Изпълнителят на златни хитове е в родния си град

Роден е на 16 януари 1964 г. в Русе Притежава изключително рядък глас, обхващащ четири октави През 1989 г. записва песента „Обич за обич“, превърнала се в голям хит и станала негова визитна картичка Печели голямата награда на „Златният Орфей“ през 1993 г. с песента „Посвещение“ Година по-късно грабва първа награда на същия фестивал с „Къде си ти“ През 80-те и 90-те години много известни са дуетите с брат му Бойко Неделчев През 2001 г. записват заедно „От икебана дървесата ги боли“, превърнала се в голяма интернет сензация От 2003 г. работи на Канарските острови с много прекъсвания Има 16 албума, от които последните четири са издадени в Япония, припомни вестник Телеграф.

Деян Неделчев, отново сте в Русе. Как се чувствате в родния си град?

- Русе ми харесва заради горещините, аз обичам горещото време. Обичам обстановката тук, която е по-спокойна, отколкото в София. Идвам от време на време при майка си, да сменя средата, да се видя с приятели. Сега съм тук с брат ми. Скъп ми е Русе, защото е мой роден град, красив е центърът, обожавам Парка на младежта. Като излизам от дома за центъра, винаги минавам през този парк. Но има и много неща, които не ми харесват и трябва да се работи по тях – това са инфраструктурата, транспортът, културният живот. Русе е на хубаво място, на река, хората на река какви страхотии правят, а тук, в България, точно на река всичко е замряло. У нас се гледа само морето, София и Пловдив, всичко друго не съществува, а това е лошо за държава като нашата.

- Критичен сте. Нищо не си премълчавате.

- Те затова и не ме обичат. Държавата ни е отвратително неуредена и хората бягат от нея. Аз съм космополит и мога да живея навсякъде, но ми е мъчно за това, което виждам тук. Трябва да се промени мисленето на хората, стига с това чалгаджийско мислене. Съжалявам много, не съм щастлив в тази държава. Душата ми отдавна не е в България, само тялото ми сега е тук. Да вземем Русе – транспортът е отвратителен, движат се едни частни автобусчета, които отдавна е трябвало да бъдат спрени. Една зала я строиха 35 години, кея обновиха, но не ми харесва, бетониран е целият. Седнеш на пейка и не можеш да видиш брега, защото не е направено като хората. Отвратен съм от мисленето, кражбите, не гледам телевизия, политиците, въобще не гласувам за никого. Какво правят? Нищо не правят! Жп транспортът ни е много зле, там сме в първобитнообщинния строй. Една магистрала 50 години не могат да построят. На какво прилича това? Хората за месеци биха я направили.

- Колко време ще останете в Русе?

- Колкото искам ще остана. С брат ми ще отидем до Варна да запишем четири дуета, после ще се върнем в Русе, после пак малко във Варна на море...

- Как е майка ви? Помня я като много добър педагог в една детска градина.

- Майка ни боледуваше, сега я закрепихме криво-ляво. Тя е много критична и най-вече към мен, а аз не мога да живея според нейните разбирания. Може и да се гордее, но пред нас нищо няма да каже. Да, когато работеше, бе страхотна педагожка.

- Притежавате уникален глас. Казват, че малко хора се раждат с вашите гласови данни – от висок тенор до алтино, дано съм го казала правилно. Как се поддържа такъв глас, „пада“ ли с годините?

- Уж се водя тенор – алтино, не знам, специалист трябва да каже какъв съм. У нас има няколко много високи мъжки гласа освен моя – Орлин Горанов, Илия Ангелов, Георги Христов, Георги Станчев, Тодор Върбанов. Поддържа се, зависи какъв живот водиш, дали пиеш, дали пушиш, дали спиш достатъчно. Трябва да има и дисциплина, много е важно да си се отдал на кариерата като Лили Иванова например. Аз поддържам гласа си със спане, не пия, не пуша, не взимам наркотици, гледам да ходя много. Мисля, че с годините гласът ми стана по-зрял, но си ги имам високите тонове. С времето може да „падне“, догодина закръглям 60. Важно е също да имаш работа и да пееш, за да се поддържа гласът.

- Не правите концерти, но имате невероятни песни, които докосват сърцата и със сигурност ще останат и след вас. Не е само „Обич за обич“, „Счупени души“ е удивителна. Защо дадохте таланта си на песни за дъртаци, съчки, ферми и т.н.?

- Нищо не съм дал. Аз съм универсален певец и съм го доказал – пея пънк, поп, опера, диско, джаз. От 2010 г. насам правя хумористични и саркастични песни, в които влагам ирония и към себе си, и към някои неща в обществото. Тръгна от „Икебаната“ и провокира появата и на други такива песни. Това е моят бунт, аз съм човек бунтар, който не обича да стои на едно място. Ще продължавам да правя такива песни, ще продължавам да осмивам ежедневието и простия народ.

- Но те сякаш не се възприемат добре от почитателите на другата част от творчеството ви – тези песни, за които говоря, че ще останат и след вас.

- Талантът се дава на един певец и ще си правя каквото си искам с него. Аз съм певец, шоумен, композитор, три в едно. Нямам договор с никого, самоиздържам се. Не правя само такива песни, имам и много балади и ще продължавам да ги правя. Който иска да ги слуша, имам два канала в Ютуб. Да ги гледат, какво ми спрягат само „Икебаната“ и подвикват след мен. Защо не ми подвикват „Обич за обич“? Това са мързеливи поколения, тик токове слушат, комерс, комерс, комерс. Прост народ, слаба държава, много съм разочарован! Чалга ще ми слушат, 90 процента от населението слуша чалга. Каква култура е това? Те не знаят кой е Емил Димитров, вие искате Деян Неделчев да знаят. Да слушат и песните, които правя аз. Тук голяма роля играе радиото и телевизията. Каквото и да направиш, не се пуска. И добре, че е Ютуб.

- Не ви ли се струва, че саркастичните песни, както сам ги наричате, пречат да получите признанието, което заслужавате?

- В България признание да чакаш! Навремето Емил Димитров казваше: „Ти ще станеш като мен“. Може, като умра, да получа признание. А и не искам всички да ме харесват. Знам, че има хора, които ме обичат, спират ме, искат да се снимат с мен. Много рядко някой да подвикне „Съчки събирам“ или „Икебана“, това много го мразя, аз си имам име. Добре, спри се спокойно, кажи „Г-н Неделчев“ или каквото имаш да казваш. Има хора, които ме харесват, и други, които не ме харесват. В гилдията нямам много приятели, защото съм устат и им казвам ти си такъв, такъв, такъв.

- Големият български композитор Тончо Русев много ви ценеше.

- Имам 18 песни на Тончо, от които четири са хитове. Искаше да правим още песни заедно, но аз му казах: „Тончо, не искам да пея само твои песни, искам да пея всичко“. Той винаги казваше: „Ти си най-добрият български певец, няма друг такъв, но си много непокорен“. Така е - да, защото никой не се грижи за мен. Нямам агенти, нямам мениджър, нямам продуценти, никой не ми дава пари, за да правя песни. Това е много трудно, това е непосилно. За мен социализмът имаше и хубави качества, ако става въпрос за култура и изкуство. Викат те тук, викат те там за участия. Лошото е, че съществуваха лагери и са изчезвали хора. Сега всичко е една анархия, всеки може да пее, но е хубаво поне, че има Ютуб. Навремето музикантите ходеха да се молят пред радиото в Синьото кафе, където отиваха и редакторките. От тях зависеше дали ще те пуснат, сега горе-долу пак от тях зависи, но пък има Ютуб.

- Кой беше най-трудният ви период?

- От 1995 г. нещата започнаха да стават ужасно трудни. Това беше времето, когато навлезе чалгата, поп изпълнителите от нашето време и от по-старото поколение изпаднаха в немилост. Нещата ставаха много зле, започнаха да навлизат разни певци и певченца, дето не можеш да ги запомниш, появиха се пеещите артисти, те бяха модерните. Видях, че няма никаква работа и през януари 1997 г. заминах за Южна Африка. Две години и половина бях там, после пак се върнах и пак беше много трудно. През 2003 г. заминах за Канарските острови и съвсем случайно разбрах, че търсят певец за „Би Джийс шоу“. Канарските острови са мястото, където искам да живея и умра. Казвам го и на майка ми, колкото и да ѝ е тъжно. Там искам да си купя нещо малко и да живея до края на дните си. Топло е, не вали дъжд, остров е, красиво е, евтино е, спокойно е.

- Можете ли там да разчитате на постоянна работа?

- Няма такова нещо като постоянна заетост, работи се с агенции. Ако някой ме извика - добре, ако не - броя си стотинките и това е. Не мога да отида и да кажа: „Вземете ме, аз съм еди-кой си“. Много мразя това, чувствам се като циганин, чувствам се ужасно.

- Казахте, че ще запишете четири дуета с брат си Бойко Неделчев.

- 20 години не бяхме записвали нищо. Едва през 2020 г. записахме заедно нова песен с видеоклипове в София и Русе и сега пак го убедих за четири нови дуета, които ще направим във Варна. Той е отвратен от този бизнес, а има хубав и красив тембър. Баритон е, не пее като мен във височините, по-нисък глас е. Помагал ми е през годините, като вижда колко ми е трудно и как се мъча. А на мен ми е дадено от горе и не мога да го спра. За да направиш нещо, трябват пари, а за да има пари, трябва да има работа, а за да има работа, някой трябва да се грижи за теб. Певецът трябва да мисли само за песните си, а някой друг да му търси работа – тук ще пееш, там ще пееш. В България няма мениджъри, няма продуценти, няма импресарии, няма нищо, никой не разбира от това. И ако искаш да пееш, работиш друго, за да правиш песни. Бил съм и сервитьор в чужбина. Но тук, в България, няма да работя друго. Сочат те с пръст, хората са жестоки и отмъстителни.

- С кои свои песни смятате, че ще оставите следа?

- Като умра, ще се разбере. Предполагам, че като класика ще останат „Обич за обич“, „Като лъвовете“, „Икебаната“, „Съчки събирам“.