Ново съсипване на икономиката е напълно неоправдано

През изминалата седмица беше върнато носенето на маски на открито, а в петък се заговори за ново затваряне на икономиката. Това не е учудващо - много страни от ЕС вече върнаха част от мерките, включително вечерен час, затваряне на градове и т.н.

Както прогнозирах още когато първото издание на мерките се обсъждаха, подобни експерименти водят до самоубийство за стопанството. А ако някой си мисли, че трябва просто да изберем между човешки животи и икономиката, съпоставката не е вярна. Вече все повече професори от водещите университети глобално посочват в прав текст, че затварянето на хората вкъщи и съсредоточаването на болниците върху една болест ще доведе до влошаване на скрининга за онкологични и сърдечно-съдови заболявания и до изстрелване на психическите проблеми, включително и на склонността към самоубийство, предава Money.bg

Но да видим до какво ще доведе новото затваряне на икономиката.

Удар по бизнес средата

Предварителните данни за индексите на мениджърските поръчки на IHS Markit за октомври показват недвусмислено, че в страните, в които има ново затваряне, се наблюдава сериозен удар по бизнеса, най-вече при услугите. Той идва на фона на първия такъв. А ние все още сме много далеч от съвземане от него.

Това, което може да се очаква в България, т.е. което вече беше предложено от главния здравен експерт Ангел Кунчев, е затваряне на масовите събития, включително спортните прояви, както и ограничаване на нощните клубове. Засега масово затваряне на градовете не е на дневен ред, "но в отделни обекти е напълно възможно затварянето."

Ако се приемат дори и в този вид, цели сфери на социалния живот ще получат втори удар - художници, артисти, музиканти, спортисти и т.н. Разбира се, ресторантите също ще са изправени пред ново сриване на постъпленията.

Както съм посочвал и другаде, това означава не просто понижаване на постъпленията на самите творци, спортисти и техните екипи. Това е удар по всички по веригата - от хазяите, които им предоставят пространство, през компаниите за комунални услуги, телекомите и ежедневните битови стоки, до магазините за дрехи и специални материали.

Затварянето на един сектор не може да се случи във вакуум. То задължително се отразява на другите. А колко месеца собствениците на имотите, в които се намират баровете, ще могат да понесат понижаване на наемите, както се случи след първото затваряне? И колко резерви остават на самите питейни заведения, които нерядко имат и кредити за обслужване?

Подриване на инвестициите

Постоянната несигурност няма да спомогне за превръщането на страната в инвестиционна дестинация мечта, особено по отношение на секторите, които подлежат на затваряне и допълнителни регулации - не, че България по принцип е такава.

Логиката зад това е много проста. Кой ще дойде в страна, ако се окаже, че бизнесът му може да бъде блокиран без предупреждение?

Тук има и друг момент. Кой например ще отвори нов ресторант, след като секторът може да бъде спрян? Кой български туроператор ще вложи средства в разширяване на дейността, обучаване и назначаване на персонал, ако например Банско се окаже затворено отново и потокът на чуждестранни туристи съвсем секне. А градът вече беше под едномесечно затваряне.

Реалната цена на удара по бизнес средата се измерва в безработица, още по-голямо понижение на доходите, особено на най-бедните хора, инвестиции в човешки капитал, производство и доставяне на услуги.

Невъзможността на поддържането на икономиката на системи

Беше грешка икономиката да бъде затваряна веднъж. Ще е лудост това да се повтори отново.

Месец май се превърна в дъното на пазара на труда при настоящата криза. Тогава безработицата удари 9%, а за последен път тя беше толкова висока през пролетта на 2016 г. От тогава досега тя се понижи с 1,5 процентни пункта.

Графика: Коефициент на безработицата в България

source: tradingeconomics.com

Точно когато безработицата започна да се съвзема, второто затваряне на икономиката ще попречи на възстановяването на пазара на труда. А той и без това не беше в цветущо здраве.

Само за последните десет години броят на хората в трудоспособна възраст се понижава с 200 хил. - от 3,4 до 3,2 млн. души, според данните на Националния статистически институт. Само между четвъртото тримесечие на миналата година и края на второто тримесечие на тази лицата извън работната сила се покачват с 50 хил. - от 2,601 до 2,655 хил. души.

Това, заедно с потенциалното влошаване на заетостта и увеличаването на разходите за детски надбавки, пенсии и заплати на държавната администрацията, обещава да постави под сериозен натиск социалната система до края на годината и през 2021 г. А това, че бюджетът ще бъде на дефицит през следващите поне три години, вече беше обещано от управляващите.

Така се получава, че трайно понижаващ се брой работещи трябва да обслужва все по-големи разходи за консумация, включително и за поддържането на бизнеси чрез преференциалните кредити на Българската банка за развитие, които не осъществяват дейност, защото държавата им я е забранила. Този порочен кръг и неконтролируемото увеличаване на правителствените разходи не могат да продължават вечно.

Трябва да отбележа, че през следващите две години държавата ще наруши Закона за публичните финанси, тъй като разходите ѝ ще се изстрелят до над 40% от БВП, според Консолидираната фискална програма. Но това ще е възможно, защото голяма част от разходите са прикрити като еднократна помощ за ефектите от коронавируса.

E, ако управляващите продължават да спират и отварят икономическата активност, тези помощи няма да са "еднократни", а вероятно ще станат хронични - нещо, което най-бедната страна в ЕС, въпреки най-ниското равнище на дълг, не може да си позволи вечно.

Туризмът не е присмехулник, за да се убива

За всеки вероятно вече е ясно, че не само летният сезон тази година ще е пожертван. Това е вярно и за зимния сезон - докато Европа тъне в ограничения и мерки, които не постигат абсолютно нищо позитивно, но поне унищожават икономиката, социалната и здравните системи, едва ли ще има наплив на желаещи да дойдат в България.

А колкото повече властите ограничават, толкова по-непривлекателна ще става страната. Да се поставим на мястото на един британски турист например. Да, хотелите в българските зимни курорти вероятно ще предложат рекордно ниски цени, за да привлекат все пак някакви посетители.

Но какво ще правят тези посетители тук? Ще ходят в барове с вечерен час, където и без това музиката е намалена, за да се спазва социална дистанция, вероятно ще трябва да плащат за PCR тест и ще са изправени пред изискване да се возят сами на лифтовете, за да не се разпространи вируса? Едва ли се броят на повече от пръстите на едната ръка хората, за които това е вълнуваща зимна ваканция.

А след като това лято приходите на хотелите в областите Варна, Бургас и Добрич спадат с почти 550 млн. лв. спрямо миналата година, по всичко личи, че тяхната участ ще изпитат и зимните курорти.

Влошаване на кредитирането

Българската народна банка удължи мораториума върху кредитите, но финансовите институции у нас, а и никъде по света, не могат завинаги да не получават вноски по отпуснатите задължения, докато същевременно предоставят нови заеми по преференциални условия.

Спирането на някои дейности означава, че ще нарасне броят на хората, които не могат да си покриват задълженията, първо, и броят на потенциално рисковите клиенти, второ. Така в крайна сметка лихвите ще трябва да нараснат.

Нещо повече, тук има и друг риск. За банките все още не е ясно колко от компаниите и хората, които в момента са с мораториум върху кредитите, ще могат да ги обслужват, когато се стигне до това. А колкото повече риск внасят политиците с необмислени мерки, толкова по-малък ще е той.

Все пак засега не се наблюдава изстрелване на лихвите. Данните на Българската народна банка показват, че годишният процент на разходите по потребителските кредити през август е 8,93% в лева спрямо 10,01% през януари и 10,12% през август миналата година и 3,13% по ипотечните кредити при 3,26% през януари и 3,51% през миналия август.

Заключение

Това е значителна част от ефектите, на които ще станем свидетели, ако управляващите започнат с нови затваряния - спъване на възстановяването на пазара на труда, допълнително подриване на бизнес средата и инвестициите, които и без това не се представят добре, и излагане на банковата система на увеличен стрес.

Предвид това, че управляващите по никакъв начин не са доказали, че подобни мерки водят до каквото и да е било положително развитие при овладяването на вируса, потенциалното ново съсипване на икономиката е напълно неоправдано.