Текущите екологични проблеми на Русе и продължаващите спорадични обгазявания на града отдавна не са новина.

В последните години се изписаха тонове мастило по темата. Подклаждан целенасочено от определени журналисти, но и с основание, общественият интерес бе прикован към завода „Монтюпе“, сочен едва ли не като единствен замърсител на въздуха. В същото време, един доклад до Областния управител на Русе за извършена проверка на площадката на бившия Комбинат за тежко машиностроене някак си е изпаднал от фокуса на медийното внимание и подробностите от него, година по-късно, все още не са видели бял свят. Екипът на „ФРОНТАЛНО“ го прави обществено достояние в неговата цялост, защото смятаме, че информацията, съдържаща се на тези девет листа, е от особена важност и допълва тревожната картина на екологичната обстановка в района.

Някъде зад крайпътния гъсталак по шосето за Силистра, на десетина километра от центъра на Русе, тихо расте гора от резервоари за горива и други химически субстанции. 31 комина, без монтирани пречистващи филтри, пушат и отделят в атмосферата незнайни вещества. Оранжеви производствени води се изтичат в Дунава през фекалната канализация. Няма пречиствателна станция. Съборена е отдавна. По прашните заводски плацове се търкалят бидони с леснозапалими течности, във въздуха се носи смрад. Работници са в ежедневен досег с канцерогенни, мутагенни, токсични вещества… Липсва противопожарен и авариен план на зоната на бившия Комбинат за тежко машиностроене /КТМ/. Една производствена авария, не дай Боже, може да доведе до екологична катастрофа с невиждани досега последици.

Такава картина рисува доклад до Областния управител на Русе от проверка, извършена от междуведомствена комисия на територията на бившия КТМ в периода 18-22 май миналата година. По същество този 9-страничен документ /пълният му текст е публикуван по-долу/ е от особен обществен интерес и представя само върха на айсберга от трупаните с години проблеми. Докладът не е обнародван в публичното пространство и не е бил обект на журналистически интерес досега. Екипът на „ФРОНТАЛНО“ го получи като част от материалите по течащото дело за спряното разширение на производството на битум и гудрон на фирма „Полисан“ АД, срещу която в съда се борят жители на град Мартен, представлявани от екосдружение „Дунавски регион“ и партия „Зелените“.

20 години безхаберие от страна общинската и държавната власт доведоха нещата дотам, че площадката на КТМ да се превърне в частен анклав – територия, на която, изглежда, държавните контролни органи нямат власт и където законите не важат. Няма иначе друго обяснение, защо в доклада „КТМ“ е посочено, че половината от проверяваните фирми са построили незаконни инсталации, а „Булмаркет ДМ“ ООД и „Полисан“ АД са продължили към момента на проверката да строят нови мощности за химическо производство без одобрен проект и без строително разрешение – нещо, което просто е задължително по закон. А как да си обясним факта, че нито един от комините на предприятията в завода няма пречистващ филтър и че към нито една от фирмите на територията на КТМ няма изградена пречиствателна станция?

Поглед към „долината на химията“ на площадката на КТМ откъм пътя Русе-Силистра е възможен само през зимата, когато листата на дърветата и храсталаците са окапали.

Комунистическата власт взема решение за построяването на КТМ край Русе през 1976 г, а откриването му е през 1985 г. Идеята тогава била да бъде устроено производство на едрогабаритни машини и модули за нефтодобивната, газодобивната, рудничарската и енергийната промишленост. Русе бил избран поради местоположението си на река Дунав. При наличието на изградено собствено пристанище на територията на КТМ, големите модули е трябвало да се товарят на кораби и да се изпращат в СССР, на чийто огромен пазар да се пласират.

С типичната си грандомания комунистите наливат огромни суми пари за построяването и оборудването на някогашния соцгигант. Предвид вложените колосални инвестиции, КТМ не излиза „на печалба“ до края на режима, а според някои специалисти, така и никога не е заработил с първоначално предвидения си капацитет.

След падането на комунизма, държавата спира дотациите за КТМ, а липсата на външни пазари при разпадането на СИВ обрича комбината на гибел. След 1997 г. започва ликвидацията на КТМ, който е раздробен и е продаден на отделни части. Сред новите собственици са хора, все свързани с бившата комунистическа партия и нейната номенклатура. За основна действаща фигура в този процес се сочи бившият заместник генерален директор на КТМ Димитър Калчев. Той е човек от едно от най-високите нива в Държавна сигурност, използван на „отговорна работа“ зад граница през 70-те и 80-те. „Русенският Луканов“ има най-главната роля на местно ниво по времето на „прехода“, през който той беше шеф клона на фалиралата Кредитна банка, местен главен мултак и покровител на силовите групировки в града, два мандата кмет, след това министър в правителството на Величеството. Оттогава за Русе се говори като за „първи частен град“, който е собственост на Калчев и на неговата фамилия и приближени. След смъртта му през 2008 г. следва преструктуриране на активите му и преразпределението им по линия на бившата Държавна сигурност.

Така дясната ръка на Калчев в КТМ Станко Станков е „назначен“ да коли и беси на територията на бившия гигант на социалистическата промишленост. Представляваната от него фирма „Булмаркет ДМ“ ООД е, както се казва, на входа и на изхода, заела стратегическите инфраструктурни обекти – пристанище, жп терминал, складови бази, канализация и др. Разследване на сайта bivol.bg през 2015 г. доказа, че мажоритарен собственик на фирмата е печално известният кипърски гражданин Геориус Георгиу, който чрез няколко офшорни фирми е краен получател на необезпечени кредити в размер на 1,3 милиарда лева от Първа инвестиционна банка. През фирми от империята на „Булмаркет“ са били получени 106,6 милиона лева от тази сума.

Разследване от края на 2011 г. на тв журналистката Валя Ахчиева показа нагледно, как е възможно да се разтоварва гориво на пристанището на „Булмаркет“ без присъствието на митнически служител и посочи възможността камиони цистерни да напускат безпрепятствено територията на КТМ към вътрешността на страната без горивото да влиза в данъчен склад и да се плащат мита и акцизи.

В продължение на същото разследване Ахчиева показа и танкер, собственост на намиращата се на площадката на КТМ фирма „Полисан“ АД, който разтоварва част от горивото на борда си и после мистериозно изчезва, за да се върне да доразтовари остатъка от горивото десетина дни по-късно.

Освен съмненията за контрабанда, в средата на 2015 г. стана ясно, че кораби на „Булмаркет“ са нарушили международното ембарго в Крим, след анексирането му от Руската федерация и са товарили гориво от там. Това доведе до включването на тези кораби в „черния списък“ на Украйна.

Замислена единствено като машиностроителна и складова площадка по времето на комунизма, зоната на КТМ в последните 20 години практически излиза извън контрола на общинските и държавните власти. В това безвремие започват да никнат един след друг заводи от химическата индустрия, чието място изобщо не е там, поради високите рискове, съпътстващи характерното им производство и непосредствената им близост до град Мартен. Към 2015 г. на площадката функционират 39 фирми, от които 13 са от химическата индустрия или развиват дейност, от която могат да възникнат опасни последици за здравето на хората и за околната среда.

Проверката на територията на КТМ е инициирана от Областния управител на Русе Стефко Бурджиев след многобройните оплаквания на граждани на Русе и Мартен за неприятни миризми във въздуха на двете населени места. В назначената за целта междуведомствена комисия влизат представители на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ), Регионалната здравна инспекция (РЗИ), Регионалната дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (РД ПБЗН), Община Русе, Басейнова дирекция Дунавски район – Плевен, Водно бюро – Русе, Дирекция „Инспекция по труда“ и на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор. Източници на „ФРОНТАЛНО“ посочват, че проверяваните фирми са били предварително предупредени и някои от тях са спрели производствените си инсталации – нещо, което се потвърждава и в доклада.

Сред основните проблеми е незаконното строителство на обекти за химическата индустрия, за които е посочено, че „в Община Русе няма данни за разрешително за строеж“. Това води и до липса на оценка за въздействието върху околната среда /ОВОС/ на тези химически инсталации. Друг главен проблем, посочен в доклада, е съхранението на опасни химически вещества при крайно неподходящи условия, често под открито небе. Освен това, има сериозни проблеми с отпадните производствени води, водещи до системно замърсяване на река Дунав. И най-тревожният извод е наличието на условия за възникване на производствена авария, при която, според самия директор на РИОСВ Лилия Атанасова, по „ефекта на доминото“ биха могли да бъдат засегнати други химически производства на територията на КТМ и това да доведе до екокатастрофа със сериозни последици за хората, почвите, въздуха и водите. И всичко това – на метри от първите къщи на град Мартен и на само няколко километра от първите жилищни квартали на Русе.

„Интензивно миришещите вещества [от площадката на КТМ – фирма „Олео Протеин“ ЕООД] при определена посока и скорост на вятъра създават дискомфорт за населението на Русе и Мартен.“

Лилия Атанасова, директор на РИОСВ-Русе, 5 юни 2015 г.

Фирма „Булмаркет ДМ“ ООД е започнала строеж на четири броя резервоари на площадката си за изграждане на терминал за съхранение на втечнен природен газ без разрешение на строеж. Друга фирма, собственост на „Булмаркет ДМ“ ООД, е „Олео протеин“ ЕООД, в която се произвеждат технически растителни масла от рапица и слънчоглед. Инсталацията им за производство има 25 броя изпускащи устройства. При лоши метеорологични условия, същите се явяват източник на неприятни миризми. Докладът посочва още, че в „Олео протеин“ ЕООД се работи със смеси и вещества, които имат токсично, мутагенно или канцерогенно действие. В Община Русе няма издадени разрешения за строеж на този завод.

При проверка на инсталацията за производство на биодизел и глицерин на фирма„Оберьостерайхише Биодизел – България“ ЕООД е установено, че инсталацията за производство на биодизел е спряна, като за това РИОСВ не е уведомена. Проверяващите установяват, че е монтирана инсталация за обработка на соапщок – отпаден продукт, получен при неутрализацията на растителните масла. Оказва се, обаче че РИОСВ не е уведомена за монтирането на тази инсталация. На площадката на фирмата няма склад за съхранение на опасни химически вещества и суровини. За целта „Оберьостерайхише Биодизел – България“ ЕООД ползва такава площадка в складово помещение на „Олео Протеин“ ЕООД, която не отговаря на Наредбата за съхранение на опасни химически вещества и суровини. Фирмата е сочена в публичното пространство като „австрийска“, вероятно поради характерното си име. Всъщност, проверка в Търговския регистър показва, че дружеството е собственост на българската фирма „Афина“ ЕООД, със собственик Димитрин Стефанов. „Oberösterreichische Biodiesel” GmbH е завод за производство на биодизел, разположен на територията на пристанище Еннс в Австрия. Съществена подробност, обаче, е, че този завод бе закупен през 2010 г. от „Булмаркет ДМ“ ООД, така че австрийската връзка се връща пак на територията на КТМ при Станко Станков, дясната ръка на покойния вече Димитър Калчев. Безобразията в „Оберьостерайхише Биодизел – България“ ЕООД не приключват с незаконното строителство на този завод. Комисията посочва още, че е установено складиране на открито на голямо количество контейнери с присадки за биодизел и с фосфорна киселина, което е съществено нарушение на противопожарните изисквания, тъй като съдържанието на контейнерите е силно запалимо. Част от тези контейнери са разположени близо до резервоар със солна киселина, което крие съществен риск за възникването на пожар.

„По фактор „опасни химически вещества” са идентифицирани група предприятия/съоръжения [на територията на КТМ] с нисък и висок рисков потенциал, за които съществува риск от аварии и опасност от възникване на ефект на доминото, предвид близостта им и наличните количества опасни химически вещества.“

Лилия Атанасова, директор на РИОСВ-Русе, 5 юни 2015 г.

При проверката в „Полисан“ АД – рафинерия за преработка на нефт и нефтени продукти и производство на битум и гудрон, е установено, че голяма част от смесите и веществата, ползвани при производството имат „канцерогенно или мутагенно, и токсично за репродукцията въздействие върху човешкия организъм“. Установено е на място, че „Полисан“ АД е започнал изграждане на нова инсталация, за която няма както проектна документация, така и разрешение за строеж.

Няма данни за разрешения за строеж и на площадката за съхранение и зареждане на технически газове на фирма „Лео Газ“ ЕООД, която се явява търговски представител на „Месер България“ ЕООД.

Установен е проблем с противопожарната инсталация на фирма „Матаги“ ЕООД, която има складово стопанство за дизелово гориво на територията на КТМ. За фирмите „Лукойл България“ ЕООД и „Ромпетрол България“ АД е посочено, че площадките им представляват източник на емисии въглеводороди в атмосферния въздух.

На площадката на фирма „Фибран България“ АД, производител на пластмасови изделия, е установено, че на дворната му площ е складирано голямо количество готова продукция, което е нарушение на правилата и нормите за пожарна безопасност. Друг сериозен проблем при тази фирма е липсата на промишлена канализационна система за химически замърсени води.

Сред фирмите, за които няма разрешителни за строеж на обектите им са „Екогалваник“ ЕООД и „ПИХ индъстри“ АД. За фирма „Строително оборудване“ ЕООД /“Атлас Копко Лифтън“ ЕООД/ е отбелязано, че се работи с химични смеси и вещества, някои от които имат „сенсибилизиращо и дразнещо, също така и мутагенно и токсично за репродукцията въздействие върху човешкия организъм“.

Резултатите от проверката бяха обсъдени на среща при Областния управител на 5 юни миналата година. От публикувания протокол научаваме, че според директора на РИОСВ Лилия Атанасова емисиите във въздуха от площадката на КТМ при отделянето на миришещи вещества са причина за дискомфорта, усетен многократно от населението на градовете Русе и Мартен. И още, че в Общия градоустройствен план на Русе е заложена мярка за максимално намаляване на вредните производства в зоната на КТМ. А в същото време една от фирмите, „Полисан“ АД, предявява искания за десетократно разширение на производствените си мощности.

Докладът „КТМ“ е свидетелство за 20-годишното безхаберие на контролните органи, позволили изграждането на малка „долина на химията“ под прозорците на жителите на град Мартен. Ограничаването на необузданите амбиции на „индустриалците“ от площадката на КТМ е работа на Общината и на съответните държавни контролни органи. Доколко, обаче, може да сме сигурни, че общинските и държавните служби няма да колабират под натиска, силов или корупционен, на същите тези „индустриалци“?

Ето и пълният текст на Доклада „КТМ“: