Ако откраднат колата, която си взел на лизинг, продължаваш да дължиш вноските, а противозаконното ѝ отнемане не води до разваляне на договора.

Това постанови състав на Върховния касационен съд (ВКС) в решение по чл. 290 от Гражданския процесуален кодекс, пише правният сайт Lex.bg.

Върховните съдии Емилия Василева (председател на състава), Костадинка Недкова (докладчик) и Анна Баева допускат до касация спор между две фирми за вноските за лизинг за открадна кола, за да отговорят на два въпроса, които са от значение за развитието на правото. Първият е дали правилото в Търговския закон (чл. 343), че рискът от случайното погиване или повреждане на вещта е за лизингополучателя, обхваща и случаите на противозаконно отнемане и кражба. А вторият е дали кражбата е основание за разваляне на договора за лизинг по право, тъй като задължението на едната страна се е погасило поради невъзможност за изпълнение (чл. 89 от Закона за задълженията и договорите).

Делото е заведено от лизингово дружество, което настоява фирма, с която е сключило договор за лизинг на кола на 30 юли 2009 г., да бъде осъдена да му плати вноски за над 60 000 лв. Лизингополучателят обаче отказва, тъй като само няколко дни след като е взел автомобила – на 6 август 2009 г., той е откраднат. Колата е намерена година по-късно в Полша, а през 2011 г. е предадена на лизинговото дружество. През април 2012 г. то пише на фирмата-лизингополучател, че му дължи над 60 000 лв. от падежиралите до момента вноски по лизинга.

Спорът стига до ВКС по жалба на лизингодателя, тъй като втората инстанция – Софийският апелативен съд (САС), отхвърля иска му. САС приема, че договорът за лизинг е прекратен заради противозаконното отнемане на автомобила и ответникът не дължи вноски за периода, в който не го е ползвал.

Апелативните съдии сочат, че с кражбата е настъпила обективна невъзможност лизингодателят да изпълни задълженията си – да осигури свободното ползване на вещта в срока на договора и да прехвърли на лизингополучателя собствеността на веща в уговорения срок, а това води до разваляне на договора по право, на основание чл.89, ал.1 ЗЗД. Така втората инстанция стига и до извода, че няма неизпълнение от страна на лизингополучателя.

САС твърди, че в случая не може да се приложи правилото на чл.343 ТЗ, тъй като вещта нито е погинала случайно, нито е повредена, за които случаи говори тази разпоредба. Освен това апелативните съдии са прегледали и общите условия на лизинговото дружество и са установили, че в тях са изредени серия от хипотези, при които лизингополучателят носи риска и трябва да продължи да си плаща, но сред тях не е изрично посочено противозаконното отнемане на автомобила от трето лице.

Съдиите Василева, Недкова и Баева припомнят, че при двустранните договори общото правило е, че рискът се носи от длъжника (чл. 89 ЗЗД). При настъпване на пълна невъзможност за изпълнение договорът се прекратява по право занапред, страните се освобождават от задълженията си, като рискът се носи от длъжника, тъй като понесените от него вреди остават за негова сметка.

След връщането на откраднатата кола на лизингодателя и ако той не е я предостави пак за ползване на лизингополучателя, обаче не му се дължат вноски.

Затова и ВКС не признава целия иск на лизинговото дружество, а само за вноските от кражбата на колата до намирането ѝ и връщането ѝ от Полша през 2011 г.