Добра вечер, Русенци!

Пише ви едно дърво... кестен ми викат!

Роден съм (засаден съм) през далечната 1982 година.

Детството ми мина на ул. Георги Димитров, а по-късно и Борисова! Беше безгрижно детство...прахоляк, детски игри, глъч и много спомени! Израснах, пазех сянка и приютявах хората при дъжд и вятър. Чувствах се полезен за себе си и за хората! Сезоните се сменяха и растях! Имаше тежки зими в Русе... сняг и студ. Преборих се с природните стихии, но с човешката глупост не можах!

Преди месец, хората решиха, че не съм им нужен вече!

Да, няма ме и само дънерът напомня за мен! За живота ми, за миговете на радост, за изминалите години. Ако се спрете и преброите чертите на това, което е останало от мен ще разберете годините ми! Превърнах се в пелети за някой с камина! Пречил съм на новия тротоар, стар съм бил и ненужен! Да, дърт кестен, но с история! Вие, хората имате къса памет и не цените това, което притежавате!

Природата е велика и аз бях част от нея! Утрото е по-мъдро от вечерта!

Мирослав Малчев