Почти след 18 г. обвиниха съпруга за смъртта ѝ.

Донка Русева от ямболското с. Коневец изчезна безследно през нощта на 10 срещу 11 ноември 1998 г, пише 24 часа.

По това време тя и съпругът ѝ Колю работят като пастири и общи работници в селското стопанство в радневското с. Ковачево, област Стара Загора.

Почти 18 г. по-късно - през март т.г., мъжът бе задържан и обвинен за смъртта на жената. Според обвинението Колю убил жена си по особено жесток и мъчителен за жертвата начин, най-вероятно с удари с твърд предмет по главата и тила, после скрил тялото.

На 22 март състав на окръжния съд в Стара Загора наложи на обвиняемия “задържане под стража”. Служебният адвокат на арестувания Теньо Диков каза, че няма да обжалва мярката, макар законът да му дава това право, “за да не се вдига излишен шум”.

“Моят клиент не се признава за виновен”, допълни пред “24 часа” адвокат Диков.

Наблюдаващият прокурор Христо Мишов засега не казва подробности около разследването, което продължава. Дори по негово настояване заседанието за мярката за неотклонение на Колю Русев се гледа при закрити врата.

Историята започва да се разплита през есента на 2014 г., когато местен фермер купува някогашните текезесарски складове в Ковачево, които местните хора години наред ползвали като сушилни за тютюн и държали в тях зърно.

Човекът започнал мащабен ремонт, за да превърне складовете в гаражи за селскостопанската си техника.

“В една от клетките повдигнахме бетонен панел и се натъкнахме на човешки останки. Явно бяха на жена - част от дрехите бяха запазени, косата, имаше дори пръстен, но не златен. Личеше, че плъхове са разнасяли останките. После съдебният лекар каза, че мястото било такова, че позволило тялото да се мумицифира”, разказа открилият зловещата находка механизаторът Динко Динев.

Тогава в Ковачево си спомнили, че преди 18 г. от селото им изчезнала 55-годишната тогава Донка Русева - дребничка и много мургава жена.

С мъжа си Колю те дошли от ямболското с. Коневец и се хванали на работа към селскостопанската бригада в Ковачево. Живеели във фургон на 20-ина метра от складовете в стопанския двор.

Разследващите установили самоличността на мъртвата след ДНК анализ, те взели биологичен материал за сравнение от двама от синовете на жертвата. В Коневец донесли за разпознаване останалите от нея предмети, открити до костите - пръстен, часовник, гривничка.

Приживе Донка, която била с 2 г. по-възрастна от мъжа си, родила на Колю общо 7 деца - 6 момчета и 1 момиче. Сега са живи 5-има от синовете.

В Коневец разказват, че през всичките тези години децата все питали баща си къде е майка им, но

Колю си държал на своето: жена му била избягала с неизвестен циганин през нощта на 10 срещу 11 ноември 1998 г., дори била взела със себе си 300 лв. от неговите пари. 

“Тогава като наш жител я дадох за национално издирване, но не се откри нищо”, спомня си и кметицата на Коневец Йовка Желева.

Явно по онова време никой не се е сетил, или не е пожелал, да претърси основно близките до фургона складове. Тялото било в дупка под бетонен панел, направена, за да минава през нея топъл въздух при сушенето на тютюна.

През голяма част от времето панелите били покрити с черна гумена лента, отпадък от близкия рудник на мини “Марица - изток”, върху която разстилали оставеното за съхранение зърно.

Колю Русев е роден на 10 ноември 1945 г. В родното си с. Коневец разказвал, че във фаталната вечер празнувал рождения си ден. Съселяните му го определят като кротък човек, но с лошо пиянство.

След яка почерпка навън той се прибрал при половинката си, която го посрещнала с постна гозба от зелен фасул - по ямболския край го наричат райкин боб.

“С райкин боб ли ще ме гощаваш?”, кипнал рожденикът и кавгата била готова. После, разказвал мъжът, легнал да спи, а на сутринта Донка вече я нямало, нямало ги и 300 лв. от семейната каса.

И така - чак до есента на 2014 г.

Според обвинението нещата са се развили малко по-различно: пияният и вбесен Колю грабнал твърд предмет, най-вероятно топора, с който и след това рядко се разделял, и убил жена си с няколко удара по главата и врата.

След това се отървал от тялото, като го положил под панела в близкия склад.

Сега тези панели с формата на траверси са нахвърляни наблизо до ремонтирания склад. Всеки от тях вероятно тежи към 50 кг и повече.

Една от защитните тези на дребничкия Колю била, че сам няма как да повдигне подобна тежест, за да скрие тялото на Донка.

Имал ли е обаче съучастник или съучастници - отговор на този въпрос търси следствието.

“Минало е много време и повечето от свидетелите са починали и това затруднява работата по случая”, казва по този повод адвокат Теньо Диков.

Отдавна са покойници например и двамата пазачи по онова време на стопанския двор, които може да са станали неволни свидетели и дори съучастници в престъплението, особено при скриването на трупа.

Няколко месеца след като изчезнала жена му, Колю Русев напуснал завинаги Ковачево, тъй като се сбил с един от местните.

Когато се върнал в Коневец, бил с посинено око, забелязали съселяните му.

Мъжът до последно живеел бедно в една от 5-те къщи в Коневец, известна като горунските къщи. Те били строени през 1958 г., когато директор на тукашното Държавно земеделско стопанство бил прочутият партизански командир и душманин на Тодор Живков Иван Тодоров-Горуня.

ДЗС-то давало хляб на много хора от региона, сред тях и родителите на Колю. Самият той се хващал на различни работи - бил и в горското стопанство, пазач по селата, пастир на частно.

Вече е 70-годишен, преди време успял да вземе почти социална пенсия от 120 лв. Изкарвал по нещичко, тъй като местните му имали доверие и го викали по къщите и дворовете си да им помага - не крадял и не се замесвал в скандали.

Но явно му било неприятно, когато децата му постоянно го питали за майка си. Веднъж дори посегнал с топора към сина си Бончо и го ударил лошо по ръката след подобен въпрос - било преди 10-ина години, не са забравили в Коневец. 

Бил в лоши отношения със синовете си, които не живеят в селото и не поддържат връзки с него. Дори за ареста му те научили от медиите.

Колю Русев получил призовка да се яви в полицейското управление в Раднево и там бил задържан. Преди това бил разпитван. Не е ясно кой го е заблудил, но бил твърдо убеден, че след като е навършил 70 г., няма как да го вкарат в затвора.

Във времето от откриването на останките на Донка през есента на 2014 г. до обвиняването му в убийство през март 2016 г. мъжът бил видимо спокоен. Дори ходил при кметицата Желева да пита дали сега няма да му дадат вдовишка пенсия - добавка към неговата, след като вече било доказано, че жена му е починала.

Преди това се опитвал да взема и социални помощи, но нямал право, тъй като по закон дълги години се водел по семейно положение женен, макар съпругата му да била в неизвестност.

Тъкмо тази неизвестност станала причина убийството на Донка Русева да бъде разкрито почти 18 г. по-късно.

Криминалисти обясняват, че докато няма труп, не може да се говори за доказано убийство.

Самата Донка била от ямболското с. Черган, но там вече нямала близки. Родена е през юли 1943 г. Костите ѝ все още не са намерили покой, тъй като били необходими за разследването.

Най-вероятно останките на жената ще бъдат погребани в Коневец, където бил нейният последен постоянен адрес.