Тодоровден е един от първите пролетни празници в народния календар. Отбелязва се в първата събота след Сирни Заговезни. Познат е още като Конски Великден, защото се празнува най-вече за здравето на конете.

Именници са Тодор (Божи дар), Тодора, Теодора, Теодор, Тошо, Божидар, Божидара, Божанка, Дарина, Божо, Дара, Дарко, Дора, Дорка, Дарка, Доротея.

Макар и не толкова голям светия покровител – като Св. Георги, Св. Димитър, Св. Николай, все пак Св. Тодор заема важна част от народните обичаи и е важен за всички пролетни ритуали, за смяната на зимата спролетта и свързаното с нея плодородие.

Според народните представи на този ден Св. Тодор обхожда на своя кон пролетното поле да провери растат ли посевите, сетне забива копието си в земята, връзва за него коня, съблича девет кожуха и отива при Бога, за да моли за лято. Затова народът свързва Тодоровден най-вече с надеждата за плодородие.

„Свети Тодор съблича девет кожуха и на бял кон отива при Бога да измоли лято”

Обичаите на този ден се разпределят между жените и мъжете.

Централно място заемат младите булки, които започват да се наричат невести и получават правото да месят хляб в мъжовата къща.

Изпеченият от тях обреден хляб, с формата на кон или подкова, се маже с мед и по него се залепва варена царевица. Хлябът се проверява от свекървите и от него се раздава на близките. Този ритуал е важен за сближаването между снахите и свекървите и за приемането на младите булки в семейството.

От обредния хляб се слага в яслите на конете, да са здрави и да има приплод. Докато раздават хляба на някои места в България, жените дори подскачат и цвилят като кон, за да са плодовити кобилите.

Бабите стрижат за първи път след зимата децата, затова на някои места се казва „ остриган като магаре през март”.

Младите момичета мият косите си с вода, в която има сламки от яслите на конете, за да са лъскави и здрави косите им като конските гриви, после изливат водата след конете, които поемат към определеното за кушиите място.

Именно кушиите заемат централно място на Тодоровден.

Докато жените изпълняват своите ритуали, мъжете се подготвят за надбягването с коне.

Мъжете стават още в зори, сресват и кичат най-хубавите си коне с шарени конци, мъниста и пискюли. На някоя просторна поляна вече е премерено и маркирано трасето на надбягването, цялото село се е събрало за напрегнатото зрелище.

След надбягването, на което печели най-бързият, следва награждаването – торба хубав зоб, венец, който момите са изплели и не на последно място – всеобщото уважение и признание.

Конниците и победителят правят почетна обиколка из село, съпроводена с благословия от стопаните. А сетне първенецът дава почерпка в своя дом.

Както му е редът, всичко завършва с хоро, в центъра на който са ездачите.

Празничната трапеза е от пита, супа от леща, гъбена чорба, картофи, варена царевица.