението "Тримата цигани" на австриеца Николаус Ленау: 

Те ме научиха тройна наука -тоя безсмислен живот на света как се просвирва, пропуща, проспива, гордо, с презрителен смях на уста.