Слави Трифонов направи всичко възможно предишното Народно събрание да съществува 9 дни

Партиите на промяната не са определящи за избора на правителство нито в предишния, нито в сегашния парламент. Съществено, решаващо значение за излъчване на кабинет имаше “Има такъв народ”, обаче, те и техният лидер Слави Трифонов не желаеха да има правителство и това е причината да няма кабинет. Това каза в студиото на “Още от деня” по БНТ заместник-председателят на Народното събрание Татяна Дончева - народен представител от "Изправи се БГ! Ние идваме!”. “Демократична България” и "Изправи се БГ! Ние идваме!” имаха всичкото желание да има правителство, но тяхната електорална тежест, така както е решил суверенът, е съответно 34 и 13 мандата, което ги прави без решаващо значение за излъчване на правителство”, подчерта тя.

Според нея и двата състава на кабинет, предложени от “Има такъв народ”, са включвали “хора, които не могат да се справят с такива задачи, нещо повече - тези хора ще изпълняват решения на други хора”, което прави невъзможна подкрепата на “Демократична България” и "Изправи се БГ! Ние идваме!”. Слави Трифонов направи всичко възможно предишното Народно събрание да съществува 9 дни, макар че за два-три месеца можеше да се приключи с неща, декларирани от всички като важни, отбеляза тя. “Отговорността за пълната катастрофа за първия мандат на Слави Трифонов и за следващия опит в предишния парламент е изцяло негова. Действията му нямат никакво логично обяснение, освен с пълно нежелание да има правителство. Не може да пратите хора, които не желаят да има парламент и правителство, и да се сърдите на някого другиго”, категорична беше Дончева.

По думите ѝ никой политически субект не е успял да проведе нормален разговор със Слави Трифонов..“Ние сме направили всички възможно, за да дадем възможност на депутатите от “Има такъв народ” да си излъчат хора, да могат за излъчат реално решение в самата парламентарна група. Ако тези хора не иска или не могат, защо хвърляте вината върху нас”, запита Дончева. За нея Корнелия Нинова и други “са представяли желаното за действително”, а “доброто желание е било тълкувано отстрани като надежда, че това може да се случи”. В крайна сметка това не се увенча с успех, обобщи тя.