Емилия Масларова беше подсъдима, но оправдана по делото за т. нар. „златен ремонт“ на социалния дом в Стара Загора

Прокуратурата е осъдена да плати над 60 000 лева обезщетения на бившия зам.-министър на труда и социалната политика Димитър Димитров и на бизнесмена Михаил Методиев, които бяха подсъдими, но оправдани по делото за т. нар. „златен ремонт“ на социалния дом в Стара Загора, по което на подсъдимата скамейка беше и социалният министър от правителството на тройната коалиция Емилия Масларова, съобщава правният сайт „Лекс“.

Делото беше за извършени длъжностни престъпления и присвояване на над 11 млн. лева при ремонта на Центъра за комплексно социално обслужване в Стара Загора. Подсъдими бяха още собственикът на фирма „Стара Загора 2007“ Венцислав Драганов, бившият главен секретар на социалното министерство Иван Пенев и Росен Стефанов, който отговарял за контрола на ремонтните дейности. Обвинителният акт беше внесен в съда през 2010 г., а в края на 2015 г. Софийският градски съд (СГС) оправда всички подсъдими, като в мотивите му се казваше, че нито една експертиза не показва ясно колко пари са изхарчени, а прокуратурата е изготвила „немислима“ правна конструкция.

Две години по-късно апелативният съд отмени оправдателните присъди и върна делото на прокуратурата като написа, че градският съд е използвал пороците на обвинителния акт, за да оправдае подсъдимите, вместо да го върне на прокуратурата. Апелативните съдии също бяха категорични, че обвинителният акт не отговаря на стандартите на какъвто и да е юридически акт, тъй като е „неясен, непълен, неразбираем, противоречив и концептуално невъзможен“, но това означава, че по него не може да се постанови каквато и да е присъда. Иначе апелативният съд беше стигнал до извод, че по делото има годни доказателства за реално причинени вреди.

В следващите две години обаче прокуратурата не внесе нов обвинителен акт, а през 2019 г. реши да прекрати делото. Постановлението за прекратяване беше потвърдено от СГС, но след това апелативният съд го върна за ново произнасяне. Тогава пък градският съд реши да върне делото на прокуратурата и след жалби на подсъдимите апелативните съдии сложиха точка на казуса през 2021 г. и потвърдиха постановлението за прекратяване на делото.

От това последно определение на съда (виж тук) стана ясно, че и прокуратурата се е съгласила със становището на апелативните съдии за „недопустима правна конструкция на обвинението“. В крайния съдебен акт се казва още, че остава неясно защо прокуратурата е привлякла обвиняемите по обвинения, за които по-късно констатира, че са недопустима правна конструкция.

„Неправилната, вътрешнопротиворечива и неясна правна конструкция на повдигнатите обвинения, не може да обоснове извод за липса на вреда, а оттам и за липса на престъпление от обективна и субективна страна, следователно не са налице предпоставки за изменение на основанието за прекратяване на наказателното производство“, написа в заключение апелативният съд.

Миналата година бившият зам.-министър в социалното министерство Димитър Димитров е завел иск за 100 000 лева срещу прокуратурата за неимуществените вреди от незаконното обвинение за длъжностно престъпление. Той пише в исковата си молба, че делото срещу него е било широко оповестено в медиите, бил е злепоставен в обществото, било е опозорено доброто му име на инженер, политик и общественик.

Димитров твърди, че заради процеса рязко пострадала и професионалната му политическа кариера, тъй като бил зам.-кмет на Стара Загора, депутат в три парламента и зам.-министър, но повдигнатите му обвинения сложили край на политическата му дейност, а майка му починала, без да разбере, че воденото срещу него дело е незаконно. Показания е дала и съпругата му, която свидетелствала, че заради процеса срещу Димитров, той бил принуден да работи до пенсионирането си само „като „експерт на „Позитано“ 20“, където му било трудно да развие себе си. Негов приятел пък е дал показания, че Димитров бил социално изолиран, останали му малко приятели, не го канели дори на кръгли годишнини и сватби само заради това, че бил подсъдим.

В решението (виж тук) си съдия Невена Чеуз от СГС отбелязва, че делото е продължило 11 години, обвиненията са били за тежки престъпления с вреди за над 11 млн. лева и по това време Димитров е бил на 59 години, когато обичайно човек с високо обществено и професионално положение, образователен ценз и почтено име, следва да се радва на резултатите от успешната си реализация, а е бил субект на незаконно наказателно преследване. Съдът отбелязва още публичното разгласяване на процеса и опетненото име на Димитров.

„Тези обстоятелства, съпоставени с естеството на заеманата от ищеца длъжност – заместник министър т.е. лице, заемащо отговорно служебно положение, по отношение на която длъжност обществото има завишени изисквания за почтеност и спазване на законите по правило дават по-голямо негативно отражение в неимуществената сфера на лицето, а на още по-голямо основание това важи за случаите, когато обвинението е за извършване на умишлено престъпление от сферата на професионалната реализация на лицето, какъвто е и настоящият случай“, се казва в решението на градския съд, според който обаче справедливото обезщетение за Димитров е 50 000 лева, а не 100 000, колкото той е поискал.

Отделно прокуратурата е осъдена да му плати още близо 3000 лева за имуществени вреди от платени адвокатски хонорари и пропуснати ползи от наложената му гаранция от 3000 лева. Решението не е окончателно и може да бъде атакувано пред Софийския апелативен съд.

Преди дни градският съд осъди прокуратурата да плати 10 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и на бизнесмена Михаил Методиев, който беше подсъдим за присвояване по делото за „златния ремонт“, тъй като е бил управител във фирмата на Венцислав Драганов.

Той пише в исковата си молба, с която претендира 150 000 лева, че изпитвал силно притеснение, че ще бъде осъден, въпреки че е невинен, а делото било постоянно отразявано от медиите. Здравословното му състояние се влошило, след като 11 години изпитвал силни негативни емоции – станал потиснат и крайно раздразнителен, не можел да спи, сънувал кошмари, напълнял с над 40 килограма, а делото се отразило изключително негативно и на развиваната от него търговска дейност. Свидетел е дал показания, че Методиев имал строителен бизнес, който пострадал покрай процеса, „тъй като, когато кажат, че си измамил държавата за няколко милиона, това със сигурност влияе на бизнес отношенията ти“. Друг свидетел пък е заявил, че отношенията в семейството на Методиев също се влошили заради делото и той се разделил със съпругата си, а приятелите му също се отдръпнали.

Съдия Божана Желязкова приема, че делото се е отразило тежко на Методиев, особено заради продължителността от 11 години, но според нея справедливото обезщетение за моралните му вреди е 10 000 лева, тъй като не е доказана връзката между процеса и влошеното му здравословно състояние.

„Всичко това, както и обстоятелството, че наказателното преследване срещу ищеца му е нанесло психически щети, разрухата на семейния му живот и бизнес, общото икономическо положение в страната, мотивира съда да приеме, че справедливо по размер обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди би било 10 000 лева, в който размер искът следва да се уважи, а за разликата – да се отхвърли като неоснователен“, се казва в решението на съда, което също може да бъде обжалвано пред апелативния съд.

Отделно прокуратурата е осъдена да плати на Методиев и над 6000 лева обезщетение за имуществени вреди – за пропуснати ползи от задържаната му в хода на делото гаранция от 10 000 лева, както и за платените от него адвокатски хонорари.

Бившият социален министър Емилия Масларова не е завеждала иск срещу прокуратурата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, но още през 2019 година тя осъди България в Европейския съд по правата на човека да ѝ плати 5000 евро за неимуществени вреди 3000 евро за разноски по делото. Тогава съдът в Страсбург прие, че в хода на делото е била нарушена презумпцията за невиновност на Масларова при изявления на говорителят на главния прокурор и на депутата от ГЕРБ Пламен Нунев.