Един откровен разказ за майчинството.

Една история, която завладява ума, кара те да се замислиш какво всъщност е да си майка, какво предизвикателство имаш ежедневно пред себе си. Този път ще говорим за емоции – връхлитащи като ураган, помитащи живота, оставяйки ни една идея по-мъдри. А нашият учител са децата ни – нашето продължение, нашето по-добро аз. 

„Децата не са най-важното в живота ми, те са най-важното в своите животи“

Преди да започнете да съдите, добре обмислете тези думи. За майката децата й са вълшебство и един неизброим куп от уроци. Всекидневни уроци. Ние сме това, което сме заради децата си. В тях виждаме своите грешки, от тях се учим къде сме сбъркали и как да бъдем по-добри и, не на последно място, да помагаме и на другите.

„Никога не спирай да сбъдваш мечтите си по начина, по който го правиш, защото си сто пъти по-упорита от мен и хиляда пъти по-трудолюбива“

Няма думи, които биха могли да опишат гордостта на една майка, когато види детето й да сбъдва мечтите си. Помагайте им, насърчавайте ги да правят това, което обичат, искат и могат.

„Когато синът ми се роди, баща му си имаше приятелка“

Можете да си представите колко емоционален момент в живота на една майка е да има новородено бебе и мъж, който не знае дали иска да е с нея или не. Въпреки това или именно заради това, тя нарича сина си „моето спасение“. Нейното малко спасение я учи да е силна за 18 човека и да плаче, когато иска. За съжаление, на дете родено в толкова емоционално колеблива ситуация му липсва това детство, тези щастливи мигове и моменти, в които се посрещат децата със здраво и задружно семейство. Нормално е да чувствате вина. Нормално е да искате да му се „изплатите“ по някакъв начин. Общо взето, не чувствайте вина, че чувствате вина. Но това, което се случило, оставете в миналото.

„Бебетата израстват самостоятелни хора, когато са до майките си“

Много майки се притесняват, че когато практикуват т.нар. „привързано родителство“ и спят в едно легло с децата си, те ще станат разглезени или несамостоятелни. Е, уверяваме ви, че това е само мит. А детето връща много повече любов на майка си след време – цялата тази любов, която й е липсвала в онзи определен момент на неговото раждане.

„Мъжете са друга вселена“

Да, често сме чували да казват, че мъжете и жените са от две различни планети – те всъщност са от различни вселени. Който и да мисли, че може да отгледа момче и момиче по един и същи начин, греши. Често може да ви се струва, че в ранна детска възраст момчето ви може да е глуповато, в сравнение с момичето, да подхожда по различен начин към всичко, дори към едно връзване на обувки. Дори и най-палавите момичета са по-изпълнителни от всяко момче.

„Завиждам на майките, които имат само момчета“

Те могат да се потопят напълно в мъжкия свят, да го видят „отвътре“ и да вникнат в мъжкия начин на мислене. Учат майките на толерантност и към мъжете, и към свекърва си.

„Децата ме научиха да бъде себе си към днешна дата“

Те са най-гигантският стожер в живота на майката, планина, която се изкачва ежедневно и море, в което тя намира покой. Това, което е най-важно е какво им оставяте и какво оставяте след себе си. Не ги обременявайте с това да са най-важното във вашия живот, а ги научете как да бъдат най-безценното в техния.