Тази година житният режим започва на 1 февруари.

Утре хиляди последователи на Петър Дънов ще започнат най-строгия етап от режима – 10 дни, в които менюто включва жито, ябълки, орехи, мед. Спазването на определен хранителен режим обаче не е за всеки.

„Трябва да съобразяваме храните и храненето към човека, а не обратното – човека към определена комбинация храни“, споделя пред FN доц. д-р Лалка Рангелова, дм Отдел „Храни и хранене“ към Национален център по обществено здраве и анализи.

– За кои хора житният режим е противопоказен?

– Класически прилаганият житен режим по своята същност е алтернативно редуцирано хранене, характеризиращо се с ограничен внос на енергия и хранителни вещества. Продължителността е различна, като най-дългия период от време е 30 дни. Това което се разрешава по време на 10 –те дни строг житен пост е 100 г жито, 3 супени лъжици мед, 3 ябълки и 9 ореха. Така изброените продукти съдържат предимно въглехидрати, които са с най-голям дял при изграждането на нашето меню. Тъй като при изгарянето на 1 грам въглехидрат се отделят 4 ккал енергия, то този режим в никакъв случай не е нискоенергиен, което го прави неприемлив по отношение на загубата на тегло. 

И както много точно д-р Моминска споменава пред 24 часа, енергийното съдържание на една такава диета е 1700 ккал/ден, и като имаме предвид, че основната обмяна на веществата за жени е средно 1200 ккал/ден, а за мъже е средно 1500 ккал/ден (това е енергията която е необходима на тялото всъстояние на покой), то с този режим спокойно ще си докараме само дефицити и сериозен стрес за организма.

Режимът не включва пълноценни белтъци, а всички знаем че те са градивните елементи на клетките, което го прави изключително небалансиран по отношение на вноса на белтъци.

Поради ниския прием на плодове и пълната липса на зеленчуци режимът е беден на едни други ценни хранителни вещества – витамини и минерали. Ето защо, така описаният непълноценен режим е изключително опасен за растящия организъм –децата от всички възрасти, бременни и кърмещи жени, болни от остри заболявания и болни с хронични заболявания като диабет, стомашно-чревни заболявания и др.

– Какви са ползите от режима и съчетаването на жито, мед и ябълки?

– Клиничната диететика се развива с все по-бързи темпове и днес ние знаем, че храненето е един от водещите рискови фактори, които определят нашето здраве и работоспособност. Подходящото здравословно и балансирано хранене може да доведе до отлагане във времето и дори да предотврати появата на генетични болести, към които има предположение.

При съставянето на лечебни диети, днес се отчитат много фактори, като биохимичните закономерности в усвояването на хранителните вещества при здравия човек и респективно отклоненията в тези закономерности при болния човек. Все по-често в клиничната диететика говорим за индивидуализиран хранителен режим, създаден за конкретен човек или съобразяваме храните и храненето към човека, а не обратното човека към определена комбинация храни като мед, ябълки и жито.

– Как човек трябва да излезе от този режим, за да бъде преходът към нормалното хранене плавен и безопасен за организма?

– За науката хранене и диететика не са чужди т.н. „контрастни дни“, които се прилагат на фона на индивидуален диетичен режим. Това се кратки времеви периоди в които се консумират храни с определен състав.

Постепенното включване на количествено и качествено различни хранителни режими води до промени в интензитета на обменните процеси с положителна реакция за целия организъм. Такива дни с успех се прилагат при много заболявания, но те се предписват и контролират от лекар с познания по хранене и диететика и се осъществяват с активното съдействие на пациента.

От еволюционна гледна точка човешкият организъм не толерира стреса свързан с дефицити и липса на храна, на това той реагира както и при свръхприем на храни – складира запаси.

– В този период на годината и предвид пандемията кои са най-подходящите начини за изчистване на организима след свръххраненето по празниците?

– Празниците, дори и в период на пандемия са времето, което прекарваме с близките си и което обичайно е свързано с прием на много храни и напитки. Празниците не би трябвало да са свързани с драстична промяна в нашия модел на хранене т.е. храненето ни трябва да остане здравословно и балансирано.

Здравословно е разнообразното хранене, с ежедневно включени храни от всички основни групи, а не предимно от групата на месото и групата на захарните и сладкарски изделия, поляти обилно с алкохол.

Не бива да забравяме, че някой от традиционните ни храни са богати на сол, като бяло саламурено сирене, туршии, осолена сланина и др. поради което трябва да се консумират внимателно от лица с риск за хипертония, бъбречни и сърдечно съдови заболявания. С алкохолът не трябва да се прекалява по всяко време, както и да не се смесват различни видове от него.

Първото нещо което трябва да направим е да се върнем към обичайния си режим на хранене. Второ да нормализираме порциите си, а ако сме вдигнали теглото си да ги намалим с 1/3 част. Много е важно храните, които консумираме да са от проверени източници с високо качество. Да наблегнем на готвените храни и да сведем до 1 път седмично захарните и сладкарските изделия.

Добър вариант на редуцирано хранене са т.н. разтоварващи дни.

Те се характеризират с прием само на плодове, на плодове и зеленчуци, на плодове и мляко и други варианти препоръчани от диетолог.

Плодово-млечен ден: средно 1 кг плодове на ден се приемат на 3-5 равни порции (5 х 200г) + 1 чаена чаша кисело мляко. Между храненията се пият достатъчно течности – над 2 литра на ден под формата на вода или билков чай.

Прилагането на един разтоварващ ден седмично е свързано с благоприятен ефект, защото алкализира организма и подпомага елиминирането на токсичните вещества и метаболити.

Утре очаквайте втората част от интервюто с доц. д-р Лалка Рангелова, в което дава ценни съвети за здравословно хранене по време на боледуване и как да си набавяме чрез храната нужните витамини за подсилване на организма.