17 юли е денят, в който православните християни почитат паметта на Света великомъченица Марина

Светицата е родена в Антиохия Писидийска и е била дъщеря на жрец идолопоклонник. Едва 16-годишна е била убита мъченически.

В българските народни вярвания, светицата е наричана Огнена Марина и символизира небесния огън. Тя е покровителка на жътвата, нивите и сеитбите. Иконописният канон я изобразява на трон, като лявата ѝ ръка е пред гърдите, а в дясната държи кръст.

Празникът на светицата е в третия ден от т.нар. „горещници”. Дните са посветени на християнските светци Юлия, Марина и Емилиян. Най-строго се почитат първият и третият горещник. Знае се, че каквото и да се изработи в тези дни, ще изгори, а жените не се захващат с никакви ръкоделия.

На 17 юли се пали жив огън, който се прескача за здраве. От него всеки взема, за да запали домашното огнище. Казват, че през тези дни и от най-засъхналите корита бликва вода и който се окъпе в тази топла вода, няма да боледува през цялата година. Започват седенките, изпълнени с магии за любов.

Имен ден днес празнуват Марин, Марина, Маринела. 

Храмов празник има и манастирът край село Каран Върбовка, известен с лековитата си изворна вода. Посещаван и почитан от много миряни.

Манастирът е основан през Второто българско царство и съществува до падането на България под османско владичество, когато бил напълно разрушен. Според легендата, възраждането на Каранвърбовския манастир се дължи на едно сляпо турско момченце, което се измило с водата, извираща от мястото на разрушения манастир, и прогледнало. Това се случило на 17 юли, деня в който се почитат паметта на света Марина. В знак на благодарност, бащата на детето и собственик на нивата, подарява на християните земята, в която се намирал чудотворния извор. В периода 1828-1859г. постепенно там били изградени монашески килии и малка църква.