Добре дошли в Хижа "Минзухар" - една от най-старите у нас

До хижа "Минзухар" в местността Образцов чифлик до Русе се стига по обрасъл с храсталаци черен път.

Почти веднага след като се отбиваме по него, пред колата пробягва фазан. След като навлизаме навътре в гъстия масив от сребролистна липа (най-големия в България), над нас започва да кръжи граблива птица, която не разпознаваме. Наблизо е лесопарк "Липник", а чифлишкото езеро се намира на километър, за жалост в него няма вода - източено е, пише Десислава Лещарска във вестник Капитал.

"Есента на миналата година се появиха и елени, много шумни животни", разказва хижарят Станислав Стефанов, докато налива горещ билков чай и ни поднася произведения от него мед. Той наема хижа "Минзухар" преди три години от туристическо дружество "Приста" и макар на пръв поглед да изглежда, че на мястото цари хаос, преди него положението е било трагично. Покривът е протекъл, стаите са почти неизползваеми, растителността е превзела околността.

Хижа "Минзухар" е една от най-старите у нас - построена е през 1934 г.

Фотограф: Надежда Чипева

Със собствени средства, дарения и доброволчески труд Станислав възстановява покрива. Сам реновира три от стаите в хижата - тези, които не са засегнати от течове. Те са с по 4 легла. На другите им предстои ремонт, но посетителите могат да отседнат и на палатки. "Не бързам много, спокойно ми е. Но идеята е септември, като се върнат хората, да имаме повече събития и посетители", посочва Станислав.

Фотограф: Надежда Чипева

Една от най-старите хижи

Според Станислав хижа "Минзухар" е една от най-старите у нас - построена е през 1934 г. "Тръбопроводът е от 61-ва. В периода 1977 - 1978 г. са правили пристрояване. Всичко е с доброволчески труд. А надолу в дерето е най-първата хижа, строена в района - една барака, в която хората са идвали да си оставят ските. Първото ски движение е в Русе, но не си представяйте слалом, а панти. В представите на хората Русе е бил по-светски, по-издигнат град. Имало е много чужденци - особено чехи. Те са привнесли туризма и малко по малко са го развили на местно ниво", разказва Станислав. Той допълва, че по времето на комунизма - когато всяка фабрика е имала отдел за отдих и туризъм, хижата се е пръскала по шевовете, уикендите са се събирали по 50 - 60 души.

Преди да дойде на "Минзухар", Станислав е бил хижар на съседната хижа "Здравец" в продължение на 4 години. "На повечето хора в съзнанието им хижата е място, където да отидат и да се напият. Аз си казах, че това нещо ще се промени. Където съм аз, такива пиянски запои няма. Отказвам на такива компании и ги пращам на друго място. Аз искам туристи, които са дошли наистина заради туризма. Да, хижата не е високопланинска, нямаме маршрути, но има запазена природа. Отворени сме за всякакви събития като детски рождени дни, културни мероприятия, тиймбилдинги, курсове, йога лагери, астрономически наблюдения и др.", казва Станислав.

Хижата не е високопланинска, но има запазена природа

Фотограф: Надежда Чипева

Зеленчуци, който не яде

През летните месеци в Русе няма много хора, затова Станислав се е отдал на хобито си - градинарство. До хижата се простира огромна градина с плодове и зеленчуци - изцяло негово дело: "Тя ми е като странична дейност, но в момента й отделям повече време, отколкото на всичко друго. Функцията й е да изхранва мен, моите гости и приятели, но не само. Главната идея е да носи някакви приходи, тъй като имам големи вложения. Сигурно сте чували за сезонни кошници. Хижата си има страница в социалните мрежи и там обявявам какво имам всяка седмица: тиквички, краставици, зелен боб, картофи, лук, ябълки, лютеница, мед собствено производство, сиропи, ябълков оцет и др. Идеята на тези сезонни кошници е на едно място да има много зеленчуци, за 1-2 готвения. Също предпочитам хората да идват дотук, но понякога правим и доставки до Русе", казва Станислав.

До хижата се простира огромна градина с плодове и зеленчуци, отглеждани от хижаря

Фотограф: Надежда Чипева

Всички растения се отглеждат чисто, органично, всяка дейност в градината се извършва на ръка. "Израснал съм тук, в Образцов чифлик. Баба ми и дядо се трудили в краварниците и по градините цял живот, аз идвах за почивните дни и за летните ваканции. Майка ми беше преподавател в тогавашния Селскостопански техникум, леля ми пък работеше в Института по семезнание, лятото там ходех на бригади. Районът ми е познат. Като малък мразех да работя в градината, когато баба ме караше, сега си я спомням често и я споменавам с добро", казва с усмивка Станислав. Освен всичко друго той е любител фотограф, има 10-годишен опит като професионален готвач и се определя като природозащитник. "Ако има как, ще защитя цялата територия тук", казва той.

Фотограф: Надежда Чипева