Как българските доброволци заместиха държавата, разказва в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ по БНР Петко Петков, един от доброволците, които тръгнаха първи към границите на Украйна, за да спасяват бежанци от войната.

„Тръгнах към границата с Русе още на 22 февруари, когато разбрах, че руска военна техника навлиза в Украйна. Беше ясно, че започва войната. Започнах да търся къде са граничните пунктове на Украйна, да търся познати и приятели там, за да разбера, дали ще се евакуират. Когато пристигнах на Дунав мост, край Русе видях, че там все още няма пристигнали украинци, затова поех към Букурещ. Направих си карта и план. През това ми се обадиха приятели, които също искаха да тръгнат с колите си и да помагат на бежанците от Украйна. По границите на Украйна в този момент все още нямаше почти нищо за бежанците и ние започнахме да купуваме стоки от първа необходимост, да правим палатков лагер, да събираме средства за всичко необходимо.

С времето се появяваха все нови и нови казуси за решаване, а днес знаем проблемите и можем да координираме процеса на транспортиране на бежанците през Румъния към България и тяхното настаняване у нас – коя кола на доброволец къде да отиде, колко човека ще вземе, къде ще ги заведе и т.н.

Трябва да си даваме сметка, че това са хора, някои от които може би са тръгнали да бягат от първия ден на войната и търсят безопасно място за себе си и децата си. Пред границите има голямо струпване на хора, които не могат да преминат за един ден. Те замръкват на температури 15 градуса през нощта. Поради комендантския час в Украйна не могат да останат на открито и търсят да нощуват в къщи на непознати. А когато успеят да преминат в някоя държава, например на една от границите с Румъния намират голо поле, без обхват за телефони, хиляди палатки с бедстващи хора.“

Защо подготовката на България не започна по-рано

„Нямам представа какво правят службите в България, как тези хора запълват работното си време, но е пълна пародия това, че не успяха да предвидят тази война. Колкото до институциите, с които работя, много хора ми съдействат за решаването на сложните казуси. Координираме заедно автобусите, които пристигат на гарата в Букурещ, която е нещо като буферна зона. Украинците, които пристигат на гарата се свързват с мен и аз им казвам кои са следващите стъпки, които да направят, в зависимост от това накъде ще тръгнат.

Т.е. опитвам се да координирам нуждите на пристигащите бежанци, Външно министерство и доброволците, които са на място с колите си. На всяко ниво на държавните институции има поне един човек, който е готов да помогне, но има много, на които не им пука. Всъщност повечето хора по веригата на различните институции не са добронамерени.

За тях това, което се случва е просто нещо интересно, което дават по новините. Има и много хора в същите институции, които дават много повече от себе си. За съжаление, не очаквам, че държавата когато има някаква нужда, ще стане и ще тръгне. Ако трябва да сравним организацията на Румъния и България, това са диаметрално разположени вселени. Но когато трябва да се решават проблеми тук и сега, дори и това няма значение.“

Случка с БЧК

„Българският червен кръст (БЧК) ме изненадаха много неприятно. На една от границите между Украйна и Румъния вече има изградени огромни комплекси от палатки, топли помещения, дори места за животни и т.н.. Когато пристигнах там започнах да търся къде са нашите. БЧК бяха разположени на една масичка с едно чадърче. На масичката две кани с чай и кафе. Изглеждат все едно трябва да си ги купиш. Никъде няма табели, които да указват коя е организацията, откъде е, да приканят за чай, да покажат някаква активност. Опитах се да ги заговоря, но те се държаха като на изпит – не говорят. Накрая момчето ми каза: „Гледай ги тия украинци с баровските коли са дошли, а бедните не са успели да избягат.“ -Възмутен съм, защото първо, това не е вярно и второ, хората от БЧК трябва да са подготвени, че всички бежанци в момента са емоционално нестабилни, те са хора, на които трябва да влезеш в положението, както правят румънците. А нашите и то от БЧК ги съдят с какви коли са.“

Петко и негови приятели програмисти изработват приложение с всички възможни безопасни маршрути, по които бежанците могат да се придвижват. Според него това е важно, защото ще дава преднина. „Ако например във Варна значат, че към тях се придвижват определен брой бежанци два дни по-рано, ще имат време да се подготвят или да знаят накъде да ги насочат. Правя приложението, както и всичко друго без пари, защото в момента спасяваме човешки животи. Пари все ще се намерят, но човешкият живот не може да се върне.“