Доц. Д-р Добрин Василев завършва медицина през 1998 година. Защитава докторска степен във Варшавската медицинска академия през 2009 година. Има дългогодишен опит в лечението на пациенти, инвазивната диагностика и терапия в областта на кардиологията

Ето какво сподели той за КОВИД-19 пред  zdrave.net: 

Вирусът извади на показ много неща, които до момента си въобразявахме, че са изолирани единични феномени, а се оказа, че обхващат огромна част от обществото ни. Най-притеснителна е липсата на уважение и приемането на ценността на чуждия живот. Оказва се, че съвременната ни ценностна система се гради върху егоизъм, егоцентризъм, хедонизъм и това е по-важно от живота. Досега знаех, че съществува у някакъв процент от обществото, но дори не бях предполагал, че обхваща такава доминираща част. Коронавирусът показа цялото лицемерие на обществото ни.

Какви са надеждите Ви за тази година?

Искам да вярвам, че нещо ще се промени, но очакванията ми не са оптимистични. Очевидно това са процеси, които са протичали през годините и хората са такива, каквито са. Те едва ли ще се променят. 2021 ще бъде годината на реализма. Време е всички да осъзнаят, че животът вече няма да е същият. Ако някой си мисли, че като се ваксинираме, като отпаднат „сухите съчки“,  както казва г-н Мангъров, ще добием някакъв имунитет и ще се върнем към стария начин на живот, много дълбоко се е заблудил. Консуматорският начин на живот, който водехме през последните години, има много висока цена и ще берем плодовете му и през тази година.   

Кое ще е най-голямото ни предизвикателство през 2021 г.?

Може би това, че продължаваме да се опитваме да решаваме медицинска криза с политически средства, а това няма как да стане. Ако вземащите решения и обществото като цяло не разберем, че медицински проблем се решава с медицински средства, ситуацията няма да се промени. Разбирам несъгласието на хората, но то можеше да има значение, ако някой ни питаше. А в случая планетата Земя не ни пита, тя вече ни казва императивно какво трябва да правим. Тук няма право на избор. В тази криза няма място за либерализъм. Изборът се свежда до това дали поемаш огромен риск да умреш, или правиш всичко възможно да останеш жив – за себе си и околните. Да спазваш мерките, които ще те запазят жив, колкото и да ти се струват неприятни и да ти причиняват дискомфорт в хедонистичния ти начин на живот, или да не се съобразяваш и да умреш, защото на вируса му е все едно какво на теб ти е приятно. Трети вариант няма. Изборът между две крайни неща не е добър избор, затова и казвам, че всъщност избор нямаме.

Все пак никаква ли надежда няма хората да осъзнаят това?

Към момента е слаба. Повечето хора не искат да осъзнаят, че 6 месеца след като са изкарали COVID, могат да се заразят отново. Дали това е хронично тлееща инфекция в нас, която сме потиснали и се реактивира след известен период от време, или се инфектираме с друг вариант на вируса, това дори още не го знаем. Това е и причината да трябва да пригодим начина си на живот към тази ситуация. Много хора обаче не възприемат дори приема на медикаменти. Ето пример: една от причините сърдечносъдовите заболявания да са толкова разпространени по света, е липсата на дисциплина у огромна част у хората. Ако след като си диагностициран с такъв проблем, промениш начина си на живот, имаш пълен шанс да елиминираш последствията от заболяването. В момента, в който промениш начина си на хранене, на спане и спреш вредните навици, на практика ставаш здрав човек. Това обаче не се случва, или се случва пренебрежимо рядко. Ние се борим с едни изключително лесни за контрол първични заболявания, но вместо да променят начина си на живот, хората се надяват на хапчета, които магически да ги излекуват.

 Това ли е причината за огромната смъртност от сърдечносъдови заболявания?

Да, това стои в основата. Причината да сме в челните позиции в света по смъртност от сърдечносъдови заболявания е абсолютно същата, поради която доскоро бяхме в челните позиции в света по смъртност от коронавируса. Това е типичният български манталитет. Никой не ни е виновен. Това е начинът на възприятие и отношение на хората към себе си и не виждам как може да се промени през 2021 г. Прогнозата ми не е песимистична, тя е реалистична. Ние сме такива, каквито сме, и ще си берем плодовете от това. Казвам това с такава категоричност, защото съм кардиолог и виждам манталитета и отношението към болестта у мнозинството от пациентите. При кризата с COVID няма как да е различно. Това е предпоставка тя да продължи няколко години и да намали сериозна част от популацията, ако продължава по същия начин. В България смъртността от вируса е между 2% и 3%, което е 30 пъти смъртността от грип. Това означава, че ще имаме надвишение с 16%-17% в годишната смъртност, при това само от една-единствена болест. При положение, че около 45% от хората твърдят, че никога няма да се ваксинират, съответно и никога няма да постигнем адекватен контрол върху тази епидемия. Може би чак през 2024 г. ще утихнат нещата, когато самият вирус се приспособи към нас и ние към него.

Можем ли вече да кажем категорично, че заключението, че има рискови групи и най-засегнати от вируса са възрастните хора и тези с хронични заболявания, е невярно?

Случилото се през тази есен ще даде последици в пълния им размер през следващата заради две неща. Първото е, че вече има все по-категорични данни за хроничен COVID, при който по неясна засега причина хората не могат да се изчистят от вируса. Имам няколко такива пациенти, при които повече от три месеца се наблюдава позитивен PCR. Най-лошото е, че тези хора страдат от хронична умора и задъхване, не могат да работят пълноценно. Второто е, че пациентите, които са изчистени от вируса, в повечето случаи са с хронични увреждания от него на сърцето или белия дроб. Ние тепърва ще видим какво ще ни се изсипе на главите, след като преминем острата фаза на вируса. Над 1/3 от популацията ще е минала до пролетта през тази вироза, а 1/3 са 2 млн. души. Поради огромния брой пациенти виждам какво се е случило с белите им дробове. Точно заради тези аргументи бих искал отново да апелирам българинът да промени отношението към себе си и другите. Това вече е много спешно, този вирус не ни дава време, няма възможност за отсрочка от типа: „Ще спра цигарите от утре“ или „От Нова година минавам на диета“. Искат се осъзнатост и респект към необходимостта от промени в мисленето, емоционалната интелигентност, стила на живот. Основно от това зависи дали утре ще живеем по-добре.

Какво е отношението Ви към ваксините срещу COVID-19?

Това е единственият начин да се овладее пандемията ефективно. Всички досегашни достижения на науката, комплексно, стоят зад безпрецедентната скорост, с която на човечеството бяха предоставени тези ваксини. Отношението към тях също е белег на зрелост – интелектуална и емоционална. Дадох личен пример, ваксиниран съм още в първия ден на имунизациите у нас.