България отстъпва на империята Кърджалийската околия

Съединението получава дипломатическо и международно признание с българо-турската спогодба от 20 януари и Топханенския акт на Великите сили от 24 март 1886 г. Османското съгласие си има цена. България отстъпва на империята Кърджалийската околия. Следват опити за нови разделения, но след Букурещкия мирен договор въпросът за разделяне на България повече не е поставен.

"Успешният акт на Съединението като едно самостоятелно българско дело е резултат от единодействието между различни институции на север и на юг от Балкана. Колкото повече време минава, толкова значението на Съединението като дата става по-важно. Затова през 1998 г. беше обявен за официален празник на страната". 

Това заяви историкът от Софийския университет доц. Стефан Дечев в ефира на Bulgaria ON AIR.

"В повечето столици отдавна си дават сметка, че българското преимущество в Източна Румелия е решаващо", смята той

По думите му предпоставките, които са довели до Съединението, са обстоятелства, свързани с действието на политически фактори на север и на юг от Балкана.

"От 1883 г. политическият живот и от двете страни на Балкана е заклещен под една предварително зададена политическа програма и дневен ред, който се контролира от азиатския департамент при Министерството на външните работи в Петербург, Руското дипломатическо агентство в София и Руското консулство в Пловдив", поясни историкът.

Според него, докато на север от Балкана е поддържан лозунгът "непокътната търновска конституция", а на юг - политическите партии се борят помежду си с лозунга.

"Обединяването на княз Александър I, дейците от Българския таен централен революционен комитет и милицията на Източна Румелия доведоха до единодействието на онези решителни политически фактори, които направиха Съединението въпреки позицията и отрицателното отношение, идващи от Русия", констатира доц. Дечев.

Историкът е на мнение, че Съединението е показало на Великите сили, че българският народ би могъл да бъде самостоятелен политически фактор, а също и че има свои интереси, които могат да бъдат в противоречие с политиката, която отстоява Русия.

"Има още много детайли около Съединението, които не познаваме. Дори основните политически факти не са достатъчно известни на широката общественост", подчерта той.

Доцент Дечев обобщи, че "още на първите парламентарни избори, проведени след Съединението, една от основните теми, представени пред публиката от опозиционните сили, е че нямаме реално Съединение".

"С Топханенския акт българският княз просто е назначен за генерал-губернатор на Източна Румелия. Това обаче е направено само за да не признаят Великите сили, че са принудени да нарушат Берлинския договор. От този момент нататък те оставят българският княз да действа така, както той счете за благоразумно. Злоупотребата с това, че няма Съединение, е използвана единствено за предизборни цели", заключи той.