- Господин Добрев, какви законодателни промени могат да се направят, така че да се предотвратят случаи като този във Варна с двойните сметки за ток посред зима?

- В краткросрочен план трябва драстично да завишим санкцията за такива нарушения на електроразпределителните предприятия (ЕРП). От сегашните 20 000 лв. минималната глоба трябва да стане 10 пъти по-голяма, т.е. 200 000 лева, за да има някакво превантивно, възпиращо действие. Това ще направим още сега, с промените в Закона за енергетиката, за които удължихме с една седмица срока за внасяне на предложения.
Но по-важното е в дългосрочен план -до края на годината да завършим докрай либерализацията на пазара, така че всеки битов потребител да може да избира доставчика си на електроенергия. Това ще създаде конкуренция и самата тя ще направи отношението на ЕРП-тата към клиентите им по-коректно.

- С либерализацията от гърбовете на политиците ще падне голям товар - няма да можем да ви искаме обяснения защо токът е скъп. Затова ли вече узряхте за нея?
- Не се прави заради това. А защото тази либерализация е закъсняла в България, това е изискване на Третия либерализационен пакет и страната ни е заплашена от санкции, ако не го направи. От друга страна се прави и за да не бъдат битовите абонати закрепостени към едно или друго ЕРП.

- ГЕРБ вероятно имат обица на ухото от февруари 2013 г., когато се случи почти същото. Страх ли ви е?
- Тогава казусът беше много по-масов и обхващаше и трите ЕРП-та. Хората получаваха сметки за по 40-45 дни. Сега този случай не е такъв, защото в ЧЕЗ и в ЕВН няма сигнали за две сметки за различни периоди, но с един и същ срок за плащане. Проблемът е единствено в „Енерго-про“ и то за 5% от клиентите им. Но искаме категорично до покажем, че за нас е недопустимо да се създават такива проблеми. И то, както се разбра, единствено поради недостатъчно ефективна организация.
Смятам, че дългосрочното решение на проблема минава и през монтирането на т.нар. умни електромери, които позволяват да се засича консумацията не само в точно определен ден, а и в точно определен час. Така, когато данните се качат на сайта на дружеството, всеки абонат ще може да следи в реално време консумацията си и как се увеличава тя с включването на допълнителни уреди например.

- Но когато някое ЕРП поиска ДКЕВР да му признае разходи за такива или други инвестиции, регулаторът отказва, защото това натежава в цените на тока. Какво да правят тогава ЕРП-тата?
- Не са толкова големи тези разходи. И в момента ЕРП-тата подменят електромери. Само че някои ги подменят с умни електромери, а други - с конвенционални. При положение, че разликата в цените между двата вида не е толкова голяма. От „Енерго-про“ казаха, че ако подменят всички електромери в тяхната територия с умни, това ще им струва половината от инвестициите, които правят за една година. Така че ако искаха, щяха да направят този разход. Ако не го направят, ще трябва да мислим за начин как да ги задължим. В ЕВН делът на умните електромери е вече над 20%. Значи може.

- За либерализацията при битовите клиенти обаче трябват доста подробни правила. Сигурен ли сте, че до края на годината те ще могат да бъдат написани и да влязат в действие?
- Либерализацията вече се случва и няма да бъде толкова трудно да се промени законодателството, така че и битовите клиенти да излязат на свободния пазар. Впрочем, те тази възможност де юре имат и в момента, но има някои пречки това да се случи. Като например дългосрочните договори за изкупуване на електроенергия от някои централи и модела за преференциални цени от ВЕИ-тата и от когенерациите. Вероятно, както в някои други държави, ще се създаде фонд който да доплаща разликата между пазарната и преференциалната цена на тази енергия. Защото ако искаме свободен пазар и ВЕИ-тата ще трябва да излязат на него, но държавата ще трябва да компенсира високата цена на тази енергия.

- Експертите казват, че при пълната либерализация първоначално цените на тока тръгват нагоре и се успокояват едва впоследствие. Да не се наложи този фонд да попълва повече недостиг отколкото очаквате?
- Не е казано, че цените първо трябва да тръгнат нагоре. Конкуренцията между производителите и между търговците на ток ще е голяма и това ще доведе до подобряване на цените и условията. Самата либерализация не е нещо страшно. В последните 2-3 години по-голямата част от малките и средни фирми вече излязоха на свободния пазар и в момента дори повече енергия се продава на свободния пазар, отколкото на регулирания.

- Не е ли работа на ДКЕВР да създава правилата и наредбите, които да регулират взаимоотношенията в свободния пазар?
- Точно така. Те имат основна отговорност. Затова в момента променяме Закона за енергетиката, така че членовете на комисията да се избират от Народното събрание. След като пазарът бъде освободен на 100%, ролята на ДКЕВР на пазара ще намалее. Регулаторът, освен правилата за търговия, вече ще определя само цените на преноса и на разпределението. Оттам нататък цената на тока ще е такава каквато се получи на свободния пазар.
В следващите 3 седмици в енергийния закон ще се направи и друга промяна - ще се опитаме да свием дефицита в сектора.

- Нима това може да стане със законодателни мерки?
- Надяваме се. От една страна предвиждаме за тази цел да използваме на 100 процента приходите от въглеродните емисии, които държавата получава. Те са между 200 млн. и 250 млн. лв. годишно. От друга страна, с промените на закона токът ще се изкупува на преференциални цени само от наистина високоефективни когенерации. В момента има множество заводски централи и топлофикации, които не произвеждат високоефективна енергия, а НЕК им плаща преференциална цена.

- Така ще компенсирате много малко средства, а дефицитът вече гони 4 млрд. лева.
- Общите задължения на НЕК са над 4 млрд. лв. Дефицитът на годишна база е 600-700 млн. лв. и ние ще се опитаме да свием този дефицит, за да не се увеличава общият дълг. Има и допълнителни мерки. Надяваме се да го свием максимално. След приемането на промените в закона още от следващия месец много от разходите на НЕК ще отпаднат.

- Кабинетът вече прие националната програма за саниране на панелните блокове. Какво спестяване на енергия ще се получи, ако успеем да топлоизолираме панелни блокове за 1 млрд. лева?
- Няма сметки с колко ще намалее производството на енергия в национален мащаб. Но практиката показва, че хората ще намалят с между 30 и 50% харчовете си за отопление дори при сравнително ниския клас С за енергийна ефективност, който се цели с програмата. В повечето случаи към 50%. На теория биха могли да се спестяват и 70-80%, но има една българска особеност - домовете у нас са недобре отоплени. А когато се постави топлоизолация, хората започват да се чувстват по-комфортно и започват да усилват отоплението. Но така или иначе никоя друга система или метод освен санирането не може да постигне такова драстично намаляване на разходите за енергия в жилищата.