Г-н Ганев, след Гърмен и кв. Орландовци да очакваме ли протести и на други места?

Това, което наблюдавахме преди няколко седмици в Гърмен и сегашното напрежение в Орландовци е резултат от дългогодишния отказ от интеграционна политика на българските правителства. Никой не иска да се заема с решаване на дългосрочни проблеми, защото има мандатност в мисленето на политическия ни елит.

Понеже си мислят, че напрежението няма да ескалира в техния мандат, този проблем не ги интересува. Дори и всичко да се реши безболезнено в Орландовци, това не трябва да ни успокоява. Това са симптоми на страшна болест. Ако не е Гърмен или Орландовци ще е друго. Ако не е днес ще е утре.

Стана ясно, че депутати ще се кандидатират за кметове, а партньори в управлението ще се изправят един срещу друг в състезанието за местната власт. Това как ще се отрази на коалицията?

След парламентарните избори през октомври миналата година в България се оформи еднополюсен модел – една партия видимо доминира и две се борят за второто място доста след първия. Другите по-малки формации се борят за своето място под слънцето, определяйки се спрямо ГЕРБ – партньори или опозиция. Най-нормалното нещо в подобна ситуация е най-голямата партия да се яви самостоятелно на предстоящите местни избори. ГЕРБ има всички шансове не само да запази присъствието си в местната власт, но дори и да го увеличи.

Общо явяване по места на партията на Борисов с Реформаторския блок би бил един подарък от страна на ГЕРБ за блока. А добре знаем, че подаръци в политиката няма. Има само интереси. Ако някои от кандидатите на реформаторите или други партньори от управлението стигнат до втори тур, срещу кандидат, различен от този на ГЕРБ, тогава те могат да разчитат на подкрепа. Тъй като на места отделните партии от управляващата коалиция ще бъдат конкуренти, това е възможно да породи напрежение.

Но подобни искри няма да запалят пожар, който да събори управлението. Партиите, подкрепящи този кабинет, просто нямат алтернатива. Опозиционната роля не крие някакви особени перспективи преди нито един от партньорите на ГЕРБ. В това е и най-голямата опора за стабилността на управлението в момента.
Какви са шансовете на Реформаторския блок да спечели с кандидатурата на Вили Лилков в София и какво се цели с тази кандидатура?

Изборите в София са предрешени. Фандъкова ще спечели още на първи тур. Категоричността ми идва както от популярността на настоящия кмет, така и от липсата на фигура, която да може да направи оспорвани предстоящите избори в столицата.

За Реформаторския блок изборите в София са от особено значение. На изборите през октомври миналата година една трета от техния електорат, или близо 100 хиляди гласа дойдоха именно от столицата. Колкото до евентуалната кандидатура на реформаторите в лицето на Вили Лилков, тя само може да потвърди убедеността ни за изхода от вота в София. Въпреки че Лилков е присъствал в столичния общински съвет дълги години, той не е позната фигура сред софиянци.

Вероятността да се стигне до друга кандидатура на блока ми изглежда много малка. Въпреки алтернативното предложение от „Движение България на гражданите“ за Соломон Паси, кандидатурата на Лилков ще надделее поради по-сериозното влияние на ДСБ в София в сравнение с партията на Меглена Кунева. Не мисля, че Вили Лилков ще изиграе ролята на електорален „локомотив“ за общинската листа на реформаторите. Твърде вероятно е гласовете за общински съветници на блока дори да са повече от тези за кмет, тъй като немалка част от симпатизантите на реформаторите ще гласуват за Фандъкова.

Новите промени в Закона за гражданската регистрация ще решат ли проблема с изборния туризъм?

Вероятно ще го решат в някаква степен. Но това е само част от проблема. Далеч не само изборният туризъм е единствената изборна деформация. Какво се работи по другите проблеми? Купените гласове, контролираният корпоративен вот, административният натиск… Тези манипулации могат за пореден път да опорочат изборния процес, а това само по себе си води до последици, свързани с легитимността на избраните ни местни представители.

Ще успее ли БСП на този местен вот да запази второто си място предвид войните, които се провеждат в столетницата?

На последните местни избори през 2011 г. за общинските листи на БСП бяха подадени почти 600 хиляди гласа. Този резултат е непостижима величина за предстоящия вот. През октомври можем да очакваме между 400 и максимум 500 хиляди гласа за червените. ДПС дишаше във врата на БСП на последните два национални избора – европейските и парламентарните през 2014 г.

Най-ниските резултати на партията на Местан обаче традиционно са на местни избори. През 2011 г. ДПС достигна до 300 хиляди гласа. За сравнение на последния парламентарен вот, партията на Местан успя да спечели половин милион гласа. Тази разлика се дължи в голямата си част на битката между местни групи в рамките на ДПС, които са вътрешни противници. Това води до електорален блокаж по места и така се стига до по-нисък общ резултат. Предвид тези специфики, БСП ще запази второто си място на предстоящите избори, но далеч не можем да бъдем сигурни, че това ще се случи и на следващия национален вот.

Как ще коментирате сблъсъците в тази партия и кои точно са крилата в нея? 

В БСП вътрешните противоречия не стихват. Това пролича и при последното гласуване в парламентарната група на червените по повод неуспешното изключване на Георги Кадиев. Вътрешната опозиция застана на негова страна и инициативата не мина.

Виждаме няколко разделителни линии. Едната от тях е новата посока на ръководството, очертана на последния конгрес – по-лява реторика и поглед, обърнат към Москва, съчетан с критики към евро-атлантическия курс на страната. Втори повод за разделение са отношенията с АБВ.

Миков и близкият му кръг дори не споменават Първанов и партията му в опит да я неглижират и не мислят за никакви общи действия. Представители на вътрешната опозиция обаче вече няколко пъти публично се застъпват за общи действия с АБВ.

Може ли да се говори за някакво сътрудничество между ГЕРБ и ДПС предвид подкрепата, която партията на Местан дава на управляващите по определени законопроекти?

Сътрудничеството на този етап е скрито. На моменти придобива публичен характер. При важни за ГЕРБ инициативи ДПС ги подкрепя. Спомнете си – плоския данък, спорните промени за пенсионните фондове, ратификацията на заема от 16 млрд. лева…

От една страна, това се вписва изцяло в новата линия на Местан за десен завой, но от друга, за ГЕРБ едно явно сътрудничество с ДПС би нанесло непоправими имиджови щети. Въпреки това евентуално партньорство между двете партии не е изключено, ако говорим с един по-дългосрочен хоризонт.

Позицията на Борисов, че с ДПС може да се говори, ако там не е Пеевски, е намигване в тази посока. Ключови за сътрудничеството на ДПС и ГЕРБ ще се окажат президентските избори. Именно тогава цената на партията на Местан се покачва най-много. Но дотогава има много време. Борисов се чувства комфортно и в тази конфигурация. Поне засега.