Мили, читатели. Имало някога един кораб. Този кораб имал капитан. Каквото капитанът кажел, това се случвало на кораба. Нищо, че самият капитан често сутрин казвал едно, на обед друго, а вечер забравял, че изобщо е говорил през деня. Екипажът на кораба решил да даде урок на капитана. Провели гласуване, с което пожелали смяна на марионетката, назначена от капитана за прецедент. Това подронило властта на капитана. Той и целият висш състав започнали да се надлъгват. Капитанът и част от командирите искали нови избори за капитан, докато други уверявали какви големи патриоти са и готовността си да поемат управлението на кораба в опасни води. На кораба имало и реанимация. Като в болница. Дори самият доктор Менгеле работел там. Той вземал пръстови отпечатъци на всички на борда при всяко слизане и качване. Реаниматорите също искали незабавно да поемат властта. Понеже инжекциите, взети от друг кораб, взели да свършват и нямало с какво да упояват екипажа.

На борда на кораба имало и командири, които владеели слабо официалния език. Един от агите, както ги наричали, дори се заканил на събрание, че ще смени знамето на кораба с чуждо. Никой не смеел да противоречи на тия аги. Затова не само изказването му не довело до смъкване от борда, а напротив. Част от агите започнали да служат директно на чужд капитан.

Ако дотук сте открили някаква аналогия с управляващите в нашата държава, то тя е съвсем случайна. Както и съвсем случайно ситуацията прилича на игра на шах. Белите и черните фигури се борят за надмощие. Само дето играчите не са двама и нищо не се решава пред публиката. И при нас белият цвят изобщо липсва. Всички фигури са черни. Всички те на теория са поставени от народа на шахматната дъска. Но нито веднъж не изпълниха желанието на тоя народ. Нали знаете – кучето скача според тоягата. Ако няма тояга, не скача.