В Трета световна война сме, но срещу невидим враг.  В богатите държави здравните системите не издържаха, какво да говорим за нашата

Интервю с доц. Маринова за вестник "Монитор": 

Доц. Маринова, в борбата с COVID-19 сте от началото на пандемията. Уморена ли сте?

Уморен е екипът в отделението. Много от колегите се заразиха и отново се върнаха на работа на първа линия, защото няма кой да ги замени. Още през март започнахме да подготвяме нашата COVID структура. Трябваше да създадем съвършено ново отделение, което никой до този момент не беше правил. Нямаше кой да ни каже така ли трябва, сами изградихме стратегията си и организирахме работата. Иначе първият пациент с COVID-19 при нас постъпи през април, но и дотогава отделението работеше. Идваха болни, изследвахме ги, отхвърляхме ги за коронавирус и те продължаваха да се лекуват при други специалисти. През последния месец и половина натоварването много се увеличи. Ако през лятото сме имали по 10-15 пациенти с коронавирус, които обичайно лежаха в отделението, изведнъж станаха 100. В началото започнахме с петима лекари, шест сестри и четирима санитари на доброволен принцип, сега са много повече. Работят анестезиолози, кардиолози, невролози, хирурзи... Когато започна да нараства потокът от болни, се затвориха клиники, за да можем да осигурим легла. Целият последен етаж на болницата е с COVID пациенти. Към момента са 120, на интензивно лечение са 10 души.

Вие имахте „лична“ среща с COVID-19, заразили сте се вероятно в отделението и сега се възстановявате от инфекцията. Уплашихте ли се?

Уплаших се, да! Заболяването е доста коварно. Започва бавно - за няколко дни се развива клинична картина, след което следва светъл период, в който си мислиш, че всичко е наред и си оздравял. Тогава те връхлита т.нар. цитокинова буря. За съжаление, болестта протича на тласъци и дори един човек без симптоми, ако не си почива вкъщи, може да развие клинична картина след седмица-две. Квалифицирам моя случай по-скоро към леките, имах симптоми, но не се наложи болнично лечение. Сега работя от вкъщи, имам достъп до цялата история на пациентите и държим с колегите връзка за терапията. Възможно е след седмица да се върна в отделението. Лошото е, че почти половината от екипа ни отсъства – или са заразени, или са под карантина.

Излекувахте много хора, но някои не успяхте. Помните ли починалите си пациенти с коронавирус?

В началото ги знаех поименно. Мога да кажа за всеки един пациент как сме се борили за живота му. Но през последния месец и половина идват болни, които докарват и след няколко часа си отиват. При тежките случаи е късно да се включва каквото и да е лечение, просто няма време то да подейства. Вече имаме десетина процента смъртност - по 10 души на 100 постъпили си отиват от този свят. Имаме случаи на хора, които дълго време лежат при нас, имаш наблюдения над този човек, подобрява се за седмица в резултат на терапията, радваш се и си казваш: „Ей, сега ще го изпишем, ще се прибере вкъщи“. Но внезапно идва следващо влошаване. Тези случаи са ме разтърсвали най-много – на хора, които дълго време лежат при нас, и въпреки всичките ни усилия завършват фатално. Както и когато си отиват млади хора.

Имате случай и с 27-годишен мъж – най-младата жертва на коронавируса в Русенско.

Много скоротечно протекоха при него нещата. Бързо се влоши, въпреки че направихме всичко възможно, което трябва – включихме противовирусни препарати, интубирахме го, пробвахме въртене по корем, което е най-новото при обдишването на тези пациенти, но усилията ни бяха напразни.

Как мислите – сгреши ли се някъде, за да стигнем до тази ситуация да губим толкова много човешки животи?

Вирусът е много коварен и мисля, че при всички случаи щяхме да стигнем до тази ситуация. С мерките нещата се забавиха във времето. В момента сме във война. Това е Трета световна война, но се борим срещу един невидим враг - този вирус. За жалост, няма траен имунитет към него, казват, че е между два и шест месеца. Може би, докато се създаде някакъв имунитет, вирусът ще мине няколко пъти през нашата популация, ще мутира и ще видим тогава накъде ще отидат нещата. Не мисля, че кризата можеше да се избегне по някакъв начин. Всъщност целта на мерките е да може здравната система да издържи натиска. Виждате какво се случи - в богатите държави системите не издържаха, какво да говорим за нашата.

Как ви промени тази COVID криза?

Честно казано, имам чувството, че изчезнаха всички останали заболявания и само този коронавирус остана. Въпреки че реално те не са изчезнали, все още си ги има, но в момента имам това чувство. Всеки втори пациент, който почука на вратата на нашата болница, е с COVID-19. Вирусът промени хората с ограничаването на контактите. Ето, аз до София не мога да си отида да си видя приятелите, няма пътувания, няма забавления, няма кино, няма театър, нищо няма. Единственото разнообразие е работата. Дори в извънредното положение се радвах, че ходя на работа, като гледах моите близки, които не са лекари, как си стоят вкъщи. Но смятам, че обществото свикна с този начин на живот.

Пулмолог сте с добър опит. Кое ви изненада в тази нова болест, която засяга тежко белите дробове?

Моята практика до пандемията е била изцяло в специализирана клиника по белодробни болести, която бе основно с насоченост към редките белодробни болести, каквито са фиброзите и васкулитите. Имахме, разбира се, и случаи от останалата белодробна патология. Клиниката е водеща по белодробни фибрози и васкулити, затова много използвахме кортикостероиди, защото това е едно от основното лечение при тези случаи. Това, което ми направи впечатление при тази вирусна COVID пневмония, беше, че се развиват тежки белодробни фибрози след преболедуването й, което я прави необичайна. Такива фибрози се развиват при грипни епидемии, при пациенти, които са с остър респираторен дистрес синдром и при които се налага белодробна вентилация и интензивно лечение. Но при COVID-19, при тежките случаи, впоследствие се развиваха именно такива фибрози. След което аз реших, че ако включим кортикостероидите по-рано в лечението, може би тези хора няма да развият фибрози впоследствие. И наистина така се оказа. Пациенти, които имахме възможност да контролираме на втория и третия месец след изписването, за да видим дългосрочния ефект от лечението, дори тези с тежките пневмонии, нямаха трайни изменения и увреждания на белия дроб и нормално продължиха живота си. Излязоха и изследвания в тази насока, че кортикостероидите са изключително важни в лечението на тежките COVID пневмонии.

Какво искате да кажете на тези, които не мислят за живота на медиците, не мислят за онези хора, които си отидоха от нас, и за другите, които вероятно ще си тръгнат?

Невярващите бих поканила в отделението да работят като санитари. Няма световна конспирация, нещата се случват наистина. Нека да дойдат да видят, имаме нужда от помощ. Няма да казвам какво им е на санитарите – особено в началото, 24-часови дежурства, в които не можеш да седнеш. Постоянно трябва нещо да се върши – дезинфекция най-малко по четири пъти на ден, пране, сушене...

Какъв е вашият съвет към хората?

Единственият начин да се предпазят са маските, строга дезинфекция и хигиена и спазване на дистанция. Това може да спаси човешки животи. Моят съвет е, който има симптоми, макар и леки, да си стои вкъщи за седмица-две и да не разпространява заболяването. При болшинството от случаите то преминава за две седмици като една настинка. Много е важно да се почива. И тук не става дума само за разпространение за заболяването. Самият организъм отслабва от тази зараза и е податлив на всякакви други инфекции. И след преболедуването е необходимо възстановяване, защото може да се развие т.нар. постковиден синдром. Той включва една обща отпадналост, температура докъм 37 градуса и това може да продължи няколко месеца. Затова най-добре е да се почива няколко седмици вкъщи, за да няма след това такива проблеми.

Ваксината ще ни спаси ли, вие ще си сложите ли?

За момента имам имунитет, след това, може би, ще се ваксинирам. За да има някакъв ефект, трябва 80 процента от населението да се ваксинира, за да се предпазят останалите 20. Това е т.нар. групов имунитет.

Ще дадете ли кръв за лечение на болни с COVID-19?

Още не знам колко е изразен имунитетът ми, но ако се налага, ще дам. Започнахме и ние съвсем отскоро да прилагаме този метод. Плазмата е важно да се влее в първите дни, когато пациентът все още няма антитела и организмът му се бори с вируса. Антителата могат да помогнат да се „залови“ вирусът и да се елиминира от организма по-бързо. Има огромна нужда сега от кръвна плазма, надявам се да се разкрият повече центрове в страната. Важно е, защото ще се спасят човешки животи.

Визитка:

-Родена е в София

-Завършила е Медицинския университет в София през 2008 г. с награда „Златен Хипократ“ за отличен успех

-През 2013 г. придобива докторска степен по медицина

-През 2014 г. придобива специалност „Пневмология и фтизиатрия“

-От 2014 г. до 2017 г. е асистент, от 2017 г. – главен асистент, а от октомври 2019 г. – доцент по белодробни болести към Катедрата по белодробни болести на Медицинския университет – София, МБАЛББ „Св. София“

-От февруари т.г. работи в УМБАЛ „Медика“ в Русе, където оглави COVID отделението