"Това е най-тежката криза от Втората световна война насам."

Американската мечта се превръща в кошмар. Безредиците след смъртта на Джордж Флойд и пандемията изваждат на показ дълбокото социално неравенство в САЩ.

САЩ затъват във вълна от насилие. От Калифорния до Ню Йорк, от Минеаполис до Тексас: през последните дни в над 75 града имаше тежки размирици и сблъсъци. В Ню Йорк видяхме подпалени полицейски коли, в Лос Анджелис и на други места - плячкосани магазини.

"Това вече не са протести. Това е разрушение", възкликна кметът на Лос Анджелис Ерик Гарсети.

Безредиците бяха породени от насилствената смърт на Джордж Флойд - 46-годишен мъж от афроамерикански произход, който издъхна след като полицай притискаше гърлото му с коляно в продължение на 8 минути. Поредният случай на полицейско насилие спрямо тъмнокожи в САЩ, пише Дойче Веле.

"Не мога да дишам" - последните думи, изречени от поваления на земята Флойд, се превърнаха в лозунг на протестите в цялата страна.

Протести, каквито Америка не беше виждала от десетилетия. Мъката и възмущението прераснаха в гняв и насилие.

Много американци са на ръба на отчаянието

Трагичната смърт на Флойд подхранва дебата за социалното разделение в САЩ. А сегашната криза от коронавирус действа като катализатор на процеса, тъй като демонстрира по-ясно от когато и да било неравенството в американското общество. Защото най-уязвими на вируса са тези, които преди началото на пандемията са нямали порядъчна работа, прилична здравна осигуровка и спестени пари.

В най-голяма степен това се отнася за тъмнокожите и за хората от латиноамерикански произход). При тях броят на заразените и починалите е по-висок. Но не е само това. Много от тях са обикновени работници. И в тази група от обществото бяха отчетени най-много загуби на работни места. Мнозинството американци, съставляващи бялата средна класа, продължиха да работят от вкъщи. В повечето случаи получават пълната си заплата. В този смисъл пандемията демонстрира безпощадно социалните неравенства в САЩ.

"Това е най-тежката криза в страната от Втората световна война насам", убеден е германският политолог и експерт за САЩ Кристиан Хаке.

Налице е силна фрустрация срещу расизма, която бе подсилена от смъртта на Флойд и премина на места в размирици и грабежи. Но същевременно страната се бори с икономически и вътрешнополитически проблеми. И всичко това се случва на фона на пандемията от коронавирус, която води все повече американци до отчаяние, казва Хаке. Според него, смъртта на Джордж Флойд е била "искрата, която подпали пожара в цялата страна".

Сред протестиращите млади хора има и много бели американци, които са не по-малко гневни. Те не могат да понесат това, че държавата им търпи полицейското насилие и расизма. Фрустрирани са и защото САЩ се управляват от президент-провокатор без политическа алтернатива. Един президент, който още от началото на мандата си разединява американците, лъже ги и събужда у тях най-низши инстинкти. Сега смъртта на Флойд и протестите ускоряват един отдавна започнал процес: превръщането на американската мечта в американски кошмар.

"Америка се саморазрушава", казва Хаке.

Стратегията на Тръмп

Това определено налива вода в мелницата на Тръмп. Това е неговата игра - да насъсква американците един срещу друг.

"Тръмп е първият държавен глава на САЩ, който се възприема като президент само на една част от американците", казва Юлиус ван де Лаар, работил навремето за предизборната кампания на Барак Обама. Вместо да бъде президент на всички американци - бели и тъмнокожи, бедни и богати - той се грижи основно за белите избиратели, които през ноември ще му помогнат да спечели втори мандат, посочва наблюдателят.

Неговите грешки, допуснати по време на пандемията, му излизат скъпо. За да отмести погледите от тях, Тръмп отново залага на провокация. Това е неговата стратегия: "Поляризирай, за да мобилизираш избирателите", посочва политологът Хаке. Най-горчивото в цялата ситуация: по време на кризи американците традиционно застават зад своя президент. Освен това Тръмп символизира много от праамериканските ценности: материализма, егоизма, безцеремонното чувство на безгранична свобода и една бяла арогантност, която получава много повече мълчаливо одобрение, отколкото можем да си представим ние в Европа, казва Хаке.

"Опасявам се, че сега много бели американци се чувстват потвърдени в чувството си на превъзходство спрямо тъмнокожите."