Вчера, да, в 11 часа, ято млади люде възкресиха Надеждата на България!

Последната. Оттатък нея е вече бездната.

Да им пожелаем спорен понеделник в политиката с тази снимка на събитие в Париж през уикенда. Млад и дързък мъж премина по опънато между двореца Шайо на Трокадеро и Айфеловата кула въже!

Разбирате защо избрах тази символична фотография за моя поздрав към Кирил Петков, Асен Василев и техните красиви съратници, нали? Това, което те обявиха, че ще правят, си е наистина едно опасно ходене по въже.

Но тук е истината! В пътя към Мечтата!

Най-после се намериха двама политици със сърца и чувствителност към най-онеправданите люде в България, пенсионерите, бедните!

За нула време те намериха ония митични пари, за които дебелокожи политици и техни слуги-икономисти ни заливаха с убеждения, че нямало и пет лева за онеправданите. А в същото време за тях самите имаше милиони ... Най-после група млади хора ни показаха, че корупцията не е просто даденост и неизбежност в България, а преодолима гангрена.Че може да се преодолее простотията и некадърността. Че могат да се контролират средствата в хазната. Че "ляво" и "дясно" са просто индулгенция за тарикати, които цял живот се хранят с раждането на омраза и така пълнят джобовете си и осъществяват некадърността си чрез отричането и противопоставянето. Тези млади хора показаха, че доброто намерение, ръка за ръка с таланта и куража, не е оцветено в "червено", "синьо" и "пембяно", а то е любов - към почтеността, която е солта на земята.

Колко е просто, нали - да бъдеш почтен, да не крадеш и да се...усмихваш...Да гледаш народа си не отгоре надолу, а очи в очи.

Да им пожелаем попътен вятър!

И да не ги погубваме, и да не ги оплюваме, да не ги  яростно пустосваме!

Ако не можем да им помогнем, поне да не им пречим. Защото "плюенето" е национален спорт в България.

И защото те за само четири месеца ни показаха как трябва да се обичат и уважават бащите и майките.

А това е велико!

Да погалиш първо тези, които са те създали и отгледали! Значи те имат сърца! А в сърцето в Началото.

Бъдете благословени, деца на Надеждата!

Сетната.

Стъпвайте уверено и с непомръкваща мечта в очите по Въжето!

Въжето-път към. Мечтата на милиони прекършени български животи.

Днес, 20 септември, се чувствам както през оня студен есенен ден пред църквата "Александър Невски", когато сърцата ни бяха изтръпнали от избухналата Надежда.

Окрилени, с бистър поглед, наивни...

Същински деца.

Преди цели 32 години!

Всъщност и аз тогава бях на толкова...

32 години от онази наивност. Стигат, нали?

Успех, деца на Надеждата! На всички - и днешни, и тогавашни! Деца на Надеждата!

Каква красота!

Димо Райков